1003.2004
Не много далеч от хижа Седемте езера в Рила, сгушена в планинския циркус, стои скално-ледена стена, която дълго не е забелязвана от алпинистите. Тя е със северно изложение, вдясно от връх Харамията, над езерото Близнака.
Към албума със снимки от изкачването
Всяка зима в основата на масива замръзват три ледени езика, дълги по 2-3 въжета (вероятно се стича вода от езеро Сълзата). Над тях стената е с алпийски характер, редуват се стръмни снежни склонове и скални стени. Предимство е, че ледовете се запазват до късна зима, защото са на приблизително 2500 метра надморска височина.
Странно е, че първото изкачване по един от езиците (левия) е направено чак през декември 1997 година (няма информация за по-ранно изкачване) от Христо Христов от АК ЕДЕЛВАЙС и Мишо Михайлов. По-късно Ицо изкатерва и другите езици с Янка Христова, Жечо Жечев и Свилен Делчев (Обицата). Боби Димитров е започнал тур по скалната стена вляво от ледовете.
Тази година за пръв път са се образували големи ледени участъци над трите езика и към края на стената. Това привлече много катерачи този сезон. С Николай Петков решихме катерейки да направим рапелен път по тура през средния език и над него, за да има удобство и по-голяма сигурност на площадките при изкачване и слизане. За пръв път тази година втората ледена формация изкачват Владимир Владов (Освалдо) и Иван Грозданов (Сегмента). Те излизат от стената по диагонален кулоар наляво (вж. скицата на Владимир Владов в края на страницата).
С Николай започнахме да катерим към 9:30. Редувахме се във воденето, а вторият трябваше да носи към 15 килограмова раница, натъпкана с бормашина, болтове и други необходими за екипиране пособия. Докато единият от нас катереше, на другият, който осигуряваше, му ставаше ясно, че е прекалено студено. Мръзнехме озъбени въпреки хубавата екипировка. Краката ми също не се радваха на топъл комфорт. Николай тестваше новите си височинни обувки, с които ще ходи на Еверест. След като не му беше горещо в тях, а приятно топло, стана ясно, че си е еб…ло ма….та от студ!
Катеренето беше от приключенски тип, но бавно, защото багажът страшно тежеше и трябваше време, за да поставим болтовете. Не ни стигна времето да изкачим последните 2-3 девствени въжета. Все пак наковахме 5 рапелни установки и в бъдеще ще довършим започнатото.
Трудностите по леда стигат до WI4 (категория на трудност за замръзнали водопади*). Отделните участъци не са сложни, но общата трудност е не малка според нас – ІІІ категория (за ангажираност) поради влиянието на фактори като подход към леда, студено време и в известна степен лавинна опасност по тура.
Предупреждение
Докато пускахме рапелите осъзнах, че съм получил лека степен на хипотермия. Чувствах се общо преохладен, объркан и със забавени реакции. Много внимавах докато боравех със съоръженията, за да не стане фал. Този факт, както и сериозното измръзване на палеца на крака на Иван Марков (Зъболекаря) преди няколко седмици пак там, ясно показват, че трябва да се подходи към иначе хубавия обект без подценяване и с много добра екипировка заради студените, усойни условия, северното изложение и сравнително голямата височина. Мястото може да бъде опасно и заради лавионоопасните снежни маси покрай, по и под туровете и изисква богат алпийски опит. То не е подходящо за начинаещи!
Описание на маршрута през средния език
Първо въже: Дължината може да е между 40 и 50 м в зависимост от снежните условия. В момента се стига с 40 м. Има забит един болт на характерното скално островче вдясно на езика. Втората половина на въжето поляга.
Второ въже: Равномерна трудност. Осигуровка на 2 болта, които са забити на скалата в малка ниша, образувана от скалата и леда от лявата страна на езика. Може да се наложи малко да се разкопае ако е завято от сняг или има лед. Мястото се познава по това, че са минали 48-50 м от въжето и скаличката от това място надолу става надвесена.
Трето въже: Началото е стръмен лед, а втората част на въжето е с по-малък наклон, защото се навлиза в диагоналния снежен пояс. В този участък трябва да се придържа вдясно, където е по-безопасно. Иначе кулоара е опасен, даже на снимката се вижда линията по която се е отцепила дъска.
Четвърто въже: По стръмния склон към характерно малко скално островче. След него има 10 м лед до площадка непосредствено под надвесени скали отдясно на ледения език. Тук на видно място има 2 болта.
Пето въже: Започва с отвесен лед, след това стръмен сняг/фирн покрай скалите. 2-та болта сме поставили на около 45 метра от предната площадка върху характерна скаличка (островче) на 2-3 метра преди да започне снежния пояс в тази част на стената.
Подход
Стената с ледовете се вижда добре от южните прозорци на х. Рилски езера. Тя се явява и най-удобен изходен пункт. До нея се стига за 1 ч 30 мин ходене от х. Пионерска, до която има път през Паничище и се стига с кола (разчиства се през зимата).
От х. Рилски езера за 25-30 минути се стига до х. Седемте езера (през зимата рядко има хижар). От тук по дясната маркировка, покрай заслон, се стига до езерото Близнака. Когато то се прекоси, трябва да се подхожда по стръмния склон към леда леко вляво, не централно под него, защото там е по-малка лавинната опасност и опасността от падащи снежни маси от кулоарите нагоре по стената.
Слизане
По пътя на изкачването на рапели, или след 5-то въже по диагоналния траверс наляво се излиза на билото. От там вляво към пътеката, която идва от х. Седемте езера през Харамията.
Мишо Михайлов
Николай Петков
Към албума със снимки от изкачването
Към предишния материал за леда на Седемте езера в Climbing Guide
________________
*В момента се подготвя материал за WI категоризацията, който скоро ще се появи в Climbing Guide.
Към албума със снимки от изкачването
Всяка зима в основата на масива замръзват три ледени езика, дълги по 2-3 въжета (вероятно се стича вода от езеро Сълзата). Над тях стената е с алпийски характер, редуват се стръмни снежни склонове и скални стени. Предимство е, че ледовете се запазват до късна зима, защото са на приблизително 2500 метра надморска височина.
Странно е, че първото изкачване по един от езиците (левия) е направено чак през декември 1997 година (няма информация за по-ранно изкачване) от Христо Христов от АК ЕДЕЛВАЙС и Мишо Михайлов. По-късно Ицо изкатерва и другите езици с Янка Христова, Жечо Жечев и Свилен Делчев (Обицата). Боби Димитров е започнал тур по скалната стена вляво от ледовете.
Тази година за пръв път са се образували големи ледени участъци над трите езика и към края на стената. Това привлече много катерачи този сезон. С Николай Петков решихме катерейки да направим рапелен път по тура през средния език и над него, за да има удобство и по-голяма сигурност на площадките при изкачване и слизане. За пръв път тази година втората ледена формация изкачват Владимир Владов (Освалдо) и Иван Грозданов (Сегмента). Те излизат от стената по диагонален кулоар наляво (вж. скицата на Владимир Владов в края на страницата).
С Николай започнахме да катерим към 9:30. Редувахме се във воденето, а вторият трябваше да носи към 15 килограмова раница, натъпкана с бормашина, болтове и други необходими за екипиране пособия. Докато единият от нас катереше, на другият, който осигуряваше, му ставаше ясно, че е прекалено студено. Мръзнехме озъбени въпреки хубавата екипировка. Краката ми също не се радваха на топъл комфорт. Николай тестваше новите си височинни обувки, с които ще ходи на Еверест. След като не му беше горещо в тях, а приятно топло, стана ясно, че си е еб…ло ма….та от студ!
Катеренето беше от приключенски тип, но бавно, защото багажът страшно тежеше и трябваше време, за да поставим болтовете. Не ни стигна времето да изкачим последните 2-3 девствени въжета. Все пак наковахме 5 рапелни установки и в бъдеще ще довършим започнатото.
Трудностите по леда стигат до WI4 (категория на трудност за замръзнали водопади*). Отделните участъци не са сложни, но общата трудност е не малка според нас – ІІІ категория (за ангажираност) поради влиянието на фактори като подход към леда, студено време и в известна степен лавинна опасност по тура.
 | Мишо катери по първо въже |
 | Николай катери по пето въже |
Предупреждение
Докато пускахме рапелите осъзнах, че съм получил лека степен на хипотермия. Чувствах се общо преохладен, объркан и със забавени реакции. Много внимавах докато боравех със съоръженията, за да не стане фал. Този факт, както и сериозното измръзване на палеца на крака на Иван Марков (Зъболекаря) преди няколко седмици пак там, ясно показват, че трябва да се подходи към иначе хубавия обект без подценяване и с много добра екипировка заради студените, усойни условия, северното изложение и сравнително голямата височина. Мястото може да бъде опасно и заради лавионоопасните снежни маси покрай, по и под туровете и изисква богат алпийски опит. То не е подходящо за начинаещи!
 | Скица: Николай Петков, Михаил Михайлов Снимка: Виктор Стефанов (Вайса) |
Описание на маршрута през средния език
Първо въже: Дължината може да е между 40 и 50 м в зависимост от снежните условия. В момента се стига с 40 м. Има забит един болт на характерното скално островче вдясно на езика. Втората половина на въжето поляга.
Второ въже: Равномерна трудност. Осигуровка на 2 болта, които са забити на скалата в малка ниша, образувана от скалата и леда от лявата страна на езика. Може да се наложи малко да се разкопае ако е завято от сняг или има лед. Мястото се познава по това, че са минали 48-50 м от въжето и скаличката от това място надолу става надвесена.
Трето въже: Началото е стръмен лед, а втората част на въжето е с по-малък наклон, защото се навлиза в диагоналния снежен пояс. В този участък трябва да се придържа вдясно, където е по-безопасно. Иначе кулоара е опасен, даже на снимката се вижда линията по която се е отцепила дъска.
Четвърто въже: По стръмния склон към характерно малко скално островче. След него има 10 м лед до площадка непосредствено под надвесени скали отдясно на ледения език. Тук на видно място има 2 болта.
Пето въже: Започва с отвесен лед, след това стръмен сняг/фирн покрай скалите. 2-та болта сме поставили на около 45 метра от предната площадка върху характерна скаличка (островче) на 2-3 метра преди да започне снежния пояс в тази част на стената.
 | Снимка и скица: Николай Петков |
Подход
Стената с ледовете се вижда добре от южните прозорци на х. Рилски езера. Тя се явява и най-удобен изходен пункт. До нея се стига за 1 ч 30 мин ходене от х. Пионерска, до която има път през Паничище и се стига с кола (разчиства се през зимата).
От х. Рилски езера за 25-30 минути се стига до х. Седемте езера (през зимата рядко има хижар). От тук по дясната маркировка, покрай заслон, се стига до езерото Близнака. Когато то се прекоси, трябва да се подхожда по стръмния склон към леда леко вляво, не централно под него, защото там е по-малка лавинната опасност и опасността от падащи снежни маси от кулоарите нагоре по стената.
Слизане
По пътя на изкачването на рапели, или след 5-то въже по диагоналния траверс наляво се излиза на билото. От там вляво към пътеката, която идва от х. Седемте езера през Харамията.
Мишо Михайлов
Николай Петков
Към албума със снимки от изкачването
Към предишния материал за леда на Седемте езера в Climbing Guide
________________
*В момента се подготвя материал за WI категоризацията, който скоро ще се появи в Climbing Guide.
 | Пътя на изкачването от Владимир Владов и Иван Грозданов |
Показани от 1 до 2 от 2 (1 страници)
2 коментар(а)
Искам да поздравя Николай и Мишо за интересния разказ и описание на това ново и така интересно място за ледено и алпийско катерене в Рила планина. По всичко личи, че в бъдеще този район ще се превърне в едно от най-популярните места за ледено катерене в България и това е страхотно защото ще доведе до по-голямо популяризиране на този спорт. За съжаление леденото катерене има доста кратка история в Бг и поради това няма изградена етика и всеобщо разбиране за екипирането на ледени маршрути. Материяла на Ники и Мишо породи няколко въпроса в мен!
1. Защо е необходимо изграждането на постоянни осигуровки по ледено-алпийските маршрути с цел да се намалят субективните трудности и опастности? Възможностите за осигуряване на лед са пряко свързани с техническата трудност на изкачването. Ако един маршрут е категоризиран като WI 4 то тази категория включва техническата трудност и възможностите за осигуряване. Ако на същия маршрут се лепнат болтове за осигуряване то категорията би била равна на WI 0 ?!?. В своята книга "Екстремен Алпинизъм" в графата за употребата на болтове, Марк Туайт поставя само едно изречение " Не и в моята книга " . Меснер нарича болтовете " Убийци на невъзможното ". Зимния алпинизъм е конгломерат от убективни и субективни трудности и опасности. Ако отнемеш едно от тези качества то алпинизма трябва да се преиминува в друг спорт.
2. Защо се изграждат постоянни осигуровки на маршрут от подобна величина без провеждането на каквато и да е обществена дискусия в катерачните среди?
3. Защо стремежа в България е да се "ОБЕЗОПАСЯТ- ОСЪКАТЯТ" с постоянни осигуровки и така малкото възможности за практикуването на чист зимен алпинизъм? (Северен Джендем, Северната стена на Вихрен, Седемте езера и др.)
4. Защо съществува такова разбиране в България, че зимния алпинизъм трябва да бъде направен лесно достъпен и удобен за масите спорт?
Александър Костадинов
Естес Парк, Колорадо
P.S. Може би ще е добре ако задам тези въпроси и във форума!
Прав си Алекс, въпросите ти са напълно основателни. Щях да кажа и навременни, ако беше така. В България аз бях (и съм) един от хората, които се опитаха и се опитват да има дискусия, по-точно конструктивни разговори, за екипирането на различните видове катерачни обекти. Даже имах предложение в писмен вид пред УС на ФБАК преди 1 година за начина по който трябва да стане това (това мое предложение тогава ФБАК отхвърли). Други хора обаче започнаха да дупчат навсякъде и по всякакъв повод всичко: ниски обекти, водопади, стената на Вихрен и даже подходи (влизането в стената на Камилата тази зима). Тези хора ги е обзело чувството за безнаказаност, нахлузили са абревиетурата "Комисия ФБАК" и мислят че това ги оправдава, а в същото време няма никакви документи за взети решения и т.н. Или пък са хора за които мнението на другите не струва пукната пара. Вляво от леда за който става дума например има тур на Боби Димитров с болтове, така да се каже подготвен за зимно изкачване. Боби така разбира зимния алпинизъм и не тръгва на стена без ръкохватка и лонглайфове (не искам да ми се обиди, храня хай-добри чувства към него, но в случая той също действа без да се допитва до никой). Той екипира с болтове и триъгълника на Резньовете и много други места за зимен алпинизъм. Така в България на тази тема цари пълна анархия. И за това има конкретни виновници. Конкретно за мотивите за набиването на този лед. Сложени са болтове само на 50 м за рапели. Те могат разбира се да се ползват и при изкачване за площадки за осигуряване. Аз си давам напълно ясно сметка, че когато можеш спокойно да се върнеш от един маршрут, то неговата категория за ангажираност пада значително. На този лед започнаха да ходят доста хора и те обикновено стигат до първо или второ въже. Там така или иначе се оформят вече установки на обикновенни клинове, или пък хората си зарязват цевите за да слезнат по-бързо от мястото до което са достигнали. У мен имаше колебание за набиването на тези болтове, макар че тук в България повечето хора го възприемат за полезно. Аз лично съм готов ако общото мнение е да няма болтове за рапели - лично ще ги махна и ще залича следите най-старателно. И ще се радвам, ако този случай е станал повод за така необходимата дискусия.
Здрасти Алекс,Приемам твоите критики (въпроси) съвсем нормално. И аз си ги задавам, въпреки че наковахме болтовете. Аз съм се запознал и съм опитал от всички видове катерене, включително trad I dws заедно със англичани, които държат много на традициите си. И в двата случая нямаше помен от болтове. Само че дори англичаните не са фанатици на тази тема и си имат обекти – спортни с болтове. Ще кажеш това са две различни неща. Е да но в “алпинизма” се преплитат доста от теоретично разделените видове катерене. Понякога има пасажи от много висока трудност, а това означава, че по тях няма цепки за клеми в повечето случаи, тогава трябва ли катеренето да се превръща в руска ролетка (да не се слагат болтове) или може да се обезопасят такива пасажи. Аз не съм привърженик на крайната етика – крайностите могат да задържат развитието. Въпроса, който обсъждаме е като въпроса за изкуствения кислород във височинния алпинизъм. Съгласен съм че постижението е несравнимо по-добро от изкачване с кислород, но не съм съгласен на почти 9000 м да рискуваш живота си заради някаква етика, норма, заради общественото мнение. Да кислородът е като допинг – сваля те на по-ниско, но в другите спортове ако не употребяваш допинг не рискуваш живота си, а именно обратното пазиш си здравето. Същевременно не съм и за изкачване с кислород. По-скоро, макар и да не е модерно (може и да стане), бих изкачвал Еверест носейки кислород в раницата си за всеки случай , така както в спортното катерене въжето е само за осигуровка, не за набиране на височина.Сега за ледът над седемте езера – Ако бяхме огласили намеренията си, съм сигурен, че щяха да ни подкрепят. Този лед, ако е без рапелни болтове , няма да затрудни организирането на площадките. Все пак той не е в Хималаите, а на по-достъпно място. Не знам, дори на Транго на всяка площадка имаше по два болта и на Ел капитан има.Относно екологичната гледна точка – наковаването в случая според мен е умереноСпрямо приключенската страна на нещата – има едно лавиноопасно, снежно – фирново поле по средата на стената, там няма как да се осигуриш и, ако паднеш с лавина … Сега първият може да разчита, че все пак ще спре заради болтовете на площадката. Приключението и авантюрата не са заличени.Защо да няма болтове на площадките?Много поздрави!Мишо
Много си прав Сашо, че примера е абсолютно заразителен. Когато хора като Николай Петков и Мишо Михаилов, започнат да правят нови маршрути с бормашина на гърба всеки ще си каже, че щом и двамата, едни от малцината, които държат на някаква етика при своите изкачвания (спред техните думи) ползват бормашина и слагат стационарни осигуровки (болтове) на своите маршрути с нея, какво ни остава на нас простосмъртните. Всеки вади шилото и се обезопасява както може. Спомням си как веднъж бяхме тръгнали двата с теб по Северната стена на Вихрен с една торба болтове - радвам се че тогава се върнахме от там и не осъществихме замисленото изкачване. Защото то нямаше да бъде изкачване, а правене на железен път. Сега знам че докато не съм готов да премина от там без да използвам шилото и болтовете няма да отида. Дори както Мишо казва това да ми коства застой и дори това да означава, че някой друг би минал преди мен от там. За мен това не е застой, а развитие, защото само по този начин човек може да надвиши свите възможности. Всичко останало за мен е спорт. Но има и нещо друго - за да стигне човек до подобен начин на мислене му трябва нещо, което не се придобива с един-два дни катерене. Човек трябва и да знае защо се катери. Когато той гони спортното постижение на всяка цена много трудно някой би го убедил, че методите които използва са неправилни. Както спомена Мишо с допинга. Някои го взимат за да постигнат нещата бързо, защото ги мързи да минат по-трудният и дълъг път и защото ги плаши неизвестността и застоя.
прочетох ,,дискусията ,, за тези прословути болтове. не ми се струва за приемливо мисленето че оборудваната площадка опорочава изкачването нито пък понижава вниманието към тура. по скоро дава някяква индикация че може и да излезеш поне жив от тази стена. следва да се има впредвид следното: болтовете може да са залети с дебел лед или да са покрити със сняг и търсенето им да отнеме време за едно въже катерене, никой не може да даде 100 0/0 гаранция че камъните на които са забити няма след пролетното многоводие да отпътуват към небитието сиреч езерото и както казва митака като падне лавината въпреки че си на тях така да те ошмули че да е без значение това че все още си на скалата а не в езерото. но все пак искам да кажа моите аргументи - това което е направено за този водопад е малко но достатъчно. при изкачването ни със сегмента през декември 2003 ледът не беше добил все още необходимата дебелина и структура за нормално катерене, имам впредвид че през половината от трасето при удар със сечивото биеше на кухо и заплашваше да се срути. площадките ги правехме набързо - висящи често само на ледени клинове в този лош лед. а на най трудния участък всичкото ни осигуряване бе на 5см цев в кънтящата кора и 5м по надолу виси на 2 цеви Сегмента пак на същата кора. някой ще каже ами то си имало правила за осигуряване и т.н.... мнозина щи ви потвърдят обаче че за да свършиш в нормално време едно такова изкачване без биваци и т.н. се иска бързина основана именно на такива компромиси със безопасността.
Е питам ви тогава като сте такива фанатици на тема болтове какво предпочитате - едно постижение и цял живот - мъртви или да се радвате много пъти на изкачването. и друго - както мнозина са го казвали като сте толкова отворени просто не ги ползваите. интересно ми е да ви видя с какви очи ще гледате болта на сантиметри от вас докато висите само на някаква скапана клема или цев в която се съмнявате дали ще издържи дори на собствената ви тежест а да не говорим за падане. или може би имате слабо сърце и като видите болт толкова ви изкушава да го ползвате?
въпросът според мен е принципен. и много преди да започна да се катеря го разбрах - ако искате лесно може да го усетите и вие. при почти всяко от посещенията ми напр. на х.Плевен, особено зимата преди години забелязвах зле прикрита насмешка в погледа на т.нар.Алпинисти когато някой "Прост турист" ги запита как да се качи на Ботев. И му се обяснява как само еди какви си хора могат да го направят и т.н. като му се дава да се разбере че той не е от тази категория. изкачванията са само за избрани, за елита и т.н.
и схащанията на Милкана - като са ви трудни премахнатите с пренаковаванията А-та няма да ходите там докато се научите. и ето - един нормален тур да не може да се премине заради осмица три метра на едно от въжетата. мисля че ние сме едни самомнителни комплексирани нещастници щом по такъв безумен начин създаваме прегради помежду си. това не е планинарство а извратеност.
мисля че всички които се мислят за т.нар. елитни катерачи следва да катерят както си знаят преследвайки спортните си цели но не и да пречат на останалите "любители". защото логиката на посочените по горе е -НЕ НИЕ МОЖЕМ ДА ГО МИНЕМ,,ЧИСТО,, МАКАР ДА ИМА КЛИНОВЕ - а НИЕ СМЕ ВЕЛИКИ ЗАЩОТО ХОДИМ ТАМ КЪДЕТО ВИЕ ПРОСТОСМЪРТНИ НЕ МОЖЕТЕ И ДА ТРЪГНЕТЕ.
Добави коментар