На 7 май 2011 г. тур "Софи" на Враца получи първото си цялостно свободно изкачване. Това бе дело на Бойко Лалов и Николай Петков.

Турът е посветен в памет на София Фотева и за сега представлява най-трудният дълъг алпийски маршрут в района на Враца. Няколко свръзки са опитвали свободното му преминаване. Като проблемен се очерта надвесен диагонал в края на пето въже.

Когато преди няколко дни Бойко Лалов пожела да си изпробва силите по тура и си потърси партньор, му предложих това да съм аз, тъй като свободното преминаване на тура не ми дава мира от самото му първо изкачване през януари 2002 г., както и първият опит за свободно изкачване през май с.г. с Мишо Михайлов. Останаха няколкото проблемни метра.

С Бойко си поделихме воденето така: първо, трето и пето - той, второ, четвърто и шесто въже - аз. Т.е. по-лесните и с осигуряване на джаджи въжета за мен, а за него най-трудното 5-то въже. Перфектният слънчев, но хладен ден ни предостави отлични условия за начинанието.

Съвсем навреме и в добър стил се озовахме на малката площадка в основата на пето въже - внушителни надвеси с натичания и форми като на спортен обект. Бойко не пожела информация и реши да атакува онсайт. Премина първия пасаж, който е веднага след площадката, изкатери следващите 10-12 м до големия надвес, откри "почивка" със заклещване преди проблемния пасаж. Направи няколко проучвателни движения с връщане към "почивката" и отгоре се чу: "много тежък боулдър". След което направи опит "ва банк" ... и падна. Последва изкатерване до края на въжето, нареждане на оставащите 2-3 примки и набелязване на оставащите движения в надвеса.

Вторият опит беше след изтегляне на въжето и няколко минути почивка. Забележително изкатерване с точни движения в пасажа и "на изпадане" в последните метри преди площадката. За щастие сполучливи, защото перспективата за висене в неудобната поза още около час не беше никак привлекателна :-)

Изкатерването на оставащите 50 м до края на стената беше само въпрос на време, макар че за мен това съвсем не лесно въже си беше малка борба след понатрупалата се умора. Рапелите надолу по стената ни дадоха възможност да се насладим на импозантната гледка, а също така ни даде идеи за следващи "експедиции във вертикала".

Към информацията за тур Софи в секция катерачни обекти на сайта

Към албум със снимки от изкачването


Централна стена - западна част - масивът "Хергиани" с очертан тур Софи. Сн. Н.Петков.


Бойко щастлив след успешното преминаване на 5-то въже. Сн. Н.Петков.


Готови сме, да тръгваме! Бойко е все още е с очилата, които незнайно къде изчезнаха при подхода... Сн. Радка Петкова.


Инвентарът. Сн. Б.Лалов.