2502.2013
Алекс Хонълд (Alex Honnold) и Джош Маккой (Josh McCoy) направиха първо изкачване без изкуствени опорни точки по тура “Mi Regalo Favorito” (5.13c/ d/ 8b) в Ел Потреро Чико (El Potrero Chico), Мексико. Той върви по западната стена на Серо Сан Мигел (Cerro San Miguel).
Джош Маккой и Алек Хонълд след
класическото изкатерване
по "Mi Regalo Favorito" на Серо Сан Мигел
Снимка: Алекс Хонълд
Photo: Alex Honnold
Негови автори са Кърт Смит (Kurt Smith) и Джеб Витърс (Jeb Vetters) в края на 90-те години на ХХ век, катерейки отдолу и прекарвайки на стената 21 дни и нощи. Но тогава не им стигна време да го преминат на класика до края и този въпрос остана без отговор дълго време.
Алекс знаеше за този проект отдавна, но очакваше големи трудности и си даваше сметка за необходимостта от сериозна подготовка преди насочването към него. Проблем бе и това, че маршрутът никога не бил прочистван, нещо повече – никой не бе тръгвал по него след Смит и Витърс. Затова заедно с Джош Маккой посветиха три дни на чистене от несигурни камъни и кактуси. Освен това свалиха около 600 метра стари статични въжета, оставени по тура.
Цялостното класическо изкатерване бе осъществено през февруари т. г. При първия си опит двамата преминаха няколко въжета, а ключовото се оказа непреодолимо без изкуствени опори. Успехът дойде при втория опит. Най-трудното място получи оценка 5.13c/ d (8b), но и останалите дължини не могат да бъдат наречени банални.
По време на същата визита в Мексико Алекс и Джош записаха в актива си и изкачване по маршрута “El Gavilan”. Това са девет въжета по надвес с постоянен наклон, предлагащи трудности 5.13a.
Джош Маккой по едно от въжетата на "El Gavilan"
Снимка: Алекс Хонълд
Photo: Alex Honnold
За Алекс Хонълд това не е първи сблъсък с big wall-катеренето в Мексико. През миналата година с Уил Стенхоуп (Wille Stanhope) бяха първата свръзка, която преминава класически “Giraffe” (8a) на Ел Гран Троно Бланко (El Gran Trono Blanco).
Джош Маккой и Алек Хонълд след
класическото изкатерване
по "Mi Regalo Favorito" на Серо Сан Мигел
Снимка: Алекс Хонълд
Photo: Alex Honnold
Негови автори са Кърт Смит (Kurt Smith) и Джеб Витърс (Jeb Vetters) в края на 90-те години на ХХ век, катерейки отдолу и прекарвайки на стената 21 дни и нощи. Но тогава не им стигна време да го преминат на класика до края и този въпрос остана без отговор дълго време.
Алекс знаеше за този проект отдавна, но очакваше големи трудности и си даваше сметка за необходимостта от сериозна подготовка преди насочването към него. Проблем бе и това, че маршрутът никога не бил прочистван, нещо повече – никой не бе тръгвал по него след Смит и Витърс. Затова заедно с Джош Маккой посветиха три дни на чистене от несигурни камъни и кактуси. Освен това свалиха около 600 метра стари статични въжета, оставени по тура.
Цялостното класическо изкатерване бе осъществено през февруари т. г. При първия си опит двамата преминаха няколко въжета, а ключовото се оказа непреодолимо без изкуствени опори. Успехът дойде при втория опит. Най-трудното място получи оценка 5.13c/ d (8b), но и останалите дължини не могат да бъдат наречени банални.
По време на същата визита в Мексико Алекс и Джош записаха в актива си и изкачване по маршрута “El Gavilan”. Това са девет въжета по надвес с постоянен наклон, предлагащи трудности 5.13a.
Джош Маккой по едно от въжетата на "El Gavilan"
Снимка: Алекс Хонълд
Photo: Alex Honnold
За Алекс Хонълд това не е първи сблъсък с big wall-катеренето в Мексико. През миналата година с Уил Стенхоуп (Wille Stanhope) бяха първата свръзка, която преминава класически “Giraffe” (8a) на Ел Гран Троно Бланко (El Gran Trono Blanco).
Добави коментар