1902.2004
Това е третата част на разказа на Борислав Димитров за пътуванията му през пустините и вулканите в Чили.
3 част - Вулканът Ojos del Salado (6893 м)
Прехвърляме се изцяло в друг район на Андите.
13 февруари: Пътуваме 800 км на юг от Атакама до град Copiapo.
14 февруари: Наемаме обичайния пикап и изкачването започва. Оттук 250 км се вие път в източна посока през пустинята Maricunga (3800 м) до Laguna Verde (4500 м) и превала San Francisco (4700 м), където е границата с Аржентина. Laguna Verde е голямо мрачно езеро, сякаш сърцето на вулканичното гнездо. Около нас във видим периметър се издигат около 20 вулкана с височина над 6000 метра и още толкова по-ниски сателита. Гледката е вълнуваща, трудно описуема, неповторима и неземна. В допълнение за подарък ни дойде и чудесно време.
Ojos del Salado е най-висок връх в района, втори по височина на континента и най-висок от всички вулкани на света. Ще го качваме, сега или никога! Имаме добри условия – запас от бензин, слънчеви дни, някаква аклиматизация от предходните дни.
По склоновете на вулкана е построен и най-високият проходим понастоящем път в света – до 5800 метра височина! Ако не бяхме икономисали пари и бяхме взели 4Х4 машина, както предишната седмица, щяхме да достигнем тази височина като Тодор Живков! Така направиха френската експедиция ден преди нас. Ние, с нашата обикновена машина забоксувахме на 5100 метра височина. Спахме в колата и на другия ден по познатия стар начин (пеша?!) започнахме изкачването към втори лагер.
Ето как е програмиран Чилийският маршрут към Ojos: 10 км преди Laguna Verde се отбиваме вдясно (на юг) от главното шосе и след 1 км достигаме голям заслон, приет за базов лагер на височина 4550 м. Наричат мястото Barracas Blancas. Вулканът е на 25 км видимо от нас на юг. 15 от тях ги покрива не лош път, но е добре да си с 4Х4, заради пясъците. На 5200 метра има заслон, приет за лагер 1. Както описах, пътят продължава и до втори лагер, където пак има заслон на 5800 метра. Оттук всички атакуват вулкана.
15 февруари. След часове ходене сме на това място. Не съм си взел спален чувал за икономия на тегло – сега умирам от студ, сън не ме лови и през час ставам да паля примусът в заслона. Тъпа постъпка преди изкачване.
16 февруари. Ще изчакаме да изгрее слънцето за да не мръзнем. Слагаме ценният товар на топло – 1.5 литра сок, видеокамера, фотоапарат. Наляво върви класическият маршрут – по сипей, стига до кратера и после неприятни стръмни скали до най-горе. За да избегнем скалите ние с Марто тръгваме по ръба в ляво, без пътека, но по сравнително стабилни камъни. Познатият ритъм дишане-крачка, дишане-крачка и след продължителна монотонност съм на най-високата част на венеца. Метална пирамида отбелязва кота 6893 метра. Венецът е само полукръг, кратерът е отворен на изток, а вулканът отдавна е изгаснал. С цената на замръзване на пръстите правя по няколко кадъра и с двете камери.
Надолу се ходи по лесно! До такава степен искахме да избягаме от височините, че продължихме слизането до колата същия ден и след поредицата от снимки в залеза, карахме още 100 км до пустинята Maricunga да спим на ниско и топло.
На 17 февруари пътуваме за Сантяго.
Борислав Димитров
Към предишния материал за вулканите в Чили
3 част - Вулканът Ojos del Salado (6893 м)
Прехвърляме се изцяло в друг район на Андите.
13 февруари: Пътуваме 800 км на юг от Атакама до град Copiapo.
14 февруари: Наемаме обичайния пикап и изкачването започва. Оттук 250 км се вие път в източна посока през пустинята Maricunga (3800 м) до Laguna Verde (4500 м) и превала San Francisco (4700 м), където е границата с Аржентина. Laguna Verde е голямо мрачно езеро, сякаш сърцето на вулканичното гнездо. Около нас във видим периметър се издигат около 20 вулкана с височина над 6000 метра и още толкова по-ниски сателита. Гледката е вълнуваща, трудно описуема, неповторима и неземна. В допълнение за подарък ни дойде и чудесно време.
Ojos del Salado е най-висок връх в района, втори по височина на континента и най-висок от всички вулкани на света. Ще го качваме, сега или никога! Имаме добри условия – запас от бензин, слънчеви дни, някаква аклиматизация от предходните дни.
По склоновете на вулкана е построен и най-високият проходим понастоящем път в света – до 5800 метра височина! Ако не бяхме икономисали пари и бяхме взели 4Х4 машина, както предишната седмица, щяхме да достигнем тази височина като Тодор Живков! Така направиха френската експедиция ден преди нас. Ние, с нашата обикновена машина забоксувахме на 5100 метра височина. Спахме в колата и на другия ден по познатия стар начин (пеша?!) започнахме изкачването към втори лагер.
Ето как е програмиран Чилийският маршрут към Ojos: 10 км преди Laguna Verde се отбиваме вдясно (на юг) от главното шосе и след 1 км достигаме голям заслон, приет за базов лагер на височина 4550 м. Наричат мястото Barracas Blancas. Вулканът е на 25 км видимо от нас на юг. 15 от тях ги покрива не лош път, но е добре да си с 4Х4, заради пясъците. На 5200 метра има заслон, приет за лагер 1. Както описах, пътят продължава и до втори лагер, където пак има заслон на 5800 метра. Оттук всички атакуват вулкана.
15 февруари. След часове ходене сме на това място. Не съм си взел спален чувал за икономия на тегло – сега умирам от студ, сън не ме лови и през час ставам да паля примусът в заслона. Тъпа постъпка преди изкачване.
16 февруари. Ще изчакаме да изгрее слънцето за да не мръзнем. Слагаме ценният товар на топло – 1.5 литра сок, видеокамера, фотоапарат. Наляво върви класическият маршрут – по сипей, стига до кратера и после неприятни стръмни скали до най-горе. За да избегнем скалите ние с Марто тръгваме по ръба в ляво, без пътека, но по сравнително стабилни камъни. Познатият ритъм дишане-крачка, дишане-крачка и след продължителна монотонност съм на най-високата част на венеца. Метална пирамида отбелязва кота 6893 метра. Венецът е само полукръг, кратерът е отворен на изток, а вулканът отдавна е изгаснал. С цената на замръзване на пръстите правя по няколко кадъра и с двете камери.
Надолу се ходи по лесно! До такава степен искахме да избягаме от височините, че продължихме слизането до колата същия ден и след поредицата от снимки в залеза, карахме още 100 км до пустинята Maricunga да спим на ниско и топло.
На 17 февруари пътуваме за Сантяго.
Борислав Димитров
Към предишния материал за вулканите в Чили
 | Пътят на изкачване на Ojos del Salado |
 | Пътят на изкачване на Llullaillaco |
Добави коментар