След като прочетох публикуваното в сайта останах приятно изненадан от вероятността изкачването, което направихме с моите приятели Ники Проев и Ники Попов - Гида по тур Супердиретисима през далечната 1983 г. да се окаже първото му повторение.

До публикацията и през ум не ми е минавало, че може да е така. Казвам вероятност, зашото и в момента не съм сигурен, че не е имало и други преди нас. По това време се катереше страшно много по Централната стена, пък и навсякъде, така че е напълно възможно някоя свръзка тихомълком без много шум да го е изкатерила.

Запомнил съм това изкачване основно с притеснението, че ще изпуснем влака за София, защото по това време Ники Попов и Ники Проев бяха войници в легендарната Спортна школа на ЦСКА и трябваше на време да се приберат в поделението. Предният ден бяхме качили по два-три тура на Централна стена, моите приятели притежаваха мешка пълна с луканки, така че вечерта съществъваха всички основания да бъдем жадни и бирата да ни върви много. И когато на другия ден сутринта тръгнахме по Супердиретисима, се чувствахме леко изморени и се страхувахме да не бъдем прекалено бавни. Но все пак за влака успяхме навреме.

За тура помня едно трудно клсическо катерене в долната част и едни страховити ролплъзи по-нагоре, които на места просто липсваха. Като че бяха направени от най-обикновени 8 мм болтове, но не съм много сигурен. Със сигурност обаче извадих някои с ръка и ги поставих в по-горни дупки за да мога да премина. Във финалния участък те липсваха съвсем и този пасаж преминахме изцяло на небесни куки. По тура забихме и няколко скални клина. Не знам за колко време сме го изкатерили, но след като успяхме да хванем следобедния влак, не е било кой знае колко много.

И тук се изкушавам да цитирам един много добър мой приятел, който с лека ирония казва: "Това което го няма в Интернет, значи не се е случило" :-)

Мишо Кръстев - Дон Микеле

Тур "Супердиритисима" е отбелязан с бяла линия

Към информацията за тура в базата данни на сайта