2201.2004
Полската експедиция с участието на двама канадци и един италианец, която направи опит за първо зимно изкачване на Шиша Пангма (8013 м), прекрати усилията си на 300 метра от върха – съобщава нашият кореспондент Юзеф Ника.
Решителната атака беше планирана за 11 януари (неделя), но действителността се оказа крайно сурова. Тримата, които опъваха парапети, не успяха да изпълнят задачата си, защото много време им отне оформянето на площадка в леда за палатката на лагер 2 (7100 м). На 9 и 10 януари Пьотр Моравски и Симоне Моро работиха като луди. Раниците им тежаха по 20 кг. Те успяха да опънат 500 м фиксирани въжета, но не стигнаха до края на стената, откъдето до върха остават още 400 метра денивелация.
Дейността им беше прекъсната от фронт на лошо време, който връхлетя масива. За щастие той беше кратък и позволи нова атака. На 15 януари Пьотр и Симоне за пет часа стигнаха до лагер 1 (6100 м). Решителният опит предприеха от лагер 2 в събота, 17 януари. Но не взеха под внимание студа на тази височина и тръгнаха прекалено рано. През нощта стигнаха до края на старите и започнаха да опъват нови парапетите. Губейки чувствителност в краката, се върнаха в лагер 2. Отново поеха нагоре и в 12 часа бяха на билото. Последните въжета бяха толкова трудни, че налагаха сваляне на ръкавиците. “Vedo l'Everest ed il Lhotse, siamo a circa 7650 м” (“Виждат се Еверест и Лхотце, ние сме на 7650 м”) – съобщи по радиотелефона изпълненият с оптимизъм Симоне.
Въпреки напредналото време и студа (минус 45-50 градуса С) продължиха към върха. “Слънцето ще се скрие около 18.00 часа и се надяваме да успеем” – съобщи Пьотр. Но се оказа, че билото е много трудно и изисква 100-метрово спускане. При липсата на достатъчно дълго въже двамата се опитаха да заобиколят това място с дълъг траверс, който се оказа крайно опасен. След тричасови непрестанни усилия по билото двамата се спуснаха до лагер 2, откъдето Пьотр Моравски продължи надолу. Симоне Моро въпреки леките измръзвания реши да изчака в лагер 2 и да поднови атаката с Дарек Залуски, който междувременно се изкачи от лагер 1.
За съжаление това намерение остана без резултат. “Намираме се в базовия лагер (5300 м). Днес имахме ужасен ден. След като почти стигнахме до върха, аз реших да прекарам поредна нощ в лагер 2 – съобщи Симоне. – Но тя беше невероятно мразовита, струва ми, че температурата беше по-ниска от тези минус 52 градуса, които отчетохме по време на опита за атака в събота. Когато днес сутринта се събудихме, бяхме покрити с лед. Духаше бесен вятър. В 11.00 часа слязох от лагер 2 до лагер 1, а след това – до АВС и ВС. Бях изцеден докрай заради 35-килограмовата ми раница. Нашият опит от онзи ден с Пьотр Моравски беше прекратен на 7700 м в 15.00 часа. Това беше крайно трудно решение. Попаднахме в сянка и ни обхвана кошмарен студ, Ако бяхме продължили, щеше да ни се наложи да бивакуваме. Факт е, че за първи път през зимата преминахме южната стена на Шиша Пангма, но върхът все още няма първо зимно изкачване. Чувствахме се добре, бяхме достатъчно бързи, за да стигнем до него, но после... после можеше да умрем...”
А аз ще добавя – продължава Юзеф Ника – че това решение е било много трудно, но единственото правилно. Хималайската зима се оказа по-силна от хората, които демонстрираха силна воля за борба, но и достатъчно здрав разум, за да не рискуват и да правят опити за изкачване на всяка цена. Атакуващата свръзка беше само на крачка от успеха, но тази крачка беше прекалено голяма. От думите на Симоне става ясно, че по стената основно са действали той, Пьотр Моравски и Дарек Залуски. Ще припомня мнението на Анджей Завада, който казваше, че една зимна хималайска експедиция не може да бъде малка, защото нечовешките условия много бързо изтощават и изваждат от строя участниците.
Лесно е човек да си седи вкъщи и да дава акъл, но все пак бих попитал защо беше избран Испанският маршрут (1995 г.) от юг при положение, че е труден технически и извежда на билото далеч от върха. Преките пътища и дори Маршрутът на Куртика, който излиза на Средния връх биха дали повече шансове за успех.
Симоне Моро е не само отличен алпинист, но и способен журналист. Неговите всекидневни живи коментари, публикувани на личния му сайт, бяха цитирани от всички заинтересовани медии. За първи път зимна експедиция беше отразявана по този начин – крачка по крачка, а понеже беше единствена, беше в центъра на вниманието. Това ще позволи на западните алпинисти най-сетне да проумеят разликата между изкачванията през пролетта или есента и мразовития и ветровит пъкъл на календарната хималайската зима (защото първата половина на декември е все още поносим период).
И така, своите първи зимни изкачвания очакват осемхилядниците в Каракорум (К-2, Броуд пик, Гашербрум-1 и Гашербрум-2), а в Хималаите – Макалу, Нанга Парбат и Шиша Пангма.
Решителната атака беше планирана за 11 януари (неделя), но действителността се оказа крайно сурова. Тримата, които опъваха парапети, не успяха да изпълнят задачата си, защото много време им отне оформянето на площадка в леда за палатката на лагер 2 (7100 м). На 9 и 10 януари Пьотр Моравски и Симоне Моро работиха като луди. Раниците им тежаха по 20 кг. Те успяха да опънат 500 м фиксирани въжета, но не стигнаха до края на стената, откъдето до върха остават още 400 метра денивелация.
Дейността им беше прекъсната от фронт на лошо време, който връхлетя масива. За щастие той беше кратък и позволи нова атака. На 15 януари Пьотр и Симоне за пет часа стигнаха до лагер 1 (6100 м). Решителният опит предприеха от лагер 2 в събота, 17 януари. Но не взеха под внимание студа на тази височина и тръгнаха прекалено рано. През нощта стигнаха до края на старите и започнаха да опъват нови парапетите. Губейки чувствителност в краката, се върнаха в лагер 2. Отново поеха нагоре и в 12 часа бяха на билото. Последните въжета бяха толкова трудни, че налагаха сваляне на ръкавиците. “Vedo l'Everest ed il Lhotse, siamo a circa 7650 м” (“Виждат се Еверест и Лхотце, ние сме на 7650 м”) – съобщи по радиотелефона изпълненият с оптимизъм Симоне.
Въпреки напредналото време и студа (минус 45-50 градуса С) продължиха към върха. “Слънцето ще се скрие около 18.00 часа и се надяваме да успеем” – съобщи Пьотр. Но се оказа, че билото е много трудно и изисква 100-метрово спускане. При липсата на достатъчно дълго въже двамата се опитаха да заобиколят това място с дълъг траверс, който се оказа крайно опасен. След тричасови непрестанни усилия по билото двамата се спуснаха до лагер 2, откъдето Пьотр Моравски продължи надолу. Симоне Моро въпреки леките измръзвания реши да изчака в лагер 2 и да поднови атаката с Дарек Залуски, който междувременно се изкачи от лагер 1.
За съжаление това намерение остана без резултат. “Намираме се в базовия лагер (5300 м). Днес имахме ужасен ден. След като почти стигнахме до върха, аз реших да прекарам поредна нощ в лагер 2 – съобщи Симоне. – Но тя беше невероятно мразовита, струва ми, че температурата беше по-ниска от тези минус 52 градуса, които отчетохме по време на опита за атака в събота. Когато днес сутринта се събудихме, бяхме покрити с лед. Духаше бесен вятър. В 11.00 часа слязох от лагер 2 до лагер 1, а след това – до АВС и ВС. Бях изцеден докрай заради 35-килограмовата ми раница. Нашият опит от онзи ден с Пьотр Моравски беше прекратен на 7700 м в 15.00 часа. Това беше крайно трудно решение. Попаднахме в сянка и ни обхвана кошмарен студ, Ако бяхме продължили, щеше да ни се наложи да бивакуваме. Факт е, че за първи път през зимата преминахме южната стена на Шиша Пангма, но върхът все още няма първо зимно изкачване. Чувствахме се добре, бяхме достатъчно бързи, за да стигнем до него, но после... после можеше да умрем...”
А аз ще добавя – продължава Юзеф Ника – че това решение е било много трудно, но единственото правилно. Хималайската зима се оказа по-силна от хората, които демонстрираха силна воля за борба, но и достатъчно здрав разум, за да не рискуват и да правят опити за изкачване на всяка цена. Атакуващата свръзка беше само на крачка от успеха, но тази крачка беше прекалено голяма. От думите на Симоне става ясно, че по стената основно са действали той, Пьотр Моравски и Дарек Залуски. Ще припомня мнението на Анджей Завада, който казваше, че една зимна хималайска експедиция не може да бъде малка, защото нечовешките условия много бързо изтощават и изваждат от строя участниците.
Лесно е човек да си седи вкъщи и да дава акъл, но все пак бих попитал защо беше избран Испанският маршрут (1995 г.) от юг при положение, че е труден технически и извежда на билото далеч от върха. Преките пътища и дори Маршрутът на Куртика, който излиза на Средния връх биха дали повече шансове за успех.
Симоне Моро е не само отличен алпинист, но и способен журналист. Неговите всекидневни живи коментари, публикувани на личния му сайт, бяха цитирани от всички заинтересовани медии. За първи път зимна експедиция беше отразявана по този начин – крачка по крачка, а понеже беше единствена, беше в центъра на вниманието. Това ще позволи на западните алпинисти най-сетне да проумеят разликата между изкачванията през пролетта или есента и мразовития и ветровит пъкъл на календарната хималайската зима (защото първата половина на декември е все още поносим период).
И така, своите първи зимни изкачвания очакват осемхилядниците в Каракорум (К-2, Броуд пик, Гашербрум-1 и Гашербрум-2), а в Хималаите – Макалу, Нанга Парбат и Шиша Пангма.
Добави коментар