На 29 април т. г. ни напусна Енчо Петков – една от най-големите фигури в българския алпинизъм. Изключителното му място в историята се определя както от неговите лични постижения, така и от тези на неговите многобройни ученици.



Енчо Петков
Снимка: от архива на Кирил Досков/ arch. Cyril Doskov

Енчо Петков е роден на 6 февруари 1927 г. в Плевен. Алпийската му дейност започва по скалите край гара Лакатник. През 1947 г. завършва с отличие един от първите следвоенни курсове. И успехите на българския алпинизъм в следващите години са неизменно свързани с неговото име. Изключително здрав и силен физически, той се отличава с разсъдливост и способност да планира, да предвижда и да възпитава. Това го прави изключително надежден партньор по свръзка и изключително успешен треньор и наставник на поколения алпинисти в туристическо дружество “Народна армия”, където работи около 30 години.

Във времена, когато не съществува днешното разграничаване между отделните разновидности на алпинизма, Енчо Петков проявява рядко срещана не само у нас всестранност. Той е най-ревностният защитник на скалното катерене през периода 1954-1958 г. Републикански шампион е в тази дисциплина за мъже през 1954, 1955 и 1958 г. и за свръзки през 1954 г. (с Йордан Мачирски) и през 1958 г. (с Борис Овчаров).

През 70-те години на ХХ век е най-последователният пропагандатор на алпийското ски-рали, което с негово участие е пренесено у нас от Италия. Самият участва в редица надпревари в България и в Италия.

Най-голяма е активността му в нашите планини, където е преминал най-трудните турове и има многобройни премиери и първи зимни изкачвания.

В Кавказ е бил пет пъти на Елбрус. Стъпвал е на Кощантау, Мижирги, Шхара. Участник е в първия опит за траверсиране на Безенгийската стена през 1961 г. Но неговата стихия – както пише Сандю Бешев – са високите върхове. Той първи между българите стъпва на седемхилядник – пик Ленин (7134 м) на 19 август 1967 г. Две години по-късно отново е на този връх. През 1968 г. ръководи българска група от армейски алпинисти в Памир, където участниците в нея изкачват два девствени върха и им дават имена – Шипка (6254 м) и Дружба (5666 м). На 31 юли 1972 г. е в екипа, който постига първи български успех на най-високия връх в тогавашния Съветски съюз – пик Комунизъм (7495 м).

Той е първият български алпинист удостоен със званието “Майстор на спорта” – на 15 юли 1954 г. Заслужил майстор на спорта става през 1967 г. Носител е на “Народен орден на труда” – златен.

Друга негова голяма страст – малко в страни от планините – бе уиндсърфингът, за чието развитие в България също има определен принос. А синът му Иван Енчев, който от дълги години живее в САЩ, е важна фигура в екипа на многократния световен шампион за аматьори и професионалисти по уиндърфинг Роби Нейш.

Почивай в мир, бате Енчо!

Петър Атанасов

P. S. Погребението е в 13.00 часа на 1 май 2011 г. на Централните софийски гробища.

Към албум със снимки в памет на Енчо Петков


Енчо Петков и Борис Овчаров след изкачване на Иглата в Рила. Снимка архив Борис Овчаров.