Йосемитският dream team Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) и Алекс Хонълд (Alex Honnold) премина без изкуствени опорни точки за сензационно време маршрутите “South Face” на Маунт Уоткинс, “Free Rider” на Ел Кап и “Regular Northwest Face” на Хаф Доум. Общо 70 въжета до 5.13a (ok. IX+) за 21 часа и 15 минути.

Томи и Алекс започнаха да катерят в 16.45 часа на 18 май т. г. по “South Face” на Маунт Уоткинс (Mt. Watkins). Тази линия от 19 въжета със средна трудност около 5.10+, но с две дължини 5.13a и три 5.12, бе премината за 2 часа и 40 мин.

След това двамата се придвижиха с автомобил по шосето през седлото Тайога (Tioga Pass Road, 3031 м, най-високият проход в Калифорния, през който минава автомобилен път - бел. пр.) до началото на “Free Rider” (5.12d/ 5.13a, 37 въжета). Стартираха в 22.45 часа и след шест часа нощно катерене бяха на върха. Колдуъл записа две друсания, но при повторни опити въжетата бяха преминати чисто.

След това Томи и Алекс се прехвърлиха на “Northwest Face” на Хаф Доум (Half Dome, 5.12, 24 въжета). Тръгнаха в 09.00 часа. Само с лед 5 чáса (около 14 часá) серията бе завършена на върха.

“Истинско удоволствие беше да се катери с Алекс – каза Колдуъл. – Когато след изкачванията го попитах как се чувства, той ми каза, че може да се изкатери още някъде.”

За да постигнат такова време, на места Колдуъл и Хонълд се движеха с взаимна осигуровка (т. е. прилагаха т. нар. симултантно катерене).

Подобно верижно изкачване (но с “The Nose” вместо “Free Rider”) през 2001 г., също за време под 24 часа, направиха Дийн Потър (Dean Potter) и Тими О’ Нийл (Timmy O’ Neill). Двамата преминаха някои от въжетата с техниката на изкуствените опорни точки.


Трите маршрута по стените на Маунт Уоткинс (Mt. Watkins), Ел Капитан (El Capitan) и Хаф Доум (Half Dome)
Снимки/ photos: SuperTopo.Com

Вижте също:
http://maps.google.com/maps/ms?msa=0&msid=204883063115706431776.0004c09ccabc6cce6864f&ie=UTF8&t=h&ll=37.760401,-119.593735&spn=0.162854,0.273972&z=11&source=embed


Томи Колдуъл и Алекс Хонълд