2301.2011
Изкачването по три маршрута на Валтер Бонати (Walter Bonatti) в масива на Монблан занимаваше ума на французина Кристоф Дюмаре от три години. Но лошото време винаги му пречеше да реализира намерението си.
Най-сериозният опит бе направен през 2009 г. с Тома Емоне (Thomas Emonet), който загина през зимата на 2009/ 2010 г.
Отличните условия в Алпите през есента на 2010 г. накараха Кристоф на 7 октомври да се появи в подножието на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) с Ян Борнье (Yann Borgnet) и да пристъпи към реализация на “Трилогията на Бонати”. Първият маршрут от нея бе Бонати-Воше (Bonatti-Vaucher) по северната стена на Жорас. Той бе преминат с един бивак. Двамата бяха на върха в ранните часове на втория ден.
На 10 октомври те изкачиха следващия маршрут на Бонати – Бонати-Гиго (Bonatti - Ghigo, 6c+/ 7a, 300 м) на Гран Капюсен (Grand Capucin). На следващия ден, 11 ноември, се срещнаха с бащата на Ян, който ги чакаше с докарани за тях велосипеди. Така, двамата стигнаха до долината Фере (Val Ferre) с колела, а след това се изкачиха до хижата “Бивако Екълс”, където прекараха нощта.
На разсъмване на 12 октомври се отправиха към Червеното ребро Бруйяр (Пилие Руж дю Бруйяр, Pilier Rouge du Brouillard) от италианската страна на Монблан. В 21 часа вечерта бяха на Егюий дю Миди, след като лифтът отдавна беше спрял. Перспективата да чакат на това място до сутринта без троха хляб не беше никак привлекателна. За щастие, видяха двама приятели парапланеристи, които ги взеха и с два полета в тандем ги свалиха до Шамони.
Кристоф и Ян по Пилие Руж дю Бруйяр
Снимка: Паскал Турнер
Photo: Pascal Tournaire
Макар в масива на Монблан да се намират и “по-репрезентативни” за Бонати маршрути – като Гран Пилие д’ Англ, например, Кристоф не искаше – както сам заяви – да играе на руска рулетка и затова се насочи към обективно най-безопасните турове.
Целият проект бе много сериозно предизвикателство, защото е много трудно да се уцели период от хубаво време за изкачване на три толкова различни стени – Жорас, Капюсен и Бруйяр.
Най-сериозният опит бе направен през 2009 г. с Тома Емоне (Thomas Emonet), който загина през зимата на 2009/ 2010 г.
Отличните условия в Алпите през есента на 2010 г. накараха Кристоф на 7 октомври да се появи в подножието на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) с Ян Борнье (Yann Borgnet) и да пристъпи към реализация на “Трилогията на Бонати”. Първият маршрут от нея бе Бонати-Воше (Bonatti-Vaucher) по северната стена на Жорас. Той бе преминат с един бивак. Двамата бяха на върха в ранните часове на втория ден.
На 10 октомври те изкачиха следващия маршрут на Бонати – Бонати-Гиго (Bonatti - Ghigo, 6c+/ 7a, 300 м) на Гран Капюсен (Grand Capucin). На следващия ден, 11 ноември, се срещнаха с бащата на Ян, който ги чакаше с докарани за тях велосипеди. Така, двамата стигнаха до долината Фере (Val Ferre) с колела, а след това се изкачиха до хижата “Бивако Екълс”, където прекараха нощта.
На разсъмване на 12 октомври се отправиха към Червеното ребро Бруйяр (Пилие Руж дю Бруйяр, Pilier Rouge du Brouillard) от италианската страна на Монблан. В 21 часа вечерта бяха на Егюий дю Миди, след като лифтът отдавна беше спрял. Перспективата да чакат на това място до сутринта без троха хляб не беше никак привлекателна. За щастие, видяха двама приятели парапланеристи, които ги взеха и с два полета в тандем ги свалиха до Шамони.
Кристоф и Ян по Пилие Руж дю Бруйяр
Снимка: Паскал Турнер
Photo: Pascal Tournaire
Макар в масива на Монблан да се намират и “по-репрезентативни” за Бонати маршрути – като Гран Пилие д’ Англ, например, Кристоф не искаше – както сам заяви – да играе на руска рулетка и затова се насочи към обективно най-безопасните турове.
Целият проект бе много сериозно предизвикателство, защото е много трудно да се уцели период от хубаво време за изкачване на три толкова различни стени – Жорас, Капюсен и Бруйяр.
Добави коментар