Скалите около Дряновския манстир отдавна са обект на вниманието на алпинистите в България. Но като че ли сега ги откриваме като наистина впечатляващ катерачен обект. С потенциал за катерачна дестинация от световна величина.

Цанко Бангиев в книгата си "Алпийските стани в България" описва как още през 1951 г. Дряновските скали са изследвани като интересен катерачен обект. Може би точно той организира и първите изкачвания там. Ето какво пише той:

"Западно над манастира се издига отвесна варовикова стена, наричана Стражата. Тя е висока около 30 метра. По нея няма добре очертани турове и е с малки възможности за изкачвания. В отвесите на Стражата има 3 интересни пещери и 2 понора. На около 20 - 30 метра височина от реката - в отвесите на Стражата, е пещерата Полички, в която са намерени следи от предисторически човек. По-нагоре край тясната пътечка, която води по платовидното било на Стражата за град Габрово, се намира хубава пещера, из широкия вход на която във вид на карстов извор изтича река Андък. Над нея. малко по-високо, се намира друга пещера с нисък вход. Вътрешността й е огромен лабиринт.
Източно от манастира над железопътната линия се издигат хубавите варовикови отвеси на Момини скали. Те са най-удобните тренировъчни катерачни обекти около манастира.
Първите проучвания на тези катерачни обекти бяха направени на 17, 18 и 19 ноември 1951 г. от курсистите, следващи катерачния курс за начинаещи, организиран от Градския комитет за физкултура и спорт в град Търново, под ръководството ми и това на инструктора Григор Григоров.
Висок тридесетметров ръб, който в лицевата си част е широка 5-6-метрова плоча, разполовява Момини скали на две части. Дясната, която е успоредна на железопътната линия, от ръба към железопътния тунел над Дряновската река постепенно се снишава, а лявата, която е перпендикулярна на дясната, е по-къса и постепенно се слива с височината на платото."

По-нататък Цанко Бангиев описва подробно няколко маршрута (на скалите които се виждат на снимката вляво). Разликата спрямо неговото виждане тогава и моето сега е единствено в "това - да, това - не" - предвид съвременното състояние на спортното катерене. В началото на катерачната си практика си спомням участия в алпиниади край Дряновския манастир. Туровете бяха сравнителни къси, но с голяма техническа сложност.

От сегашна гледна точка скалите представляват интерес предимно като обект за спортно катерене. Става въпрос за скални вериги с обща дължина от няколко километра. Веригите са разположени под различен ъгъл и с различно изложение спрямо слънцето. Това означава, че по всяко време през светлата част на денонощието има скални масиви на сянка - това е главното условие за посещение през лятото, а и останалите годишни сезони.

За съжаление, или за радост на откривателите, все още има малко прокарени маршрути за катерене. В този материал предлагам кратко описание и снимки на основните сектори подходящи за катерене.

Ситуационен план


На изображението от Google maps съм показал основните райони, които са подходящи за катерене. Сателитната снимка естествено е направена от космоса и самите скални вериги само са загатнати, но все пак се виждат или хвърлят сянка.

В средата на този план е водосливът на Дряновска река (дясната река и каньон) и река Андъка (лявата река и каньон), началото на която е голям карстов извор. На север те продължават като Дряновска река към гр. Дряново. При водослива е и самия Дряновски манастир, а няколко стотин метра на север от него - хубавият къмпинг "Стринава".

R1. Западен пояс (Поличките, Стражата според Ц.Бангиев)

Този пояс започва от каньона на р. Андъка и се простира на север почти до малкия отделен квартал на Дряново Цинга. Това е скален венец, висок между 80 и 40 м, в протежение на километър и половина по права линия и над два километра с нагъването.

Кликни за по-голяма резолюция

Под венеца минава главния път между Дряново и Габрово, като някъде в центъра на снимката, където се очертава голама надвесена открита пещерна структура, пътят се пъха в тунел под венеца. Там венецът леко си смена посоката. Наляво се виждат т.н. Поличките, с отворите на няколко пешери. Надясно венецът се губи в далечината, като навсякъде изглежда подходящ за катерене. Както се вижда и на снимката, скалите са в сянка през цялата втора половина на деня. Този венец успях да разгледам само в района на тунела и в най-лявата му част, не е обхождан от край до край. Няма данни за маршрути, освен няколко много стари в най-левия край, там където е тесния каньон на р. Андъка.

R2. Централен пояс (Боруна)

Този скален полуостров оформя вътрешната част на водослива на двете реки. Най-високата му, централна част, като нос на огромен кораб е акустирал точно над сцената в района на манастирския комплекс.



По отвесите на Боруна, главно по западната, гледаща на север-северозапад част, са трасирани старите алпийски маршрути. През таваните в централната част минава тур "Веждите". Част от маршрутите са преекипирани с лепени клинове - от членовете на търновския алпийски клуб "Царевец" по проект на БФКА. По-подробна информация за тях можете да намерите в секция катерачни обекти на сайта: https://www.climbingguidebg.com/cdb-info&sector=421. Основно по този масив се провежда възобновената напоследък алпиниада, домакин на която е същия алпийски клуб.

В най-левия край (южен), непосредствено над Дряновска река, се намира и т.н. сектор "Под стълбата". Тук са прокарани няколко маршрута от катерачи като Калин Гърбов и Иво Кръстев. Тук е и считания към момента най-труден спортен тур в България: "El Nino", 8c+/9a. По-подробна информация можете да намерите в секция катерачни обекти на сайта: https://www.climbingguidebg.com/cdb-info&sector=310.

Общата дължина на скалния венец на Боруна е ок. 600 м, скалата е сравнително висока и предполага добри възможности за "алпийски" маршрути, а в някои зони на спортни (такъв е случая със сектор "Под стълбата").

R3. Източен пояс (Момини скали)

Този пояс оформя западните склонове на платото Стринава, по дясното (източно) течение на Дряновска река. Скалният венец е висок между 60 и 30 м и е дълъг ок. километър.

Кликни за по-голяма резолюция

Интерес за катерене, както е установил и Цанко Бангиев, са скалите наляво (на север) от тунела на железопътната линия, с обща дължина ок. 600 м. Скалата изглежда много хубава, има всякакви скални форми, включително черва и открити пещерни структури. Тук за сега, освен описаните турове на Ц.Бангиев, има един сектор за катерене (Мона Лиза), информация за който може да намерите в секция катерачни обекти на сайта: https://www.climbingguidebg.com/cdb-info&sector=420.

R4. Южен пояс

Този пояс оформя югозападните склонове на платото Стринава, по дясното (източно) течение на Дряновска река. Скалният венец е висок между 40 и 20 м и е дълъг ок. един километър. На практика може да се разглежда като продължение на предния венец, но зад тунела, по посока на с. Царева ливада. Скалите достигат почти до това село.

Кликни за по-голяма резолюция

Скалата е идеална за катерене. За сега има само един сектор (Нишата), информация за който може да намерите в секция катерачни обекти на сайта: https://www.climbingguidebg.com/cdb-info&sector=419. Този сектор се намира - ще се изненадате - точно там където горния и долния зелен пояс почти се събират - самата ниша не се вижда поради височината и гъстоттата на гората.

Още скали

Ако човек се разходи из района, дори и само с кола - тук и там изникват още скални венци. Като тези над село Скалско. Селото се намира на 8 км от разклона за Дряново и Дряновския манастир, т.е. 8 км по-близо до София... Много скали има и около село Янтра. То се намира на река Янтра, на пътя между Севлиево и с. Скалско и Дряново.


Скалите имат почти северно изложение (дъгообразно разположени). Вижда се и един масив чист север и закътан в долина (последната снимка).

Заключение

Със своите над 5 км скални венци, подходящи за катерене, както и с още потенциал в околностите, районът на Дряново и Дряновския манастир чака своите откриватели на маршрути - вероятно ок. 1000. Това означава много труд и средства за материали, път и преживяване. Надяваме се че местните общински власти биха подпомогнали развитието на района като голяма и желана катерачна дестинация - такава каквато е и в момента, с изградена инфраструктура - но само туристическа.

Текст и снимки: Николай Петков

Към информацията в сайта за скалите край Дряново