На 28 юли 2012 г., след 15-метрово падане при изкачване по Орловата стена (Adlerswand) в Лиенцките Доломити (Доломитите в околностите на Лиенц, Lienzer Dolomiten) на 75-годишна възраст загина знаменитият австрийски алпинист Йозеф (Зеп) Майерл (Josef Sepp Mayerl).


Зеп Майерл

 
Доломитите в околностите на Лиенц
 
Роден бе на 14 април 1937 г. в Гьориах край Дьолзах, Източен Тирол. На Адлерванд искаше да разгледа поставения там нов кръст…
 
Алпийската му кариера започва през 60-те години на ХХ век в Доломитите и планините на Източен Тирол. Тогава прави и едно от първите си премиерни изкачвания – по североизточната стена на Гросглокнер (т. нар. тур Mayerlrampe, Рампата на Майерл). През 1969 г. е дебютът му в планините извън Европа – с преминаване на изключително трудното югоизточно ребро на Йерупаха Гранде (Yerupajá или Nevado Yerupajá, 6635 м) в Кордилера Уайуаш (Cordillera Huayhuash), Перу.
 
На 12 май 1970 г. реализира най-голямото си постижение – първо изкачване на Лхотце Шар (8386 м) с приятеля си Ролф Валтер (Rolf Walter). По онова време мнозина предлагат този връх да бъде признат за напълно самостоятелен 15-ти осемхилядник. Пет години по-късно (през 1975-а) прави първо изкачване по южната стена на Ялунг Канг или Западна Кангчендзьонга (Yalung Kang, 8438 или 8505 м) в рамките на експедиция, организирана от Немско-австрийския алпийски съюз (Deutschen und Österreichischen Alpenverein, DÖAV).
 
През 1980 г. Зеп Майерл, Херман Ноймайр (Hermann Neumair) и шерпът Анг Чапал (Ang Chappal) стъпват за първи път на Фанг (Fang, 7647 м) в масива на Анапурна. 1983-а му донася нова премиера – този път на девствения Тсеринг Канг или Джичу Дрейк (Tsering Kang, Jitchu Drake, 7012 м) в Бутан (този връх фигурира в литературата и като Kungphu или Ts(h)erim Kang, Shumkang, Jichi Dak Keth и с височините 6714 м, 6789 м, 6797 м, 6970 м или 6989 м). Негови партньори са Вернер Зухер (Werner Sucher), Алберт Егер (Albert Egger), Алоис Щуклер (Alois Stuckler) и Тони Понхолцер (Toni Ponholzer).
 
Зеп Майерл е автор на книгата „Der Turm in mir. Zu schwierigsten Gipfeln der Erde. “Rosenheimer”, Rosenheim 1984, ISBN 978-3-475-52443-1 (с предговор на Райнхолд Меснер). На него е посветен откъс от книгата на Херман Магерер (Hermann Magerer) “Bergauf Bergab”, Bergverlag Rother, Oberhaching 2003, ISBN 978-3-7633-7047-4 – на стр. 263−272.
 
По професия Зеп Майерл бе тенекджия, специалист по ремонт на църковни покриви и реставрация на църкви.
 
Той е известен и с това, че бе може би най-близкият приятел на Райнхолд Меснер. Заедно с него и с брат му Гюнтер през 1968 г. прави първо зимно изкачване по реброто Агнер в Доломитите. Но нека дадем думата на самия Меснер, който най-добре е описал приятелството си със Зеп Майерл в своята книга „Моят живото на ръба” (единствената издадена на български език, през 2007 г. от Сдружението „Международен фестивал на планинарския филм”):
  • Вашият най-важен  учител по това време става един човек на име Зеп Майерл. Какво можеше по-добре от останалите?
  • Зеп беше години по-голям от мене и можеше всичко. Той беше доста наивен младеж със селско потекло и правеше покриви на църковни кули в цял Тирол. Без скеле. Той оплиташе отгоре с въжета тези високи кули. Когато същият този Зеп Майерл беше дошъл да работи отново в Южен Тирол, искал да изкачи северната стена на Фуркета*, която аз вече бях изкатерил. Но не беше успял. В този единствен ден времето не било хубаво. При връщането си видял сестра ми на улицата. Заговорил я и казал: „Няма ли в това село катерачи?” – „Защо?” – „Аз работя по покриването на църковната кула и другата седмица искам да отида да се катеря.”  И Валтрауд отговорила: „Моите братя се катерят. Те са екстремни катерачи”. Така се срещнахме. Той беше седем години по-голям от мен.
  • Кой беше първият Ви тур с легендарния Зеп Майерл?
  • Беше една надвесена стена  в масива Села**. Висока може би 300 м. Веднага забелязах, че Зеп може много неща по-добре от мен. Той беше много внимателен. Взе ме, закара ме дотам и ми плати обяда. При следващия тур ме остави да водя на една-две дължини на въжето. „Опитай, мини напред!” - каза той. При третия тур водихме приблизително поравно – едно въже той, едно – аз. Зеп стана мой треньор, но като кондиция  и бързина не беше силен като мен. Но това не беше важно при катеренето. Накратко: станахме свръзка. И в онези години двамата или с още двама партньори изкатерихме всички турове в Доломитите, които представляваха предизвикателство. Направихме редица премиери и повторения на някои от най-известните маршрути, които не бяха преминавани цяло столетие. Направихме и много зимни изкачвания. Заедно ходехме в Западните Алпи. Бяха славни времена.
  • Кого от спътниците си бихте нарекли приятел и днес – Арвед Фукс, Петер Хабелер, Ханс Камерландер?
  • Никого от тях тримата. Бих говорил за общност по целесъобразност и приятелски отношения. Една връзка оцеля през изминалите четиридесет години. Връзката със Зеп Майерл. Йолц “Мечката” също е мой приятел. Каквото и да се случи, приятели остават Наирц, Хайм, Хани ...
 
И още един детайл, за да бъде картината пълна. Меснер се запознава със Сабине Щеле, негова спътница в живота през последните близо 30 години, когато представя спомената книга на Зеп Майерл в една хижа в Източен Тирол. „Тя присъстваше случайно, видяхме се за кратко, а се сближихме едва по-късно” – казва Меснер.
 
-------------------------------------------------
*Фуркета (Гран Фуркета 3025 м) е труднодостъпен връх в групата Гайслершпицен (Одле), в Северозападните Доломити, Италия. Скалната кула е известна главно със своята 800-метрова стена, която през първото и второто десетилетие на ХХ век е била в центъра на вниманието на най-добрите европейски катерачи, в това число и на Ханс Дюлфер.Първото изкачване през 1880 г. е дело на Йохан Зантер, а първото преодоляване на северната стена, смятана по това време за най-трудна в целите Алпи, през 1925 г. – на Емил Золедер и Фриц Виснер. Първо соло по стената (по “Золедер-Виснер”) записва Хайни Холцер. Първото зимно изкачване е на Райнхолд и Гюнтер Меснер (5 март 1967 г.). През 1973 г. първият е автор и на премиерата (с И. Грубер) по западната стена на Фуркета.
 
**Масивът Села (Групо Села, Селагрупе) е планинска група в Западните Доломити, Италия. Представлява възел, в който се събират билата, които разделят четири големи долини – Вал Бадия (Гадертал – нем., ла Гран Ега – ладински) на североизток, Вал Гардена (Грьоднертал) – на северозапад, Вал Фиеме (Флаймстал – нем.) – на югозапад, Вал Кордеволе – на югоизток. От района на Мармолада я отделят седловината Пасо Пордои (2239 м) и долината Вал Кордеволе, от групата Сасолунго – седлото Пасо Села (2244 м), от Пуец и Одле – Пасо Гардена (2113 м), от групата Фанес – Пасо ди Камполонго (1875 м).
Образуват я огромни каменни плата, от които се спускат отвесни стени, пресечени от широки тераси. Върховите куполи, които израстват над платовидните заравнености са между най-леснодостъпните в Доломитите. Най-висок връх в Пиц Бое (3152 м). От катерачна гледна точка най-популярни са трите Кули Села (2696 м). По стените на най-долните тераси в масива в последните години се развива спортно катерене.
В масива Села са прокарани няколко интересни ферати, от които най-популярни са “Писциаду Клетерщайг” и “”Пьоснекер Клетерщайг”. От запад на изток през масива преминава популярния многоетапен туристически маршрут “Алта Виа Доломити 2”. Около цялата група , през ограничаващите я седловини, преминава шосе. На тези седловини, както и във вътрешността на Групо Села има многобройни хижи. По склоновете, под стените, се намират интересни ски-зони. Главни селища в подножието са Корвара (Курфар – нем., 1568 м), Селва (1563 м), Канадзеи (Чианачеи – ладински, 1819 м), Араба (Реба – ладински, 1602 м).