Французите Емерик Клуе (Aymeric Clouet), Жером Пара (Jérôme Para) и Пиер Лабр (Pierre Labbre) за шест дни (7-12 февруари т. г.) направиха най-бързо зимно изкачване по “Super Integrale de Peuterey” в масива на Монблан.



От дясно скалната пирамида на Егюий Ноар дьо Пьотере
(Aiguille Noire de Peuterey), след това – Егюий Бланш дьо Пьотере
(Aiguille Blanche de Peuterey), седлото Пьотере (Col de Peuterey) и Монбан
Снимка/ photo: Summitpost.org

Първия ден свръзката стигна от Курмайор до основата на западната стена на Егюий Ноар дьо Пьотере и тръгна по маршрута на Витали-Рати (Ratti-Vitali, TD, 650 м, 1939 г.). След изкатерването му алпинистите се спуснаха до подножието на Егюий Бланш дьо Пьотере и тръгнаха по тура на Бокалате-Джервазути (Boccalatte-Gervasutti, TD+, 600 м, 1938 г.) по югозападната стена Поан (Пунта) Гульермина (Pointe Gugliermina) и по нататък – по гребена, който ги изведе на Егюий Бланш дьо Пьотере.

След слизане до премката Пьотере (Col de Peuterey) решиха да стигнат до Монблан дьо Курмайор, прокарвайки нов маршрут, който върви по жлеба между Централното ребро Френе (Pilier Central du Frêney) и Реброто Деробе (Pilier Dérobé).

Това бе най-бързото преминаване по “Super Intégrale de Peuterey” през зимата. Французите имаха много голям късмет с времето, което непрекъснато беше на тяхна страна.

То бе направено точно 29 години след невероятното постижение на Ренато Казарото (Renato Casarotto) по “Integrale de Peutery”. Тогава то му отне 15 дни. Но трябва да се има предвид, че той действаше соло. През 2003 г. Патрик Песи (Patrick Pessi), Стефан Беноа (Stéphane Benoist) и Патрис Глерон (Patrice Glairon) се справиха с това предизвикателство за десет дни.

В “Integrale de Peuterey” влизат верижни изкачвания по класическите маршрути на Егюий Ноар дьо Пьотере, Егюий Бланш дьо Пьотере, седлото Пьотере и накрая – Монблан дьо Курмайор (Mont Blanc de Courmayeur) по някой от маршрутите на Гран Пилие д’ Англ (Grand Pilier d’Angle). А “Super Integrale” се състои от съответно по-трудни турове на всеки от тези три върха.


01 - Монблан (4810 м),
02 – Монблан дьо Курмайор (Monte Bianco di Courmayeur, 4765 м),
03 – връх Луиджи Амедео (Picco Luigi Amedeo, 4470 м),
04 – Гран Пилие д’ Англ (Grand Pilier d’Angle, Grande pilastro d’Angolo, 4243 м),
05 – Егюий Бланш дьо Пьотере (Aiguille Blanche de Peuterey, 4114 м),
06 – Егюий дьо Бренва (Aiguille della Brenva, 3278 м),
07 – Реброто на Джервазути (Pilastro Gervasutti),
08 – Централният ръб Френе (Freney),
09 – Реброто Деробе (Pilier Dérobé),
10 – Седлото Пьотере (Colle di Peuterey 3934 м),
11 – Поан (Пунта) Гульермина (Punta Gugliermina, 3893 м),
12 – Ледника Бренва (Ghiacciaio della Brenva),
13 – Седлото Бренва (Colle della Brenva, 4309 м),
14 – Дам Англез (Dames Anglaises, 3601 м).

A – Маршрут на Валтер Бонати-Козимо Дзапели (Route W. Bonatti C. Zappelli),
B – Шпората Бренва (Sperone della Brenva),
C – Червената стража (оригинален маршрут на Греъм-Браун от 1928 г./ Sentinella Rossa, original route Graham Brown, 1928),
C1- Алтернативен маршрут на Маршъл (Alternative route Marshall),
D – Маршрутът Майор (La Mayor),
E – “Крушата” (La Poire, Via della Pera),
F – Гран Пилие д’ Англ (Grand Pilier d’Angle, Grande pilastro d’Angolo, 4243 м), маршрут на Валтер Бонати и Козимо Дзапели (W. Bonatti e C. Zappelli), 22-23 юни 1962 г.,
G – Гран Пилие д’ Англ (Grand Pilier d’Angle, Grande pilastro d’Angolo, 4243 м), маршрут “Divine Providence”, Патрик Габару (Patrick Garbarrou) и Франсоа Марсиньи (Francois Marsigny), 5-6 юли 1984 г.,
H – Егюий Бланш дьо Пьотере (Aiguille Blanche de Peuterey 4114 м), източната стена, историческият маршрут на Паул Гюсфелд (Paul Güssfeldt), Емил Рей (Emile Rey), Кристиан Клукер (Christian Klucker) и Сезар Олие (César Ollier), 15 август 1893 г.,
I – Класическият маршрут на Dames Anglaises (1901 г.).