“La Dura Dura” (9b+) в Олиана – за тази линия, се говореше много, преди да бъде премината. Месеци наред наблюдавахме надпреварата между двамата най-големи на световната катерачна сцена – Адам Ондра (Adam Ondra) и Крис Шарма (Chris Sharma). Първи до финала й стигна чехът. Но, както сам казва, не би имал нищо против, ако това беше успял да направи Шарма.

 Едно е сигурно – едва ли друг, освен тях двамата, можеше да се справи в маршрут на такова ниво.

 

Предлагаме ви разговор с Ондра за съвместните му сесии с Шарма, за медиите, за психологическата страна на катеренето и за най-трудните турове в света.

 
Адам на "La Dura Dura"
Снимка: Войтех Врзба/ www.climb4fun.cz
Photo: Vojtech Vrzba/ www.climb4fun.cz
 
***
  • Адам, първо поздравления за прокарването на “La Dura Dura”. От дъго време медиите не изпускаха от очи твоя и на Крис Шарма напредък по маршрута. Буквално под лупа бяха вашите съвместни опити. Наблюдавано бе всяко ваше усилие, всяка, дори най-малка, крачка напред. Как се работи над такъв проект в условията на медийна шумотевица и толкова големи очаквания? Това пречи ли, или мотивира?
  • За мене това не беше чак такъв проблем. Ясно бе, че хората се интересуват от по всяка вероятност най-трудната линия в света, особено след филмовия репортаж за нашите – моите и на Крис – усилия на “La Dura Dura” от миналата пролет: http://www.youtube.com/watch?v=stQhEZn4RE0&feature=player_embedded
 
Държах толкова много на справянето с това предизвикателство не заради очакванията, а заради самия себе си. Бях вложил толкова много усилия, че не можеше да има връщане назад или отказване. Сам оказвах натиск върху себе си, огромен натиск. В крайна сметка преминах маршрута, когато в Олиана нямаше толкова голяма тълпа. На практика изкатерването ми беше наблюдавано само от няколко души. Всички те са истински фанатици на катеренето. А този ден беше много студено.
 
  • “La Dura Dura” вероятно беше един от малкото проекти, над които си работил с някого. Едновременно с това този някой беше необикновено силен – Крис Шарма. Имате различни стилове на катерене, различен темперамент. Как вървеше вашето сътрудничество? Какви бяха неговите плюсове и минуси? Честно…
  • Имаше много плюсове. Имаме различни стилове. Но и двамата се учим един от друг. Подсказваме си, дискутираме без край. Ако работиш над нещо сам, можеш да забуксуваш на едно място и да повтаряш без край една и съща грешка, без да виждаш друго решение. Различната перспектива, различният поглед върху нещата винаги е много важен. Наблюдаването на Крис по маршрута страшно ме мотивираше. Искаше ми се да опитвам и да правя всичко колкото се може по-добре. Разбира се, и двамата искахме да се справим с проблема. Но това беше здраво съперничество. През декември Крис беше близо до успеха. Премина първата част, но се подхлъзна на следващото “лесно” движение. За мене това беше краят на сезона и се нуждаех поне от една седмица почивка. Мислех, че Крис много скоро ще изкачи маршрута. Исках това да се случи. Честно. Защото го заслужаваше. Но след това неговата форма леко спадна. Ако тогава беше успял, това щеше да бъде допълнителен мотив за мене да изкатеря “La Dura Dura”. Да се надяваме, че в скоро време и Крис ще успее. Психологическата бариера беше преодоляна. Вратата е отворена…
 
  • Четох твоето мнение за трудността на “La Dura Dura”. Оценката е същата както за “Change” – 9b+. Кое беше най-трудното на испанския проект? Къде беше скрит ключът към успеха?
  • “La Dura Dura” се характеризира с налагащ се стил на катерене. Това е линия, която води право нагоре. Едновременно с това е много силова (най-трудна е първата, около 10-метрова част 9b/ b+ - б. а.). Докато “Change” е много специфичен маршрут и особено неговият долен crux. Испанският проект ми отне много повече време (девет седмици, на “Change” Адам посвети пет седмици – б. а.), освен това съм в много по-добра форма, отколкото когато прокарах “Change”. Норвежкият маршрут ми пасваше идеално, изискваше способност за приспособяване към различни положения, много голяма гъвкавост. Генерално смятам,че за повечето катерачи трудностите по “Change” и “La Dura Dura” ще са еднакви. Но за мене “La Dura Dura” беше по-трудна. След две седмици по “La Dura Dura” усещах, че съм близо до успеха. Но се оказа, че след тези две седмици не съм в състояние по-добре за запомня движенията и правя всичко почти без грешка. Ако имах сили, щях да успея. Но силите се изчерпват и тогава няма шанс за по-нататъшен напредък. В този случай бе по-добре да потренирам и да опитам отново, когато имам повече сила. Разбирането на този факт беше за мене ключът. Преди всяко заминаване за Испания тренирах много на campus board-а и всеки път се чувствах по-силен. Но “La Dura Dura” продължаваше да е непреодолима. Трудно ми беше да повярвам, че съм достатъчно силен, за да успея. Най-важна във всичко това беше психологическата страна.
 
  • В момента “Change” и “La Dura Dura” са най-трудните спортни маршрути в света. Представял ли си си маршрут, който заслужава оценка 9с? Имаш ли амбиция да преместиш границата на “невъзможното”?
  • Мога да си представя такава ситуация. Мога да си представя дори преминаването на такъв маршрут, но не с тази сила, с която разполагам в момента. Трябва още да се развия. “La Dura Dura” е много близо до актуалната граница на моите възможности.
 
  • Мисля си, че след изкатерването на толкова труден маршрут колкото “La Dura Dura” е необходимо време за своеобразен “reset”, дори може би за “прегаряне”. Как релаксираш след такова изкачване?
  • Всичко, което искам в момента, е да се катеря ПОВЕЧЕ. Не ми липсва мотивация след изкатерването на такъв маршрут. В Испания сезонът е в разгара си. Бих искал да сменя района… Тук, в Испания, живея във ван. Имаме хубаво вино, чудесно хапване. Водим много интересни разговори. В дните за почивка тичам, уча испански, чета книги, много разговарям. Но от време на време човек трябва да се връща вкъщи, да спи в собственото си легло…

 
Още един кадър “La Dura Dura"
Снимка: Войтех Врзба/ www.climb4fun.cz
Photo: Vojtech Vrzba/ www.climb4fun.cz
 
  • А имаш ли желание да започнеш работа върху нещо толкова трудно колкото маршрута в Олиана?
  • Моята машина е в готовност. Ръцете ме сърбят. Ще видим какво ще стане. Но засега не искам да ходя в Олиана. През последните 12 месеца живях там толкова дълго колкото вкъщи.
            Ще се върнеш ли във Флатангер (Flatanger)? Имаш ли планове свързани с Норвегия  през тази година?
  • Разбира се. Трябва да се върна, да подготвя останалите супер линии и ако е възможно, да ги изкатеря. Нямам търпение за това!
 
 ***
Най-трудните турове, изкатерени от Ондра:
“La Dura Dura” (9b+, първо изкачване) – Олиана, 2013 г.,
“Change” (9b+, първо изкачване) – Флатангер, 2012 г.,
“Fight or Flight” (9b) – Олиана, 2013 г.,
“La Planta de Shiva” (9b) – Вилануева дел Росарио, 2011 г.
“Chilam Balam” (9b) – Вилануева дел Росарио, 2011 г.,
“Chaxi Raxi” (9b) – Олиана, 2011 г.,
“La Capella” (9b) – Сиурана, 2011 г.,
“Golpe de Estado” (9b) – Сиурана, 2010 г.
 
Още преди стигането до ниво 9b, през януари 2010 г. разговаряхме с Адам за неговата катерачна философия. Тогава между другото каза: “Продължавам да усещам, че имам потенциал да бъда по-добър. Затова искам да опитам всичко в катеренето и в следващите няколко години бих желал да продължа да действам в този стил”.
 
Мисля, че днес би могъл да каже същото...
 
Дорота Дубицка (Dorota Dubicka, wspinanie.pl)
 
Превод: Петър Атанасов