2603.2013
Не дочака 60-годишнината от първото изкачване на Еверест, която ще бъде отбелязана в цял свят на 29 май тази година, един от последните живи участници* в паметната британска експедиция през 1953 г. начело с Джон Хънт. Става дума за легендарния новозеландски алпинист Уолъс Джордж Лоу или просто Джордж Лоу.
Той е роден 15 януари 1924 г. в Хастингс. Завършва тамошното средно училище и Учителски институт в Уелингтън, след което започва работа като учител. Прекарва свободното си време в Южните Новозеландски Алпи, където се среща с бъдещия си голям приятел Едмънд Хилари, с когото катерят активно не само по скали, но и по лед.
През 1951 г. двамата са участници в първата новозеландска експедиция в Хималаите, реализирала между другите си постижения и първо изкачване на седемхилядника Мукут Парбат (Mukut Parbat, 7242 м) в Гархвал, Индия. На следващата година е в Непал като член на екип, който атакува Чо Ойю (8201 м).
Тогава заедно с Едмънд Хилари и ръководителят Ерик Шиптън (Eric Earle Shipton,1907-1977 г.) изследва южното подножие на Еверест. И не е случайно, че опитният Шиптън избира за партньори двамата новозеландци – славата им на отлични “ледени” катерачи е стигнала до него. После ги вижда в действие. И разбира, че са едни от най-добрите в света. Когато набелязва маршрута от юг, който води през ледопада Кхумбу и ще бъде атакуван през следващата година, той си дава сметка, че Хилари и особено Лоу не само ще бъдат ключови фигури в преодоляването на този лабиринт и на всички ледени препятствия по пътя, но и могат да предават своя опит на останалите от екипа “в движение”. И така, пътят на Джордж Лоу и Ед Хилари към Еверест през 1953 г. е открит.
Лоу участва активно и в прокарването на маршрута от Западния циркус по Западната стена на Лхотце до Южното седло между този връх и Еверест на около 8000 м. На 28 май 1953 година Лоу, Алфред Грегъри (Alfred Gregory) и шерпът Анг Ниима (Ang Nyima) стигат до 8500 м, организират на това място лагер 9 и слизат до Южното седло. По този начин отварят пътя към върха за свръзката Хилари-Тензинг, които след нощувка на 8500 метра атакуват на следващия ден, 29 май, и стават първите хора, които поглеждат света от 8848 метра.
На слизане след успеха, под Южното седло, при срещата със съекипниците си, Едмънд Хилари се обръща към Джордж Лоу и произнася знаменитата си фраза “Е, Джордж, справихме се с този мизерник!” ("Well, George, we knocked the bastard off"), чута от цял свят благодарение на предването на BBC.
Лоу е един от реализаторите на филма “Победата на Еверест” (“The Conquest of Everest”), номиниран за Наградите на академията (Academy Award) като най-добър документален филм.
През 1954 г. участва в неуспешната новозеландска експедиция на Макалу. В хода й среща Сър Вивиън Фукс (Vivian Fuchs), който го поканва да участва в Новозеландската национална трансантарктическа експедиция между 1955 и 1958 г. Тогава става третият човек – след Руал Амундсен и Робърт Скот, стигнал до Южния полюс по суша. Там среща Едмънд Хилари, който се добира до най-южната точка на Земята по друг маршрут. На това начинание е посветен филмът на Джордж Лоу “Прекосяването на Антарктида” ("The Crossing Of Antarctica").
През 1960 г. е участник в медицинската експедиция, която използва убежището, наречено “Сребърната къща” за изследвания на влиянието на големите височини върху човешката физиология (Silver Hut Physiological Expedition in the Everest area) и в експедиция за търсене на йети ("Yeti Expedition") в Ролвалинг Химал. В същото десетилетие ръководи младежки експедиции, организирани от Изследователската група на лорд Джон Хънт (The John Hunt Exploration Group) в Гренландия, Етиопия и Гърция. Заедно с лорд Хънт посещава Памир през 1962 г.
През 1989 г. основава британския филиал на Тръста “Сър Едмънд Хилари” (Sir Edmund Hillary Himalayan Trust), който се занимава с благотворителност и с изграждане на училища, поликлиники, мостове и др. в страната на шерпите – Соло Кхумбу. Остава негов ръководител до 2003 г.
През 1962 г. се премества да живее в Англия и се оженва за Сюзън Хънт – дъщерята на лорд Хънт, с която има трима сина. Втората му съпруга (при брака с нея Едмънд Хилари е кум) – Мери, е бивша учителка и училищен инспектор. Самият Джордж Лоу работи също като училищен инспектор към Департамента по образование и наука и се пенсионира през 1984 г.
Мемоарите му ще бъдат публикувани по случай 60-годишния юбилей на Еверест.
Джордж Лоу напусна този свят на 20 март, на 89-годишна възраст, в Рипли, Дербишиър (Англия). Нека припомним, че Хилари почина през 2008 г. на 88-годишна възраст, Тензинг Норгей – през 1986-а, когато бе 72-годишен.
Джордж Лоу бе носител на Най-високия орден на Британската империя (The Most Excellent Order of the British Empire) и на Новозеландския орден за заслуги (The New Zealand Order of Merit).
Джорд Лоу
Снимка: Филип Джексън
Photo: Phillip Jackson
Джордж Лоу (вдясно) и Сър Едмънд Хилари (вляво) с осмия генерал-губернатор на
Нова Зеландия Сър Уилоуби Нори (Sir Willoughby Norrie)
пред резиденцията му в Уелингтън, 20 август 1953 г.
През 2008 г. Джордж Лоу заяви в интервю за вестник “Herald”: “Щастлив съм, че Сър Ед стигна до Еверест и съм необикновено горд от постижението на екипа. През 1953 г. изкачването бе направено именно от отбора, който представлявахме. И това е много важно… Всичко беше по-различно от днес, когато се смята, че на върха трябва да бъдат всички алпинисти и в центъра на вниманието е егото на всеки от тях”. И добави: “Радва ме вниманието, което приятелят ми получи след Еверест. Доволен съм, че не ме споходи славата, с която беше обкръжен Ед. Той беше правилният човек. Аз щях да бъда неправилният и щях да се държа неправилно – не толкова дипломатично колкото него”.
А Марк Инглис, първият човек, който изкачи Еверест с протези на двата си ампутирани крака (на 15 май 2006 г.), казва, че са го вдъхновявали алпинистите от епохата на Джордж Лоу: “Те бяха невероятно силни. Ние се учехме от тях. Тези момчета бяха рискували да се отправят там, където преди това не беше стъпвал нито един човек. И примерът им беше вдъхновяващ. А самият Лоу изигра много важна роля, защото подтикна няколко поколения да се занимават активно с алпинизъм”.
На:
http://www.nzonscreen.com/title/hillary-returns-1953
можете да видите кадри от посрещането на Едмънд Хилари и Джордж Лоу в родината им след успеха на Еверест през1953 г.
Петър Атанасов
-------------------------------
*В разпространеното от телеграфните агенции и сайтове съобщение за кончината на Джордж Лоу беше посочено, че си е отишъл “последният жив участник в победната експедиция на Еверест през 1953 г.”. Което не е съвсем вярно – по-точно би било да се каже “последният жив участник в алпинистката група на експедицията”. Но това е тема за друга публикация (П. А.).
Той е роден 15 януари 1924 г. в Хастингс. Завършва тамошното средно училище и Учителски институт в Уелингтън, след което започва работа като учител. Прекарва свободното си време в Южните Новозеландски Алпи, където се среща с бъдещия си голям приятел Едмънд Хилари, с когото катерят активно не само по скали, но и по лед.
През 1951 г. двамата са участници в първата новозеландска експедиция в Хималаите, реализирала между другите си постижения и първо изкачване на седемхилядника Мукут Парбат (Mukut Parbat, 7242 м) в Гархвал, Индия. На следващата година е в Непал като член на екип, който атакува Чо Ойю (8201 м).
Тогава заедно с Едмънд Хилари и ръководителят Ерик Шиптън (Eric Earle Shipton,1907-1977 г.) изследва южното подножие на Еверест. И не е случайно, че опитният Шиптън избира за партньори двамата новозеландци – славата им на отлични “ледени” катерачи е стигнала до него. После ги вижда в действие. И разбира, че са едни от най-добрите в света. Когато набелязва маршрута от юг, който води през ледопада Кхумбу и ще бъде атакуван през следващата година, той си дава сметка, че Хилари и особено Лоу не само ще бъдат ключови фигури в преодоляването на този лабиринт и на всички ледени препятствия по пътя, но и могат да предават своя опит на останалите от екипа “в движение”. И така, пътят на Джордж Лоу и Ед Хилари към Еверест през 1953 г. е открит.
Лоу участва активно и в прокарването на маршрута от Западния циркус по Западната стена на Лхотце до Южното седло между този връх и Еверест на около 8000 м. На 28 май 1953 година Лоу, Алфред Грегъри (Alfred Gregory) и шерпът Анг Ниима (Ang Nyima) стигат до 8500 м, организират на това място лагер 9 и слизат до Южното седло. По този начин отварят пътя към върха за свръзката Хилари-Тензинг, които след нощувка на 8500 метра атакуват на следващия ден, 29 май, и стават първите хора, които поглеждат света от 8848 метра.
На слизане след успеха, под Южното седло, при срещата със съекипниците си, Едмънд Хилари се обръща към Джордж Лоу и произнася знаменитата си фраза “Е, Джордж, справихме се с този мизерник!” ("Well, George, we knocked the bastard off"), чута от цял свят благодарение на предването на BBC.
Лоу е един от реализаторите на филма “Победата на Еверест” (“The Conquest of Everest”), номиниран за Наградите на академията (Academy Award) като най-добър документален филм.
През 1954 г. участва в неуспешната новозеландска експедиция на Макалу. В хода й среща Сър Вивиън Фукс (Vivian Fuchs), който го поканва да участва в Новозеландската национална трансантарктическа експедиция между 1955 и 1958 г. Тогава става третият човек – след Руал Амундсен и Робърт Скот, стигнал до Южния полюс по суша. Там среща Едмънд Хилари, който се добира до най-южната точка на Земята по друг маршрут. На това начинание е посветен филмът на Джордж Лоу “Прекосяването на Антарктида” ("The Crossing Of Antarctica").
През 1960 г. е участник в медицинската експедиция, която използва убежището, наречено “Сребърната къща” за изследвания на влиянието на големите височини върху човешката физиология (Silver Hut Physiological Expedition in the Everest area) и в експедиция за търсене на йети ("Yeti Expedition") в Ролвалинг Химал. В същото десетилетие ръководи младежки експедиции, организирани от Изследователската група на лорд Джон Хънт (The John Hunt Exploration Group) в Гренландия, Етиопия и Гърция. Заедно с лорд Хънт посещава Памир през 1962 г.
През 1989 г. основава британския филиал на Тръста “Сър Едмънд Хилари” (Sir Edmund Hillary Himalayan Trust), който се занимава с благотворителност и с изграждане на училища, поликлиники, мостове и др. в страната на шерпите – Соло Кхумбу. Остава негов ръководител до 2003 г.
През 1962 г. се премества да живее в Англия и се оженва за Сюзън Хънт – дъщерята на лорд Хънт, с която има трима сина. Втората му съпруга (при брака с нея Едмънд Хилари е кум) – Мери, е бивша учителка и училищен инспектор. Самият Джордж Лоу работи също като училищен инспектор към Департамента по образование и наука и се пенсионира през 1984 г.
Мемоарите му ще бъдат публикувани по случай 60-годишния юбилей на Еверест.
Джордж Лоу напусна този свят на 20 март, на 89-годишна възраст, в Рипли, Дербишиър (Англия). Нека припомним, че Хилари почина през 2008 г. на 88-годишна възраст, Тензинг Норгей – през 1986-а, когато бе 72-годишен.
Джордж Лоу бе носител на Най-високия орден на Британската империя (The Most Excellent Order of the British Empire) и на Новозеландския орден за заслуги (The New Zealand Order of Merit).
Джорд Лоу
Снимка: Филип Джексън
Photo: Phillip Jackson
Джордж Лоу (вдясно) и Сър Едмънд Хилари (вляво) с осмия генерал-губернатор на
Нова Зеландия Сър Уилоуби Нори (Sir Willoughby Norrie)
пред резиденцията му в Уелингтън, 20 август 1953 г.
През 2008 г. Джордж Лоу заяви в интервю за вестник “Herald”: “Щастлив съм, че Сър Ед стигна до Еверест и съм необикновено горд от постижението на екипа. През 1953 г. изкачването бе направено именно от отбора, който представлявахме. И това е много важно… Всичко беше по-различно от днес, когато се смята, че на върха трябва да бъдат всички алпинисти и в центъра на вниманието е егото на всеки от тях”. И добави: “Радва ме вниманието, което приятелят ми получи след Еверест. Доволен съм, че не ме споходи славата, с която беше обкръжен Ед. Той беше правилният човек. Аз щях да бъда неправилният и щях да се държа неправилно – не толкова дипломатично колкото него”.
А Марк Инглис, първият човек, който изкачи Еверест с протези на двата си ампутирани крака (на 15 май 2006 г.), казва, че са го вдъхновявали алпинистите от епохата на Джордж Лоу: “Те бяха невероятно силни. Ние се учехме от тях. Тези момчета бяха рискували да се отправят там, където преди това не беше стъпвал нито един човек. И примерът им беше вдъхновяващ. А самият Лоу изигра много важна роля, защото подтикна няколко поколения да се занимават активно с алпинизъм”.
На:
http://www.nzonscreen.com/title/hillary-returns-1953
можете да видите кадри от посрещането на Едмънд Хилари и Джордж Лоу в родината им след успеха на Еверест през1953 г.
Петър Атанасов
-------------------------------
*В разпространеното от телеграфните агенции и сайтове съобщение за кончината на Джордж Лоу беше посочено, че си е отишъл “последният жив участник в победната експедиция на Еверест през 1953 г.”. Което не е съвсем вярно – по-точно би било да се каже “последният жив участник в алпинистката група на експедицията”. Но това е тема за друга публикация (П. А.).
Добави коментар