1705.2004
Името на Патрик стана известно в цял свят през последните години. Роден беше на 19 юли 1957 г. Сред приятелите си беше известен като “Беробокоп” (от Беро и “Робокоп”). Въпреки 47-те си години беше сред най-активните френски алпинисти.
“Запознах се с него през 1947 г. – пише Жан-Клод Мармие (Jean-Claude Marmier) – катереше активно по стените на Вердон. От пръв поглед беше ясно, че на небосклона се появява нова ярка звезда.”
Много от изкачванията си той направи със своя съученик и приятел Патрик Адленже (Patrick Edlinger). Около 1980 г. името му нашумя във връзка със суперскоростните изкачвания (ascensions ultra rapides), често пъти солови – по Бонати-Дзапели (Bonatti-Zapelli) на Гран Пилие д’Англ за два часа, по Дюфур Фреел пак там за три часа, по Давей (Davaille) на Дроат (Droites) за пет и половина часа, по Северния кулоар на Дрю за шест и половина часа.
Едновременно беше част от авангарда на френското спортно катерене. Той през 1980 г. прокара знаменития тур "Pichenibule" (7b+), а на следващата година (с Бувие, Bouvier) - "Chimpanzodrome", първата френска “седмица це плюс” (7c+). След това започна дълъг период на премиерни турове в Алпите, на първи зимни и на впечатляващи “верижни” изкачвания. По това време му се случи едно 800-метрово падане в масива Троа Дант (Trois Dents) в Пелву (Pelvoux), след което оцеля като по чудо.
Взе участие в редица експедиции. В Африка остави няколко забележителни тура в масива Хогар. Изкачи Килиманджаро. В Андите бе на Алпамайо и на Аконкагуа. През 1980 г. направи опит на Нанга Парбат, а през 1982-а – по северната стена на Жану. През 1988 г. изкачи Шиша Пангма – след уникална аклиматизация у дома, с помощта на специална надуваема камера. През 1993 г. бе участник в амбициозния опит за преодоляване на реброто на Източен Нупце (Бабанов-Кошеленко, 2003 г.). На 23 май 2003 г. стъпи на Еверест без употреба на кислородрн апарат.
Но главните му постижения бяха в Алпите. На 27 септември 2000 г. започна своя “алпийски маратон”, по време на който – до 9 февруари 2001 г., изкачи 22-ата най-важни (от топографска и историческа гледна точка) върха в Алпите от Словения до Ментон. За това получи наградата на GHM през 2001 г. През февруари 2003 г. от “базов лагер” на 3850 м в две сесии премина 16-те най-трудни и най-интересни тура по южните стени в масива на Монблан, прокарани в продължение на 40 години! Това постижения му донесе престижната награда на “Cristal FFME 2003” (на Френската федерация за планини и катерене).
През последните седмици привлече всеобщото внимание с програмата си “82 четирихилядника за 82 дни”. До 31 март беше изкачил 31 върха в компанията на Филип Маньен (Philipp Magnin). На 28 април имаха зад гърба си 67 върха, т. е. три четвърти от цялата серия. И тогава дойде трагичната вест – след изкачването на Тешхорн (4491 м), по време на преминаването (без осигуровка) по дългото три километра било към Дом ( 4545 м) във Валиските Алпи, в 11.30 часа Патрик е паднал 600 м до основата на източната стена. Причина за нещастието е било откъсването на снежна козирка. Както някога с Фриц Каспарек, както с Херман Бул... “Най-напред не искахме да повярваме – казваха колегите му от Mountain Wilderness. – Не, това е невъзможно. Сигурно не става дума за него. Това не може да се случи на най-добрия между най-добрите...”
От 1990 г. Патрик беше дипломиран алпийски гид, а от 1991 г. – преподвател в ENSA. Автор е на три книги – “Катерачни подвизи “(“Les gestes de l'escalade »), “Обвързан, но свободен” (“Encordé mais libre”) и “Голямото пътешествие в Алпите” (“Le grand voyage alpin”). Работеше над поредните заглавия.
Наричаха го “легенда на френското свободно катерене”. Беше известен с чистота на стила си и с почти саксонската си катерачна етика. Беше яростен противник на дупченето, на коването, на спитовете, на туровете от типа “via ferrata”, на парапетите. През 2000 г. беше в авторския колектив, който написа “Етичен кодекс на алпинизма”.
Като истински планинар работеше всеотдайно в природозащитната организация “Mountain Wilderness” и две години беше президент на нейната френска секция. Участваше в престижни спектакли по “вертикални танци” (danse escalade). Неговото катерачно майсторство беше използвано като актьор, каскадьор и дубльор в над 20 филма (между които знаменития “Пирати” на Роман Полански). Заради неизчерпаемата енергия курсистите му в ENSA го наричаха “Мутанта”. При това Патрик беше скромен. Странеше от телевизията. Не кокетираше с журналистите.
Направи изключително много за планините и за развитието на планинарските спортове, но можеше да направи и още много. За френския алпинизъм, който в последните години понесе тежки и болезнени загуби, това беше поредният тежък удар.
Искрени съболезнования и съчувствие.
Юзеф Ника
P. S. A sa famille et nos amis françaises, notre journal adresse ses plus sinceres condoléances. www.climbingguidebg.com
“Запознах се с него през 1947 г. – пише Жан-Клод Мармие (Jean-Claude Marmier) – катереше активно по стените на Вердон. От пръв поглед беше ясно, че на небосклона се появява нова ярка звезда.”
Много от изкачванията си той направи със своя съученик и приятел Патрик Адленже (Patrick Edlinger). Около 1980 г. името му нашумя във връзка със суперскоростните изкачвания (ascensions ultra rapides), често пъти солови – по Бонати-Дзапели (Bonatti-Zapelli) на Гран Пилие д’Англ за два часа, по Дюфур Фреел пак там за три часа, по Давей (Davaille) на Дроат (Droites) за пет и половина часа, по Северния кулоар на Дрю за шест и половина часа.
Едновременно беше част от авангарда на френското спортно катерене. Той през 1980 г. прокара знаменития тур "Pichenibule" (7b+), а на следващата година (с Бувие, Bouvier) - "Chimpanzodrome", първата френска “седмица це плюс” (7c+). След това започна дълъг период на премиерни турове в Алпите, на първи зимни и на впечатляващи “верижни” изкачвания. По това време му се случи едно 800-метрово падане в масива Троа Дант (Trois Dents) в Пелву (Pelvoux), след което оцеля като по чудо.
Взе участие в редица експедиции. В Африка остави няколко забележителни тура в масива Хогар. Изкачи Килиманджаро. В Андите бе на Алпамайо и на Аконкагуа. През 1980 г. направи опит на Нанга Парбат, а през 1982-а – по северната стена на Жану. През 1988 г. изкачи Шиша Пангма – след уникална аклиматизация у дома, с помощта на специална надуваема камера. През 1993 г. бе участник в амбициозния опит за преодоляване на реброто на Източен Нупце (Бабанов-Кошеленко, 2003 г.). На 23 май 2003 г. стъпи на Еверест без употреба на кислородрн апарат.
Но главните му постижения бяха в Алпите. На 27 септември 2000 г. започна своя “алпийски маратон”, по време на който – до 9 февруари 2001 г., изкачи 22-ата най-важни (от топографска и историческа гледна точка) върха в Алпите от Словения до Ментон. За това получи наградата на GHM през 2001 г. През февруари 2003 г. от “базов лагер” на 3850 м в две сесии премина 16-те най-трудни и най-интересни тура по южните стени в масива на Монблан, прокарани в продължение на 40 години! Това постижения му донесе престижната награда на “Cristal FFME 2003” (на Френската федерация за планини и катерене).
През последните седмици привлече всеобщото внимание с програмата си “82 четирихилядника за 82 дни”. До 31 март беше изкачил 31 върха в компанията на Филип Маньен (Philipp Magnin). На 28 април имаха зад гърба си 67 върха, т. е. три четвърти от цялата серия. И тогава дойде трагичната вест – след изкачването на Тешхорн (4491 м), по време на преминаването (без осигуровка) по дългото три километра било към Дом ( 4545 м) във Валиските Алпи, в 11.30 часа Патрик е паднал 600 м до основата на източната стена. Причина за нещастието е било откъсването на снежна козирка. Както някога с Фриц Каспарек, както с Херман Бул... “Най-напред не искахме да повярваме – казваха колегите му от Mountain Wilderness. – Не, това е невъзможно. Сигурно не става дума за него. Това не може да се случи на най-добрия между най-добрите...”
От 1990 г. Патрик беше дипломиран алпийски гид, а от 1991 г. – преподвател в ENSA. Автор е на три книги – “Катерачни подвизи “(“Les gestes de l'escalade »), “Обвързан, но свободен” (“Encordé mais libre”) и “Голямото пътешествие в Алпите” (“Le grand voyage alpin”). Работеше над поредните заглавия.
Наричаха го “легенда на френското свободно катерене”. Беше известен с чистота на стила си и с почти саксонската си катерачна етика. Беше яростен противник на дупченето, на коването, на спитовете, на туровете от типа “via ferrata”, на парапетите. През 2000 г. беше в авторския колектив, който написа “Етичен кодекс на алпинизма”.
Като истински планинар работеше всеотдайно в природозащитната организация “Mountain Wilderness” и две години беше президент на нейната френска секция. Участваше в престижни спектакли по “вертикални танци” (danse escalade). Неговото катерачно майсторство беше използвано като актьор, каскадьор и дубльор в над 20 филма (между които знаменития “Пирати” на Роман Полански). Заради неизчерпаемата енергия курсистите му в ENSA го наричаха “Мутанта”. При това Патрик беше скромен. Странеше от телевизията. Не кокетираше с журналистите.
Направи изключително много за планините и за развитието на планинарските спортове, но можеше да направи и още много. За френския алпинизъм, който в последните години понесе тежки и болезнени загуби, това беше поредният тежък удар.
Искрени съболезнования и съчувствие.
Юзеф Ника
P. S. A sa famille et nos amis françaises, notre journal adresse ses plus sinceres condoléances. www.climbingguidebg.com
Добави коментар