Радка: "На квалификацията ми беше малко стресово, сигурно защото беше първи старт за годината, класирах се 11-та и си казах - явно тази година всички са тренирали много сериозно и ще е по-трудно от предишните години. Явно нямаше какво толкова да губя, отпуснах се и реших да се изкатеря за удоволствие."

"На полуфинала тръгнах доста уверено, имаше няколко трики движения, които ми отнеха от времето и силите, понеже всичко падаше върху дясната ръка. Горе на няколко хватки преди финала, прехвърляйки се на един бидон, тя просто ми пусна... Ядосах се, че пак нищо не съм направила, но се оказа, че тези трики движения са трудни за всички, и доста от добрите девойки паднаха още там.
Финалът беше по-лесен като маршрут, общо взето движиш, дълъг, за издръжливост. Накрая на маршрута пак се прехвърлях от бидон към стената, но увиснах, вместо да си остана на яниро. Със залюляване се опитах да забия котката в стената - не можах три пъти, просто се напомпах и ... край :-)
Другите девойки не са много по-напред в резултата, 1, 2, 3 хватки разлика. Само два топа."

Въпрос: Минчо, как си след първото състезание за сезона, успокоение ли е че си преди Маркус Бендлер?
Минчо: "Добре, преяждаме с корейска кухня :-) Иначе второ състезание съм преди Бендлер. Всъщност паднахме от една и съща хватка, плесна сечивото... Беше един доста дълъг релеф с грешна белязка. Общо взето се чувствах доста силен и маршрутът не беше чак толкова труден.
Корейците са много гостоприемни, а федерацията им явно - богата. Тук няма много сняг, но хората си правят изкуствено заледяването. Около 80 м висок лед, по един широк хълм. Надморската височина тук е ок. 1000 м, но е студено заради океана."

Към предишния материал за състезанието

Снимки: архив Радка Петкова