Както съобщава вестник “Нойе Цюрхер Цайтунг” (“Neue Zűrcher Zeitung”), на 8 март 2013 г. е починал Юрг Мармет (Jürg Marmet) – участник в Швейцарската национална експедиция под ръководството на Алберт Еглер (Albert Eggler) през 1956 г., която осъществява първото изкачване на Лхотце и второто и третото на Еверест*.

Мармет стъпва на Третия полюс на 23 май 1956 г. с Ернст Шмид (Ernst Schmied) и става третият човек в света и първият европеец – след новозеландеца Едмънд Хилари (Edmund Hillary) и непалския шерп Тензинг Норгей (Tenzing Norgay), който изкачва най-високия връх в света, а така също първият швейцарски алпийски гид, прекрачил магическата граница от 8000 м.
 
Роден е на 14 септември 1927 г. в Берн. Женен за Елзбет Кньор (Elsbeth Knoerr), баща на три деца. През 1952 г. получава диплом на инженер-химик, а от 1957-а е доктор по токсикология на човека. Заема важни мениджърски длъжности в областта на фармацевтичната, химическата и хранително-вкусовата индустрия, в това число във фирмата “Hoffmann-La Roche” (Базел). Главен мениджър е на редица международни изследователски и бизнес-проекти. Пенсионира се през 1992 г.
 
Лицензиран алпийски гид и инструктор по ски от 1949 г. Един от създателите и ръководителите (от 1952 до 1959 г.) на Швейцарската служба за спасяване от въздуха (Schweizerischen Rettungsflugwacht, Swiss Air Rescue), получил квалификация в Кралските британски ВВС (Royal Air Force).
 
В периода от есента на 1952 г. до 1956 г. е консултант в създаването на кислородна апаратура за първите швейцарски начинания на Еверест, а от 1956 до 1962 г. – на следващи височинни експедиции.
 
Има стотици изкачвания в Алпите. През 1953 г. е участник в експедиция на остров Бафинова Земя от Канадския арктически архипелаг. Прави първи изкачвания на върховете Асгърд (Asgard, 2011м, Swiss route), Куин (The Queen), Тет Бланш (Tête Blanche, 2156 м) и др., разположени на полуостров Къмбърланд (Cumberland). През 1960 г. отново е в Канадския арктически архипелаг – този път на остров Аксел Хайберг (Axel Heiberg Island), където прави първи траверс на т. нар. Швейцарска верига през върховете Фаундейшън (Foundation peak), Миднайт (Midnight peak) и др.
 
Почетен член е на Американския алпийски клуб (The American Alpine Club), (Alpine Club), Швейцарския алпийски клуб (Schweizer Alpen-Club – нем., Club Alpin Suisse – фр., Club Alpino Svizzero – ит., Club Alpin Svizzer - реторомански). От основаването й през 1993 в Цюрих до 2003 г. е президент на Фондацията в памет на крал Алберт Първи (King Albert I Memorial Foundation), имаща за цел да отдаде почит и да увековечи делото на най-заслужилите личности в изучаването и овладяването на планините, както и да подкрепя спортни и изследователски начинания на млади планинари и алпинисти. Десет години е вицепрезидент и президент на изключително авторитетната и заслужила Швейцарската асоциация за алпийски изследвания (Die Schweizerische Stiftung für Alpine Forschung).

 
Юрг Мармет през 1956-а

 
… и през 1992 година

 
Литература:
  • Jürg Marmet: “Cumberland – Ein Traumland für Bergsteiger”. In: “Berge der Welt”, 9. Band 1954,
  • Albert Eggler: “Gipfel über den Wolken – Lhotse und Everest”. Zürich 1956,
  • Audrey Salkeld: “World Mountaineering”. London 1998 (über den Mount Asgard),
  • Daniel Anker: “Jürg Marmet: Vom Everest zum Tamaro”. In: “Uomini, storie, montagne. 100 anni di immagini e testimonianza alpine”. Bellinzona 2004,
  • “Jürg Marmet ist gestorben”. Stiftung für Alpine Forschung.
 
------------------------------
*Изкачванията са направени в следната последователност:
18 май 1956 г., Лхотце – Ернст “Ере” Райс (Ernst “Ere” Reiss) и Фриц Лухзингер (Fritz Luchsinger), по маршрут през ледопада Кхумбу (Icefall Khumbu), Западния циркус (Western Cwm), Западната стена на Лхотце (Lhotse West face), т. нар. Женевски контрафорс (Eperon des Genevois, Genfer Sporn, Geneva Spur) и т. нар. Кулоар на Райс (Reiss Couloir, Lhotse Couloir) във финалната част,
23 май 1956 г., Еверест – Юрг Мармет и Ернст Шмид, по Класическия маршрут на Хилари и Тензинг,
24 май 1956 г., Еверест – Ханс-Рудолф фон Гунтен (Hans-Rudolph von Gunten) и Адолф “Дьолф” Райст (Adolph “Dölf” Reist).