1405.2012
В сряда, 16 май 2012 г., от 20 ч в клуб „Влайкова”, ул. „Цар Иван Асен II” № 11, ще се състои вечер посветена на София Фотева - Софи. Поканват се нейните приятели и познати, партньорите и по свръзка, както и всички които искат да научат още малко повече за нея.
Ще бъдат показани нейни снимки и видеоматериал, ще чуем и разкази от хората катерили с нея. В неформална обстановка и с по чаша вино нека почетем човека, който остави ярка следа в българското катерене през 90-те години на миналия век.
Заповядайте!
Към страница във Фейсбук за събитието
Ето няколко откъса от книгата на Софи "Транго Тауър - Първата ми голяма стена":
"... Чувствах се комфортно на скалата. При всяко мое стъпване, хващане, слагане на френд или клема изпадах в еуфория ...
... Вечерта беше тиха и спокойна. Четиримата испанци висяха някъде нагоре в платформите си, а нашите хора се приготвяха за сън в бивака. Отвреме навреме до нас долитаха гласове. Ние бяхме приключили изкачването и ни предстоеше слизане. Те щяха още да се опияняват от красотата на катеренето по Транго, за което може би малко им завиждахме. Когато свърши нещо толкова хубаво и желано, на човек му се ще то отново да се повтори. Искаше ми се да имам още една възможност, за да направя нещата по-добре… Мисълта не ми даваше спокойствие. Не усещах да потъвам в доволство от постигнатото..."


Ще бъдат показани нейни снимки и видеоматериал, ще чуем и разкази от хората катерили с нея. В неформална обстановка и с по чаша вино нека почетем човека, който остави ярка следа в българското катерене през 90-те години на миналия век.
Заповядайте!
Към страница във Фейсбук за събитието
Ето няколко откъса от книгата на Софи "Транго Тауър - Първата ми голяма стена":
"... Чувствах се комфортно на скалата. При всяко мое стъпване, хващане, слагане на френд или клема изпадах в еуфория ...
... Вечерта беше тиха и спокойна. Четиримата испанци висяха някъде нагоре в платформите си, а нашите хора се приготвяха за сън в бивака. Отвреме навреме до нас долитаха гласове. Ние бяхме приключили изкачването и ни предстоеше слизане. Те щяха още да се опияняват от красотата на катеренето по Транго, за което може би малко им завиждахме. Когато свърши нещо толкова хубаво и желано, на човек му се ще то отново да се повтори. Искаше ми се да имам още една възможност, за да направя нещата по-добре… Мисълта не ми даваше спокойствие. Не усещах да потъвам в доволство от постигнатото..."


Добави коментар