1611.2011
От Патагония идват новини за интересни изкачвания, което означава, че тамошният летен сезон започва добре. Една от първите информации бе за преодоляването на рядко катерената западна стена на Серо Торе.
Свръзката Михаел Лериен (Michael Lerjen) и Кора Пеше (Korra Pesce) избра за своя цел знаменитата линия “Ragni Route” (1500 м, AI5+ M4 MI6 – последната категория е за т. нар. Mushroom Ice, ледената “гъба” на самия връх), прокарана през 1974 г. от италианците Даниеле Киапа (Daniele Chiappa), Марио Конти (Mario Conti), Казимиро Ферари (Casimiro Ferrari) и Пино Негри (Pino Negri).
След напускане на лагера Нипонино (Niponino camp), на 6 ноември двамата, без да обръщат внимание на влошаващото се време и снеговалежа, преминаха през премката Щантхардт и стигнаха до основата на западната стена на Серо Торе.
Изкачването по нея започнаха в 02.00 часа през нощта и бързо стигнаха до един от ключовите фрагменти, наречена от тях Шлем (Helmet). След това продължиха нагоре и около 15.00 часа бяха на върха. Рапелите на слизане им отнеха 6 часа. На следващия ден, след преход от 42 км, бяха в Ел Чалтен (El Chalten) за заслужена почивка.

Михаел Лериен на Серо Торе
Снимка: Михаел Лериен
Photo: Micheal Lerjen
В Патагония бе и един от най-редовните и “посетители”, макар този път пребиването му да не завърши с пълен успех. Става дума за Колин Хейли (Colin Haley), комуто само два метра не стигнаха до набелязаната цел!!!
Той пропусна период на хубаво време за придвижване от Ел Чалтен до планината. На 8 ноември тръгна соло по южната стена на Серо Полоне (Cerro Pollone) с намерение да премине Аржентинския маршрут от 1949 г. (по всяка вероятност неповторен от 62 години насам). Южната стена на Серо Полоне не е между най-трудните и – както казва Хейли – по-голямата чест от терена изисква катерене по лед със среден наклон и лавиране между пукнатините. Но това не се отнася за последните 30 метра.
Стената е увенчана с 30-метрова скално-микстова кула с умерена трудност, завършваща с полиран върхов обелиск. Намирайки се на 2 метра под върха, Колин си даде сметка, че не е в състояние да ги премине поне с минимум осигуровка. В кариерата си има редица отстъпления, но никога, когато човката на неговия ледокоп се е намирала само на 40 сантиметра от върха...

Това се казва снимка от катерене! Хейли по време на опита си за
самотно изкачване на Серо Полоне

Само два метра не стигнаха на Хейли до върха...
Снимки: Колин Хейли
Photos: Colin Haley
Като се знае какъв е подходът на американеца към катерачната етика, не е чудно, че той не смята изкачването си за успешно.
По информации от planetmountain.com и от блога на Колин Хейли www.colinhaley.blogspot.com.
Свръзката Михаел Лериен (Michael Lerjen) и Кора Пеше (Korra Pesce) избра за своя цел знаменитата линия “Ragni Route” (1500 м, AI5+ M4 MI6 – последната категория е за т. нар. Mushroom Ice, ледената “гъба” на самия връх), прокарана през 1974 г. от италианците Даниеле Киапа (Daniele Chiappa), Марио Конти (Mario Conti), Казимиро Ферари (Casimiro Ferrari) и Пино Негри (Pino Negri).
След напускане на лагера Нипонино (Niponino camp), на 6 ноември двамата, без да обръщат внимание на влошаващото се време и снеговалежа, преминаха през премката Щантхардт и стигнаха до основата на западната стена на Серо Торе.
Изкачването по нея започнаха в 02.00 часа през нощта и бързо стигнаха до един от ключовите фрагменти, наречена от тях Шлем (Helmet). След това продължиха нагоре и около 15.00 часа бяха на върха. Рапелите на слизане им отнеха 6 часа. На следващия ден, след преход от 42 км, бяха в Ел Чалтен (El Chalten) за заслужена почивка.

Михаел Лериен на Серо Торе
Снимка: Михаел Лериен
Photo: Micheal Lerjen
В Патагония бе и един от най-редовните и “посетители”, макар този път пребиването му да не завърши с пълен успех. Става дума за Колин Хейли (Colin Haley), комуто само два метра не стигнаха до набелязаната цел!!!
Той пропусна период на хубаво време за придвижване от Ел Чалтен до планината. На 8 ноември тръгна соло по южната стена на Серо Полоне (Cerro Pollone) с намерение да премине Аржентинския маршрут от 1949 г. (по всяка вероятност неповторен от 62 години насам). Южната стена на Серо Полоне не е между най-трудните и – както казва Хейли – по-голямата чест от терена изисква катерене по лед със среден наклон и лавиране между пукнатините. Но това не се отнася за последните 30 метра.
Стената е увенчана с 30-метрова скално-микстова кула с умерена трудност, завършваща с полиран върхов обелиск. Намирайки се на 2 метра под върха, Колин си даде сметка, че не е в състояние да ги премине поне с минимум осигуровка. В кариерата си има редица отстъпления, но никога, когато човката на неговия ледокоп се е намирала само на 40 сантиметра от върха...

Това се казва снимка от катерене! Хейли по време на опита си за
самотно изкачване на Серо Полоне

Само два метра не стигнаха на Хейли до върха...
Снимки: Колин Хейли
Photos: Colin Haley
Като се знае какъв е подходът на американеца към катерачната етика, не е чудно, че той не смята изкачването си за успешно.
По информации от planetmountain.com и от блога на Колин Хейли www.colinhaley.blogspot.com.
Добави коментар