В тази статия е събрана информация за една от планините, които посетихме това лято в югозападен Китай. Заедно с Ники Ненов имахме възможността да прекараме известно време в планината Съгунианг шан [Siguniang shan], провинция Съчуан [Sichuan].



Столица на провинцията е град Чънду [Chengdu]. Това е и началната точка за повечето планини в района. Впечатленията от стотиците километри, които изминахме във вътрешността на Китай, бяха за нови пътища, в прекрасно състояние. Въпреки това, макар и изходното селище за планината да е само на 260 км от Чънду (разстоянията там придобиват един малко по-друг мащаб), отнема 8 и повече часа да се стигне до него. В тази част на страната все още се наблюдават следи от голямото земетресение, разтърсило Тибет и Съчуан през 2008 г. и влязло в списъка на 20-те най-големи земетресения, сполетявали Земята някога. На много места пътят все още не е съвсем оправен и това затруднява придвижването. Проблем са свлачищата и срутванията, заради които в някои участъци има възможност да преминава само по едно превозно средство. Предвижда се работата по възстановяване да завърши през 2012 г.



 От различни източници в интернет разбрахме, че има три маршрута за достигане до планината. Този, по който ние се придвижихме, бе най-пряк, но преминава един от планинските пасове - проходът Баланг [Balang], 4500 м, което е и най-високата точка по време на пътуването.



Съгунианг шан e разположена на границата между областите Уънчуан [Wenchuan] и Сиаодзин [Xiaojin], в някогашния тибетски регион Кхам [Kham] и е част от планинската верига Чиунглай шан [Qionglai shan]. Изходното селце за планината е Жъ'лун [Rilong], 3300м.



Когато разпитвахме в хостела как да стигнем до там, ни посъветваха да си купим билет за областното градче Сиаодзин [Xiaojin] и от там да се прехвърлим към Жъ'лун. Като цяло не лош вариант, но ако човек не разбира никакъв китайски, вероятността това да му отнеме около два или три дена е голяма. Малко в страни от темата, доста трудно е да намериш китаец, с какъвто и да било английски, а такъв със сносен си е направо празник, ако се случи. Шофьорите на автобуси, обикновено не са от тях. По време на пътуването шофьорът спира, развиква се и разпитва дали има слизащи за съответните села ноаколо и който разбрал – разбрал! Ние имахме късмет да се усетим навреме, а и да споменем предварително на нашия водач, че искаме да ходим към тази планина. Стовариха ни някъде в нищото след едно тибетско селце с еднакви кубични къщички и от там ни пое местния далавераджия, който явно отговаря за “доразнасянето” на пътниците по махалите наоколо. Забавна джигитска история! Бусчетата, с които се продължава пътуването до Жъ’лун, потеглят едва след като се напълнят до пръсване. Това може и да отнеме около час-два.

Възможно е да се наемат джипове от Чънду до Жъ’лун, но не сме проучвали възможностите. Вероятно цената нямаше никак да ни допадне =), въпреки че в самия Китай е доста по-евтино, спрямо тук.

Последните няколко седмици, прекарани в бурна и многолюдна китайска атмосфера, са в тотален контраст със спокойствието и тишината на селото.



Мястото, където получихме най-голямо съдействие, разбира се, беше местният бар. В една от статиите, които ми попаднаха сега, след пътуването за планината, барът бе описан като спасителна точка за всеки чужденец. Това не е далеч от истината, ако говорим за място, на което можеш да намериш необходимата ти информация. Също така в това малко пространство са събрани толкова елементи от различни култури, вярвания и в известен смисъл изкуства, че човек малко се загубва и обърква. Във всеки случай е много приятно... а също така предлага и възможността да се изпие по една хубава бира! (Изненадващо за нас, китайците правят дооста сносна бира. =))

 
 (www.icedrock.com)

Смея да твърдя, че собственикът бе един от малкото китайци, с които можехме да говорим спокойно на всевъзможни теми. Той ни разказа за част от изкачванията в района. Сподели, че рядко някой предприема катерене през лятото, поради нестабилността на стените и повечето експедиции избират зимните месеци. Също така ни показа и къде трябва да се обави, че искаме да пребиваваме в планината.

Офисът на планинските гидове (Siguniang shan Outdoor Office − 四姑娘山户外办公室), е мястото, в което трябва да се съобщи колко човека искат да правят трекинг и къде смятат да ходят. Там се заплащат съответните такси. Има една основна за парка (около 120 RMB (юана)) и отделно по още една такса за всяка долина, в която човек иска да влезе. Реално втората такса включва и за къмпиране – около 10-12 RMB.

Трите долини съответно са:

- Долината на двата моста - Shuangqiao gou ;
- Долината на дългото спокойствие - Chnagping gou;
- Долината на езерата - Haizi gou;


източник Kenzo Okawa, www.summitpost.org

Успяхме да получим информация за нещата, които трябва да се направят, ако човек желае да изкачи някой от върховете. Това за времето, в което щяхме да пребиваваме в планината се оказа невъзможно за нас (ако искахме да бъдем легални =)). Ако китаец пожелае да предприеме изкачване, може спокойно да пусне заявка за разрешително в Съчуанската алпийска асоциация (Sichuan alpine association – по някаква странна причина в активен техен сайт тогава не можах да вляза - http://qinz.tripod.com/mount/ma_e.html).

За чужденци нещата стоят малко по-различно - молба за пермит се подава само в столицата Пекин, което е на около 2300 км, а срокът за издаване е най-малко месец. Не успяхме да разберем дали е необходимо човек да бъде лично в Пекин, когато подава молбата или това би могло да стане онлайн.

Започнахме нашия преход на втория ден след пристигането като нощта прекарахме на една поляна в селото (за разлика от Западна Европа, в Китай свободното къмпиране е позволено (стига да си намериш място), освен там, където изрично е обявено, че се плаща или има забрана). През следващите няколко дена избрахме да обиколим средната долина - Changping gou. За нея се тръгва директно нагоре по шосето, което започва от средата на селото. Може да се ползва и регулярно минаващото бусче до манастира Лама съ [Lama si].


Lama si

 В общи линии, това е началото на долината и първото място, откъдето вече има изглед към вътрешността на планината и най-високият и връх Яогунианг [Yaoguniang].

Докато бяхме в района чухме няколко варианта на легендата за названието на планината. Най-разпространеният е, че билото с четирите основни върха са били четири сестри. Селото им било сполетявано многократно от природни бедствия, затова те се качили високо в планината, където се превърнали в стена от четири върха, за да предпазват земите в подножието от стихии. Най-високият, всъщност е най-малката девойка, а върховете поред са: Тагунианг [Daguniang] 5025м, Аргунинаг [Erguniang] 5276м, Сангунинаг [Sanguniang] 5355м и Яогунианг [Yaoguniang] (в някои източници може да се срещне и като Яонианг фън [Yaoniang feng]) 6250м.


 източник www.summitpost.org

Пътеката започва на 50 м от манастира. Беше малък шок да установим, че първите 6 км са с настилка от дъски и изградени стъпалца, но ... това все пак е планина в Китай, а китайците от край време установяват един изглед в планините си. Това се среща често и може би ни е познато от традиционните китайски картини. Две седмици по-рано бяхме в една от свещените им планини – навсякъде заобиколени от типични остри игли с отвесни стени, по които тук и там са изникнали дръвчета; тънки мъгли се реят сред скалите и бамбуковите гори в подножието – Да ви призная, въобще не е художетсвена измислица и моментна прищявка на художника – хората са рисували реалната природа =)).

Там, накъдето се отправяхме – във все пак високата планина, позната ни по отношение на релеф, зоналност и т.н., очаквахме и традиционните пътеки ... Е, те продължават, където дървеният материал за стълбички и тераси за наблюдение е свършил =).

Истински голямо предизвикателство е да се отървеш от местни младежи, които настойчиво ти предлагат превоз на кон. Независимо дали им говориш на английски, китайски или български, упоритостта им е завидна.

С вдигане на височината хората намаляват, а за повечето от тях крайната точка е голямата тераса – Мулуодзъ [Muluozi Terrace] 3700 м, която започва в средата на долината. Нататък е почти равно до дъното, където от основната долина, надясно се отделя една по-малка – Чадзъ гоу [Chazi gou].

От тук насетне ние имахме възможност за нощувка само в рамките на тази долина. Още долу в офиса, където се регистрирахме, няколко пъти настойчиво ни обясниха, че нямаме право да правим никакви изкачвания наоколо. Горе това ни се струваше безумно! Като на шега човек би могъл да качва върхове на по 5000 и нещо метра с леки обувки, а правилата го спират и ограничават до рамките на самата долина.

Направихме кратък преход в посока на езерото Чъпу [Chibu lake] 4600 м без да го достигаме, тъй като се натъкнахме на огради от дървени трупи, препречващи пътеките нагоре. Не е проблем да се прескочат и да се продължи, но избрахме да играем по местните правила. Това ни даде възможност да хвърлим един поглед на долината от по-високо и да я разучим по-добре.


 Changping valley

В следващите дни имахме възможност да огледаме върховете и стените наоколо ни, а също така и подстъпите към тях. Долу в селото не бяхме намерили нещо подобно на гидовник на района, освен сниманата от summitpost карта на планината. Съществуващите маршрути по върховете наистина са малко.


Yaoniangfeng, 6250 m, NW face


Yaoniangfeng, 6250m, SE face


Pomiu peak, 5413 m, SE and SW faces


Pomiu peak, 5413m, NE face


Loutuo (Camel peak), 5484m, from south

Планината наистина предлага прекрасни възможности за нови маршрути. Ако биха могли да се олекотят трудностите по административната част, това може да се превърне в често посещаван обект за алпийско катерене от алпинисти от цял свят. Остава и китайците да го осъзнаят =))

Мила Печенякова
АК "Планинец" - София