На 28 април т. г. по склоновете на Грос Грюнхорн е загинал Ерар Лоретан – един от най-знаменитите алпинисти в историята. Швейцарецът бе третия човек в света – след Райнхолд Меснер и Йежи Кукучка, стъпил на всички осемхилядници и един от най-ярките представители на алпийския стил в най-високите планини.



Ерар Лоретан
Снимка/ photo: DPA

Нещастието е настъпило около обяд на класическия маршрут към Грос Грюнхорн (4043 м) в Бернските Алпи. Ерар е катерил със свой клиент. По неизвестни причини на 3800 м свръзката полита от върховия гребен и пада 200 м по-ниско на северозападната стена.


Грос Грюнхорн
Снимка/ photo: summitpost.org

Случилото се било забелязано от други катерещи се в района. Алармираните планински спасители намират тялото на Ерар и ранения клиент, който веднага е транспортиран с хеликоптер до болница. Неговото състояние е много тежко...

На 28 април беше 52-ия рожден ден на Ерар...

Ерар Лоретан е роден през 1959 г. в Бюл, във френскоезичния швейцарски кантон Фрибур. През 1979 г. завършва дърводелско училище със специалност мебелист. От 1981 г. придобива квалификация на планински гид и упражнява тази професия до фаталния ден.

Започва да се катери на 11 г. След блестяща кариера в Алпите, по време на която се проявява като изключително бърз, техничен и надежден партньор, през 1980 г. заминава за Перуанските Анди, където стъпва на върховете Палкараху, Ранрапалка, Караш, Артесонраху, Уаскаран.

През 1986 г. за 19 дни стъпва на 40-те най-високи върха в Швейцария. През 1988 г. прави знаменито изкачване в алпийски стил на Транго Тауър в Каракорум с Войчиех Куртика. Три години по-късно (1989-а) преминава серийно 13 северни стени в Бернските Алпи (Бернер Оберланд).

През 1982 г. дебютира в Хималаите и изкачва “Планината-убиец” – Нанга Парбат (8125 м). Тринадесет години по-късно, когато е на 36-годишна възраст, става третият човек в света, стъпил на всички осемхилядници – след Меснер и Кукучка. През 1983 г. прави нещо невиждано в онези времена – в един сезон изкачва три осемхилядника: Гашербрум-2 (8035 м), Гашербрум-1 (8068 м) и Броуд пик (8047 м). През 1984 г. е на Манаслу (8163 м) и Анапурна (8091 м). Следващата му донася два нови осемхилядника – К-2 (8611 м) и Дхаулагири (8167 м). Следват Маунт Еверест (8848 м) през 1986 г., Чо Ойю (8201 м) и Шиша Пангма (8013 м) през 1990 г., Макалу (8463 м) през 1991 г., Лхотце (8516 м) през 1994 г. и Кангчендзьонга (8586 м) през 1995 г. На всички е без употреба на кислород.

На Еверест през 1986 г. прави революционно скоростно изкачване за 40 часа от базовия лагер до базовия лагер в стил, дефиниран от гуруто на този начин за действие в най-високите планини Войчиех Куртика като “голи и нощем” – тръгване с ултраминимална екипировка през нощта и действия без прекъсване до завършване на начинанието. В същия стил са направени и премиерите на Шиша Пангма и Чо Ойю през 1990 г. с Куртика и Жан Троайе. През 1997 и 2000 г. прави два опита за изкачване на едно от най-големите предизвикателства пред хималайския алпинизъм – реброто Мацено на Нанга Парбат, първия път с Войчиех Куртика, втория – с Жан Троайе. През последните години проявява траен интерес към Антарктика и Антарктида, където през 1995 г. изкачва един девствен връх, който днес носи неговото име – Мон Лоретан.

През миналата година Ерар бе гост на Десетия Банскофилмфест. Той завърши серията от презентации във фестивалните вечери с блестящ разказ за изключителната си кариера.

Ерар подари чифт свои котки за Музея на планините в Банско. Остави и гипсов отпечатък за бъдещата Алея на славата. И неизличимото впечатление за един изключително скромен, непретенциозен, благ и добронамерен човек, гледащ света с широко отворени очи и искащ да научи максимално много за него.

Сбогом, Ерар!
Почивай в мир, приятелю.

Петър Атанасов