Този материал на Петър Гевренов – малко преди началото на сезона на “бялата лудост” – ни връща към някои от най-интересните моменти в зората на екстремните ски (1986-1992) и екстремния сноуборд (1992-2004) в българските планини.

Изброените премиерни турове и варианти са реализирани и потвърдени от:
Петър (Пецата) Гевренов, Георги Попов – Джопето, Румен Кацаров – Каци, Андрей Зайков – Заека, Румен Балджийски – Балджини, Андрей Георгиев – Параплана, Тони Стоянов – Тоцето, Антон Маноилов – Бай Тонко, Николай (Коко) Грънчаров, Мариан Вълчев – Вълка, Красимир Стоянов, Георги Георгиев – Черен Жоро, Васил Стойков –Васи, и др.

В споменатите периоди на Витоша (на връх Голям Резен, 2277 м) са записани 13 премиерни турове и варианти, в Северозападна Рила (в района около връх Мальовица) – 4, в Пирин (на върховете Тодорин, Вихрен и Кутело) – 6.

ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА
1986 г., януари – кулоар “Дъската”, Витоша, Голям Резен, денивелация 200 м, наклон 40 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, Георги Попов, Румен Кацаров, потвърден от Васил Стойков.

1986 г., февруари – “Заешкия кулоар” (първият кулоар вляво от връх Куклата, гледано от хижа “Мальовица”, с характерна скална камина, широка около 10 м), Рила, Калбура, денивелация 200 м, наклон 40 градуса. Преминат от Петър Гевренов, потвърден от Мариан Вълчев.


Заешкия кулоар
Снимка: Владимир Гергов

1987 г., март – “Камината”, Рила, връх Малка Мальовица, денивелация 200 м, наклон 40 градуса. Преодоляна от Петър Гевренов, Мариан Вълчев, потвърдена от Николай Грънчаров.


“Камината” на Малка Мальовица
Снимка: Владимир Гергов

1987 г., април – солово спускане със ски на Николай Грънчаров по кулоара между връх Орловец и връх Голям Петел, денивелация 250 м, наклон 45 градуса. Потвърдено от Петър Гевренов.

1988 г., 13 април – спускане на Петър Гевренов по Мальовишкия коридор, Рила, Мальовица (2729 м), северозападната стена, денивелация 200 м, наклон 50 градуса: 40 метра рапели, 160 метра ски. Същият ден и година, 1 час по-късно, Николай Грънчаров реализира спускане от скалния праг. Оттогава този екстремен ски-супертур се смята за
един от най-трудните маршрути за свободни екстремни ски спускания в България.

През 1992 г. на Красимир Стоянов се отдаде солово преминаване без осигурително въже на Мальовишкия коридор. Същият ден и година Георги Георгиев (Черен Жоро) отново се спусна със ски от скалния праг.

През 1994 г. Петър Гевренов се спусна със сноуборд от скалния праг.
На 29 април 2010 г. върхов момент беше преодоляването на Мальовишкия коридор (първите му 30 метра с рапел) от талантливите, напористи ентусиасти Калоян Пейчев и Борис Влаев. Само два дни по-късно, на 1 май 2010 г., младите екстремни скиори Валери Пелтеков (25 г.) и Виктор (Вичо) Троянов (27 г.) успешно реализираха напълно свободно и без осигурително въже спускане по Мальовишкия коридор и премиерно спускане през улея на големия скален праг под алпийските турове “Източното крило” и “Северозападния ръб” в основата на северозападната стена на Мальовица (денивелация около 50 м, наклон 40-45 градуса).


Мальовишкият коридор
Снимка: Виктор Троянов (на 1 май 2010 г.)

5 март 1990 г. – Черния Кулоар (характерен кулоар в най-дясната част на връх Черната скала, ако се гледа от хижа “Мальовица”, който върви по диагонал надясно по време на спускане), Рила, Черната скала, денивелация 100 м, наклон 45 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, потвърден от Борис и Албена Златеви, Михаил Кръстев, Николай Попов – Гида.


Валери Пелтеков по Черния кулоар на Черната скала (януари 2010)
Снимка: Владимир Гергов

Януари 1991 г. – Тодорините улуци (I, II, III, IV), Пирин, Тодорин връх (Тодорка), денивелация 300 м, наклон 40 градуса. Преодолени от Петър Гевренов, потвърдени от Георги Попов, Румен Кацаров. Старт от горната станция на лифта на пистите “Балканиада” и “Шилигарника”, финал – мостът на реката пред къмпинга на хижа “Бъндерица”.

Февруари 1991 г. – кулоар “Кретена”, Витоша, Голям Резен, денивелация 100 м, наклон 40 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, Георги Петров Попов, Румен Кацаров. Потвърден от Тони Стоянов, Антон Маноилов.

Февруари 1991 г.– кулоар “Леонардо”, Витоша, Голям Резен, денивелация 100 м, наклон 45 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, Георги Попов, Андрей Зайков. Потвърден от Тони Стоянов, Антон Маноилов.

Февруари 1991 г. – супертур “Антони Льовенхук”, Витоша, Голям Резен, денивелация 100 м, наклон 50 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, Георги Попов, Андрей Зайков, потвърден от Румен Кацаров.

Март 1991 г. – кулоар “Вальо Тафрата” (Валентин Тафраджийски), Витоша, Голям Резен, денивелация 200 м, наклон 40 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, Георги Попов. Потвърден от Румен Кацаров, Андрей Зайков.

Март 1991 г. – улей “Ел Кап”, Витоша, Голям Резен, денивелация 200 м, наклон 40 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, Георги Попов. Потвърден от Румен Кацаров, Андрей Зайков.

Март 1991 г. – Кулоар “Острова”, Витоша, Голям Резен, денивелация 200 м, наклон 45 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, потвърден от Георги Попов.

Март 1991 г. – супертур “Горната Пирамида на Дясното Ребро”, Витоша, Голям Резен, денивелация 100 м, наклон 55 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, Румен Балджийски. Потвърден от Андрей Георгиев.

Април 1991 г. – вариант “Мартин Павлов”, Витоша, Голям Резен, долната част на Централното ребро, денивелация 70 м, наклон 45 градуса. Преодолян от Петър Гевренов, потвърден от Георги Попов.

Март 1992 г. – реброто “Суперхерц” (с четири варианта 1.3, 1.2, 1, 0, характерно скално ребро в средата между Голям и Малък Резен, затварящо Лавината), денивелация 70 м, (наклон 1.3 – 40 градуса, 1.2 – 45 градуса, 1 - 50 градуса). “Суперхерц 0” е характерна скала с височина няколко метра в зависимост от снежната покривка, от която се скача в “Суперхерц 1”. Преодолени от Петър Гевренов, потвърдени от Георги Попов.

От 1992 до 1998 г. на Резньовете (Витоша) Петър Гевренов преодоля със сноуборд всички премиерни турове без “Суперхерц 0”, “Горната Пирамида на Дясното Ребро”, “Антони Льовенхук” и “Мартин Павлов”. В Пирин реализира спускане със сноуборд от връх Кутело и по Тодорините улуци (I, II, III, IV), в Рила – Мальовишкия коридор от скалния праг, други.

НЯКОЛКО БЕЛЕЖКИ
Наклонът в градуси за всеки премиерен тур или вариант е максималният преодолян градус за съответния конкретен нов маршрут. Не става дума за постоянен или среден, а за максималния преодолян наклон. Това са предимно къси, комбинирани mixed пасажи (скала и сняг) от премиерния супертур, с дължина до дванадесет метра.

Снежен склон над 55 градуса не съществува. При 60 градуса наклон сняг не може да се задържи и такъв склон остава заледен. Между тези две граници – от 55 и 60 градуса, понякога могат да се преминат къси пасажи. Това обяснява защо от 20 години наклонът на спускане не се е увеличил. Затова изслушвайте със съмнение тези, които претендират за премиери по склонове с постоянен наклон 65 градуса. Всичко това е явна лъжа. По-скоро можете да повярвате на тези, които повтаряйки спускането, срещат наклони от 50-55 градуса.

Например, на Витоша източният склон на Големия Резен – премиерният супертур “Дясното ребро Горната Пирамида”, е с максимален наклон 55 градуса. Ключов, най-труден пасаж по маршрута е траверсирането със ски на краката по хоризонтален двуметров скален корниз. Равновесието се постига с ръце по удобните хватки на скалната плоча, в усукан страничен баланс, като кантовете на ските захапват скалните стъпки. В същият стил бяха преминати още два премиерни супертура в сърцето на Централното ребро – “Антони Льовенхук” и “Мартин Павлов”, и премиерният супертур “ Островът”.

В България има още много красиви и малко познати места. В Пирин - северната стена на Вихрен с пътя на Петър Гевренов “Кулоара”. През април 1992 г. той направи неуспешен солов опит за премиера със скок през долният скален праг, затварящ Кулоара и Фунията в началото на стената.

Отдавна много колеги си точат зъбите за “Кулоара”. Други твърдят, че са слизали оттам. По Фунията също в северната стена на Вихрен рисковете и обективните опасности са от съвсем друго ниво. В действителност има цял един свят разлика между голям склон, много стръмен в горната част, с постепенно намаляващ наклон надолу до циркус или долина, и склон, издаден над отвесни скали или стена! Характерно за Фунията е доста добре уравновесено 200 метра спускане със ски или сноуборд и 200 метра рапели.

Във фантастичните кулоари между скалните кули на алпийския гребен Стражите със старт от билната му част на 3 април 2010 г. младите екстремни сноубордисти Ивайло Йорданов и Петко Младенов (с фотограф Тони Шаварш) успяха да реализират премиерно спускане по екстремно тесният кулоар “Игрек” (“Y”).

“Както всеки добър катерач се стреми да изкачи най-стръмните скали, така и всеки добър скиор или сноубордист иска да се спусне по най-стръмните склонове” – пише швейцарецът Силвен Содан, наричан “skier of the impossible” (“скиорът на невъзможното”).

Ето и подробна скица на Връх Голям Резен (2277 м) от Резньовете на Витоша – родината на българските екстремни ски и сноуборд след 1986 г. Снимката е на Георги Пашков. Направена е през април 2008 г. от западния склон на Лозенската планина, над Панчаревското езеро, на изгрев слънце.

 Кликни за по-голямо изображение
Улеи, кулоари, супертурове (означени със син цвят):
1 – “Суперхерц” (1.3, 1.2, 1, 0),
2 – “Лавината”,
3 – улей “Кретена”,
4 – супертур “Дясното ребро”,
5 – кулоар “Леонардо Да Винчи”
6 – супертур “Антони Льовенхук”,
7 – улей “Дъската”,
8 – кулоар “Островът”,
9 – супертур “Мартин Павлов”,
10 – улей “Вальо Тафрата”,
11 – улей “Ел Кап”.

Главни ребра (означени със зелен цвят):
1 – ребро Красимир Щерев (Друсачев),
2 – Дясното ребро,
3 – реброто “Импресия”,
4 – Централното ребро,
5 – ребро “Бадилето”,
6 - ребро “Quo Vadis Dominus”.

Текст: Петър Гевренов