За свое последно изкачване през сезона в Патагония Колин Хейли (Colin Haley) избра масива Адела. Негова цел беше траверс през всичките негови върхове. Колин се движеше от изток на запад, започвайки от премката Тренто (Col Trento).

След това премина през Адела Сур (Южния връх на Адела, Adela Sur), Адела Сентрал (Централния връх на Адела), Адела Норте (Северния връх на Адела), Серо Ел Нато (Cerro El Nato), Ел Добладо (El Doblado), Пунта Паганела (Punta Paganella) и Серо Гранде (Cerro Grande). По време на траверса той бивакува два пъти – на платото под Адела Сур и веднъж на северния гребен на Ел Нато.

 
Поглед към масива на Фицрой от Серо Адела Норте
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
 
На 12 март т. г. Хейли тръгна сам от т. нар. Бивак Нипонино (Niponino), насочвайки се към седлото Тренто, откъдето искаше да започне изкачването. Подходът до него по ледника продължи шест часа заради лошото му състояние, в което огромните нестабилни сераци не представляваха най-голямата опасност. На Кол Тренто остави своите бивачни съоръжения и тръгна, за да се изкачи с възможно най-малко багаж на всичките три върха на Серо Адела. Това му отне час и половина.
 
От трите известни проблеми му създаде единствено Северният връх – поради намиращия се непосредствено под върха шестметров надвесен ледено-снежен участък, който премина с помощта на няколко цеви. По всяка вероятност това бе едва третото изкачване на Адела Норте.

 
Поглед от Серо Адела Сур към Адела Сентрал и Серо Торе
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
 
След като се върна на Кол Тренто и взе багажа си, същия ден Хейли премина още част от северния гребен по посока на Серо Ел Нато, бивакувайки непосредствено под него. На 14 март, след студен бивак, стъпи на близкия Серо Ел Нато, а след това и на Серо Ел Добладо и се насочи на юг, към Серо Гранде. По пътя премина през неособено ясно изразения, но наименуван връх Пунта Паганела.
 
До Серо Гранде стигна с целия си багаж на гърба, тъй като планираше слизане от другата му страна, по източния гребен. Но се оказа, че самотното спускане по този път е твърде рисковано и проблематично и се върна обратно на премката между Пунта Паганела и Серо Ел Добладо. След това се слезе на ледника Гранде Супериор (Grande Superior) и още същия ден вечерта бе в Лагера Нипонино.
 
Макар че траверсът през всички върхове в масива Адела не беше особено труден технически, той донесе на Хейли голяма радост и удовлетворение заради големия брой изкачени върхове, но главно заради великолепните гледки, откриващи се от тях и от гребените, които ги свързват.