През март т. г. Уил Станхоуп (Will Stanhope) бе в групата на Кулите Фишър (Fisher Towers), където премина без изкуствени опорни точки маршрута “Finger of Fate” на кулата Титан (Titan Tower). Това, по всяко вероятност, е второ изкачване по този начин.

Първото бе през 2005 г. и бе дело на британската свръзка Бен Брандсби (Ben Bransby) и Пийт Робинс (Pete Robins).
 
Станхоуп, който бе придружаван от Коулмън Блейкслий (Coleman Blakeslee), Джеси Хюи (Jesse Huey) и Пол Максърли (Paul McSorley), водеше през цялото време. Най-големи проблеми му създадоха четвъртото и седмото въже, които получиха оценка 5.12 (оценката на останалите шест от осемте дължини е от 5.11+ до 5.12). Тези две ключови части бяха и най-трудни психически – не бива да се забравя, че катеренето по Кулите е преди всичко изпитание за психиката, произтичащо от често илюзорните осигуровки в “калта”, както наричат тамошната скала американските катерачи.
 
“Finger of Fate” е първият маршрут, прокаран на Титан – през 1961 г. от свръзката Джордж Хърли (George Hurley), Хънтли Ингълс (Huntley Ingalls) и Лейтън Кор (Layton Kor), а изкачването им е филмирано от самолет. През 1996 г. британецът Стийви Хестън (Steve Haston) предприе опит за класическо изкатерване, но перспективата да използва за осигуряване старите нитове в горната част го накара да се откаже.
 
През 2004 г. старите нитове бяха подменени, което направи възможни опитите за изкатерване без изкуствени опорни точки. Междувременно Хестън изкатери на класика линията “Sundevil Chimney”, намираща се от другата страна на кулата.
 
След “Finger of Fate” Станхоуп планира да премери сили с тура “Sundevil Chimney”, който определя като “една от най-дивите линии за катерене в щата Юта”.
 

Титан и "Finger of Fate"
Снимка: Крис Макнамара
Photo: Chris McNamara