1808.2010
Швейцарско-немската свръзка Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist), Дани Арнолд (Dani Arnold) и Томас Зенф (Thomas Senf) направи първо зимно изкачване на знаменитата кула Торе Егер (Torre Egger, 2685 м) в Патагония. Това стана на 3 август т. г.
Тримата използваха малко неочакван “прозорец” от хубаво време и стигнаха до върха само седмица след пристигането си от Европа.

Катерене по Торе Егер
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf
Дейността на свръзката с нищо не напомняше многодневните усилия, така характерни за зимния сезон не само в Патагония. На 27 юли тримата участници в нея стигнаха до Ел Чалтен (El Chalten), a на 31-ви докоснаха стената за първи път и оставиха депозит в основата й. Тъй като прогнозите не бяха от най-лошите, решиха да атакуват веднага. На следващата сутрин, при идеални условия и пълна липса на вятър, започнаха катеренето и стигнаха мястото за бивак между Торе Егер и Серо Щандхард (Cerro Standhard). Преди мръкване Дани Арнолд успя да премине следващите две въжета над премката.
На следващия ден основен проблем бяха заледените пукнатини. На стъмване Томас Зенф записа второ за деня падане. Тъй като се появиха проблеми с намиране на място за следващия бивак, свръзката продължи катеренето при влошаващо се време. След 22 часа стигна до основата на основата на върховата ледена гъба. За преодоляването й беше необходима дневна светлина, затова бе оформена малка площадчица за прекарване на нощта.

В основата на ледената гъба на Торе Егер
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf
Сутринта на 3 август им донесе пронизващ леден вятър и признаци за трайно разваляне на времето. Това накара тримата да не губят нито секунда. За щастие, три години по-рано Зийгрист бе изкатерил маршрута “Titanic” на Торе Егер и знаеше къде на южната стена се намира ледена камина, която извежда до върха на Гъбата. След стигането до началото на споменатата камина, свръзката много бързо изкачи трите въжета, които преодоляват ледения “калпак” и около обяд цялата тройка бе на върха на Торе Егер.
Изкачването бе направено в отличен алпийски стил. Щефан Зийгрист преди това бе опивал вкуса на патагонската зима. През 1999 г. с Давид Улрих (David Ulrich), Томас Улрих (Thomas Ulrich) и Грегъри Крауч направи първо зимно изкачване по западната стена на Серо Торе, след като четиримата прекараха в подножието й почти два месеца.
--------------------------------
*Маршрут по източния ръб на Торе Егер – “Titanic” (ED+: VI 5.10b A2 90 градуса на ледените участъци, 950 м), дело на италианците Маурицио Джиароли (Maurizio Giarolli) и Елио Орланди (Elio Orlandi) през 1987 г.
Тримата използваха малко неочакван “прозорец” от хубаво време и стигнаха до върха само седмица след пристигането си от Европа.

Катерене по Торе Егер
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf
Дейността на свръзката с нищо не напомняше многодневните усилия, така характерни за зимния сезон не само в Патагония. На 27 юли тримата участници в нея стигнаха до Ел Чалтен (El Chalten), a на 31-ви докоснаха стената за първи път и оставиха депозит в основата й. Тъй като прогнозите не бяха от най-лошите, решиха да атакуват веднага. На следващата сутрин, при идеални условия и пълна липса на вятър, започнаха катеренето и стигнаха мястото за бивак между Торе Егер и Серо Щандхард (Cerro Standhard). Преди мръкване Дани Арнолд успя да премине следващите две въжета над премката.
На следващия ден основен проблем бяха заледените пукнатини. На стъмване Томас Зенф записа второ за деня падане. Тъй като се появиха проблеми с намиране на място за следващия бивак, свръзката продължи катеренето при влошаващо се време. След 22 часа стигна до основата на основата на върховата ледена гъба. За преодоляването й беше необходима дневна светлина, затова бе оформена малка площадчица за прекарване на нощта.

В основата на ледената гъба на Торе Егер
Снимка: Томас Зенф
Photo: Thomas Senf
Сутринта на 3 август им донесе пронизващ леден вятър и признаци за трайно разваляне на времето. Това накара тримата да не губят нито секунда. За щастие, три години по-рано Зийгрист бе изкатерил маршрута “Titanic” на Торе Егер и знаеше къде на южната стена се намира ледена камина, която извежда до върха на Гъбата. След стигането до началото на споменатата камина, свръзката много бързо изкачи трите въжета, които преодоляват ледения “калпак” и около обяд цялата тройка бе на върха на Торе Егер.
Изкачването бе направено в отличен алпийски стил. Щефан Зийгрист преди това бе опивал вкуса на патагонската зима. През 1999 г. с Давид Улрих (David Ulrich), Томас Улрих (Thomas Ulrich) и Грегъри Крауч направи първо зимно изкачване по западната стена на Серо Торе, след като четиримата прекараха в подножието й почти два месеца.
--------------------------------
*Маршрут по източния ръб на Торе Егер – “Titanic” (ED+: VI 5.10b A2 90 градуса на ледените участъци, 950 м), дело на италианците Маурицио Джиароли (Maurizio Giarolli) и Елио Орланди (Elio Orlandi) през 1987 г.
Добави коментар