ЮРЕЙ - Леденото царство на Колорадо

Разказ на Александър Костадинов (Алекс) за уникалния леден парк в Юрей (Ouray) и за ежегодно провеждащия се там фестивал по ледено катерене.

Събудих се от приятния мирис на кафе и от неочаквано настъпилата суматоха в бунгалото. Прозявайки се постепенно се надигнах извън топлия спален чувал и установих, че бях единствения който все още се излежаваше. Пийт си подреждаше екипировката, Лиза си нахлуваше обувките а Марти с удоволствие отпиваше от прясно свареното кафе. Трудно ми бе да си обясня за къде се бяха забързали но Марти не закъсня да ми припомни.

- Да не смяташ да проспиш състезанието!

О да, почти бях забравил за състезанието. Бе събота, състезателния ден трети от Ледения Фестивал в Юрей. Две седмици катерене без почивка почти бяха изтрили всякакъв спомен за реалните събития случващи се около мен. Поразтърках очи и с нежелание напуснах уюта на спалния си чувал. Няколко минути по късно вече се движехме с колата в посока на Ледения Парк на Юрей.

Градчето Юрей е разположено по горното поречие на река Ънкомпагре в подножието на планините Северен Сан Хуан. Основан като миньорски лагер по време на златната треска, Юрей е успял да се превърне в интересен туристически обект с богата историческа значимост. Планините Сан Хуан са невероятно красиви, предлагащи множество възможности за туризъм, алпинизъм и ски спортове. В началото на седемдесетте години леденото катерене започва да набира скорост в Колорадо, като това ентусиазира множество катерачи да проучват и издирват възможности за ледено катерене в местните планини. Осемдесетте години придават известност на района с разкриването на нови предизвикателни ледени маршрути. През зимата на 1993 двама местни ентусиасти решават да опашат с градински маркучи отвесните скали на река Ънкомпагре и да започнат да правят ледени маршрути, като с това слагат началото на Ледения Парк на Юрей. Единадесет години по късно Парка е признат, като единственото по рода си съоръжение за ледено катерене в света. Понастоящем парка е дълъг над 3 км, като разполага с над 200 ледени и смесени маршрути със средна дължина 45 м и трудност варираща между WI2-WI6 и М4-М11. Сезона за катерене в парка започва в средата на Декември и продължава до средата на Април. Парка е нестопанска организация и е безплатен за катерачите. Годишния бюджет е от $50 000, като парите се изразходват за заплащане на персонала и за поддръжка на три километровата система от тръби и душове, разпръснати по стръмното ждрело на река Ънкомпагре. Основни начини за набиране на средства са лични дарения, дарения от спонсори, членски внос от членовете на парка и подкрепата на местите бизнеси. Като най-съществен спонсор на парка се смята ежегодно превеждащия се Леден Фестивал в Юрей. Проведен за първи път под егидата на Джеф Лоу през 1996 година фестивала се е превърнал през годините в най-значимото събитие по ледено катерене на северноамериканския континент. Фестивала се провежда ежегодно през втората седмица на януари, като продължава четири дни.

Всеки един от дните е изпълнен с множество демонстрации на нова екипировка от водещите производители, лекции, срещи с известни катерачи, филми и диапозитивни прожекции. Като за най-атрактивно събитие по време на фестивал се смята състезанието по ледено и смесено катерене. Всяка година организаторите следят много внимателно прогреса на известни алпинисти и ледени катерачи, като в края на година те изпращат специални покани до най-изтъкнатите имена в съвременното ледено катерене да участват в състезанието провеждащо се по време на фестивала. Покана за участие в това състезание се възприема като голямо уважение и престиж в средите на леденото катерене. В тазгодишното състезание бяха поканени катерачи от САЩ, Канада, Франция, Германия, Швейцария, Словения и Австралия.

След известно лутане в търсене на паркинг се наложи да изоставим хондата ми в центъра на Юрей и да продължим до намиращия се на една миля парк пеша. Бяхме доста позакъснели но с известен късмет успяхме да си намерим добри места за гледане. Беше се насъбрала голяма тълпа. Музика и коментари по микрофон огласяха целия парк. Състезанието бе в разгара си.

Камерите на телевизията

Състезателния маршрут бе изграден по надвесените скални и ледени участъци намиращи се в централната част на парка. Маршрута бе дълъг около 45 м, като в началото си се състоеше от 25 м WI6 лед последван от 15 м скален диагонален таван и накрая завършващ с тънка и доста стръмна ледена драперия. Цялостната трудност на маршрутите бе М10+, като от участниците се очакваше да го преминат в стил “On Sight”. Маршрута е осигурен с болтове и ледена екипировка, като няма ограничителни полета. Състезателите разполагат с лимит от 20 мин за изкачване, като се оценяват само за най-високо достигната точка и време. Мъже и жени се състезават едновременно по същия маршрут използувайки принципа на директната елиминация. Има две отделни класирания при мъжете и жените, но също има и крайно класиране включващо двата пола. Този правилник дава много свобода на състезателите, които от своя страна предлагат много атрактивно катерене в спор за титлата.

Благодарение на юнашкото ми успиване бях успял да пропусна 9 от общо 25 състезателя. До този момент само Елиез Андерел (Aljaz Anderle) от Словения бе успял да достигне до последния болт но падна преди да се включи. Средната част на тавана се явяваше като доста сериозен праг за повечето състезатели. Следващ по ред бе Винс Андерсън (Vins Anderson). Винс е гид на световно ниво с множество изкачвания по цял свят. Родом от Риджуей, съседно на Юрей градче, Винс е започнал да се катери от много ранна възраст, като днес той е смятан за един от най-силните ледени катерачи в Америка. Преди две години той успя да се класира шести на Световното първенство. Тази година той бе смятан за фаворит на това състезание. През последните три години двамата с Винс успяхме да станем много добри приятели и поради това много се вълнувах от участието му. С голяма лекота той успя да премине първата половина от маршрута, като с прецизна техника се придвижи към основата на скалния таван. Винс притежава голяма издръжливост и това му помагаше много в тавана. Неочаквано след две включвания в тавана едно от сечивата му изкочи и той полетя надолу. Винс изглеждаше доста разочарован. Няколко минути по-късно успях да разговарям с него при съдийската маса. Той ми показа едно от сечивата прототип с които се катереше. За много неприятна изненада на Винс и спонсорите му от Grivel, болта придържащ върха към главата на сечивото не бе издържал и поради това върха се бе превъртял слагайки край на амбициите на Винс и Grivel по време на състезанието. Междувременно още няколко състезателя се опитаха да премерят сили със състезателния маршрут, но средния стръмен участък на тавана се оказа непреодолимо предизвикателство и за тях. Следващ по ред бе младия швейцарец Саймън Антаматен (Simon Anthamatten). Саймън не бе познат на местната публика и поради това очакванията от него не бяха големи. В началото на изкачването му вниманието на зрителите бе предимно насочено към обувките с които той се катереше. Саймън носеше две различни обувки. С помощта на дълги динамични движения той достигна централната деликатна част на тавана. За разлика от своите опоненти, Саймън, реши да се придържа към тънката надвесена драперия висяща по краищата на тавана. С невероятна скорост и динамика, младия швейцарец, достигна последното включване и минута по-късно бе първия състезател успял да изкатери маршрута. За момент публиката онемя но миг по-късно неимоверен възклик на задоволство и радост изпълни Ледения Парк на Юрей. Страстите се повишаваха а с тях и апетита ми. Бе обяд и аз усещах нуждата от голям и сочен сандвич.

Simon Anthamatten по състезателния маршрут

Реших да сляза до павилионите за храна. Лиза и Пийт останаха да гледат, като обещаха да ми пазят място. Скоро в дясната си ръка държах голям пилешки сандвич а в лявата Pepsi. Докато обядвах реших да се поразходя из павилионите на спонсорите. В долната част на парка организаторите бяха построили около 20 павилиона в които фирмите производителки на катерачна екипировка имаха възможност да демонстрират най-новото в света на леденото катерене. Повечето производители предлагаха безплатно под наем своята екипировка, като по този начин даваха възможност на зрителите лично да се убедят в качествата на новите катерачни съоръжения. В допълнение на това всяка от фирмите бе довела спонсорирани от тях известни катерачи за да рекламират и разясняват предимствата на новите продукти. Мястото бе много оживено, като стотици хора се бяха струпали по павилионите.

Павилионите

След кратък разговор с Марк Туайт (собственика на Grivel USA) се упътих към зоната на състезанието. Съдиите повикаха на старт Инес Паперт (Ines Papert) от Германия. Двукратната* световна шампионка бе твърд фаворит сред жените, като доста хора очакваха много добро представяне от нея и в крайното класиране. Инес притежава доста статичен и същевременно естетичен стил на катерене. Внимателно и с отмерени движения, германката достигна началото на тавана. След кратка почивка тя продължи до средата на тавана, където направи още една почивка. От там нататък тя реши да се придържа към ледената драперия, която я изведе до последното включване под трудния финал. На няколко пъти подред краката и увисваха във въздуха създавайки истинска атракция за публиката. Инес успя да се включи и със сетни сили премина последните няколко метра до финала. Зрителите бяха на крака викайки възторжено. Инес бе втория от 25 състезателя да премине изцяло маршрута и то само 0.30 мин по бавно от Саймън Антаматен.

Последен по ред бе французина Стефан Хюсон (Stephane Husson). Бивш световен шампион и уникален алпинист, Стефан се превърна в любимец на публиката. Всички го сочеха, като най-вероятния шампион на това състезание. Благодарение на динамичния си стил, Стефан бързо достигна последните няколко движения в тавана. До този момент той се движеше с 6 мин преднина пред Саймън. При опит да се включи в последната примка, Стефан изтърва едно от сечивата си. Без да губи самообладание, той успя да се включи. От там нататък младия французин реши да продължи с едно сечиво предлагайки уникално зрелище за подивялата публика. След няколко почти невъзможни движения на ледената драперия, Стефан се подхлъзна падайки на по-малко от метър до финала. Настроението на публика бе неописуемо. За пореден път Фестивала даде възможност на хора от близо и далече да бъдат свидетели на катерачна надпревара породена от любовта към този спорт.

Stephane Husson

Постепенно страстите поутихнаха и тълпата започна да се разпръсва. Двамата с Лиза се упътихме към колата ми. Тази вечер в местния културен център Petzl USA организираше голямо парти по повод на фестивала. Моя добър приятел, Свен Кребс и неговата група Foster Hill планираха да свирят по време на партито, което бе добра причина за нас да отидем. Беше се здрачило и светлините на Юрей сияеха под нас. По пътя надолу разговаряхме за уникалността на парка и фестивала. Чувствахме се удовлетворени и благодарни за възможността да присъстваме на това събитие и да катерим в парка. Вдъхновени от състезанието и двамата с Лиза кипяхме от планове за катерене в Юрей, Леденото Царство на Колорадо!

Александър Костадинов
Естес Парк, Колорадо

Снимки: архив Александър Костадинов, Лиза Фостер (Lisa Foster)

Към албума със снимки към тази статия

Към предишния материал от Алекс: "Сметка без кръчмар", 09.04.2003
Към албума със снимки към статията "Сметка без кръчмар"

Списък на участниците:

Men – Accepted
1. Scott Semple
2. Rich Purnell
3. Rob Owens
4. Sean Isaac
5. Vince Anderson
6. Ryan Nelson
7. Dale Remsberg
8. Louis Julienne Roy
9. Jared Ogden
10. Mike Charbonneau
11. David Roetzel
12. Stephan Siegrist
13. Aljaz Anderle
14. Sven Krebs
15. Simon Anthamatten
16. Stephane Husson
17. Ben Firth

Women – Accepted
1. Sue Nott
2. Kristie Arend
3. Abby Watkins
4. Kim Czismazia
5. Margo Talbot
6. Marie Eve Cote
7. Audrey Gariepy
8. Shelly Huisman
9. Ines Papert

Класиране:

Men’s

1-Simon Anthamatten
2-Stephane Husson
3-Aljaz Anderle

Women's

1-Ines Papert
2-Abby Watkins
3-Kim Czimazia

Overall

1-Simon Anthamatten
2-Ines Papert
3-Stephane Husson
________________
* Малко след Фестивала в Юрей, Инес успя да спечели трета си поредна световна титла.