0808.2010
Австрийците Хансйорг Ауер (Hansjörg Auer) и Мъч Майр (Much Mayr) са автори на новата комбинация “Tingeling” (400 м, 7c+) по гранитния връх Блааман (Blaamann) на остров Кваолейа (Kvaoleya), Норвегия.
Стената на Блааман с линията “Tingeling” (7c+)
Снимка: Райнхард Фихтингер
Photo: Reinhard Fichtinger
През 2007 г. Ауер бе на Блааман с Мартин Хелд (Martin Held) и двамата записаха първо еднодневно изкатерване без изкуствени опорни точки по “Arctandria” (8b, A2+). По време на изкачването двамата не пропуснаха възможността да набележат нов маршрут. Така, в началото на юли т. г. Ауер се появи в основата на стената с Мъч Майр, с когото постигна няколко впечатляващи успеха напоследък (например, “Waiting for Godot” в Патагония, “La Cattedrale” на Мармолада в Доломитите).
Първоначалният им план предвиждаше първо изкатерване без изкуствени опорни точки по “Bongo Bar” (6c+ A3, 400 м, Blixt-Ekefalk-Massih, 1998 г.) в лявата част на стената. Но линията се оказа непрекъснато мокра и австрийците не можаха да преминат “на класика” ключовото трето въже в надвес.
Тогава се роди идеята да траверсират наляво до тура “Atlantis” (7b+, Guldal-Nesheim-Nesheim, 1980 г., първоначално A1) и по него да завършат изкачването. Траверсът се оказа възможен, но поради качеството на скалата на този фрагмент от стената се наложи забиването на един спит, без който преминаването без изкуствени опорни точки би било проблематично.
Много е вероятно траверсът на австрийците да е пресякъл, а може би изцяло да е съвпаднал, с друг маршрут по стената – “Lost and Fund” (6b, A3, Henttonen-Kärkkäinen-Kurki, 2008 г.).
Мъч Майр по второто въже (7c+) на “Tingeling”
Снимка: Райнхард Фихтингер
Photo: Reinhard Fichtinger
Хансйорг и Мъч посветиха пет дни на изкачването без изкуствени опорни точки по комбинацията от двата тура. Но заради честите дъждове не можаха да направят еднодневно изкатерване. За осигуряване по “Tingeling”, за който двамата предложиха оценка 7с+, използваха copperhead-ове, клинове, клеми, френдове и един спит.
Към момента по северната стена на Блааман има девет маршрута, като всички са били прокарани с клинова техника. Четири от тях са преминати без изкуствени опорни точки. Скалата е с добро качество и все още предлага многобройни възможности за нови маршрути с алпийски характер.
Стената на Блааман с линията “Tingeling” (7c+)
Снимка: Райнхард Фихтингер
Photo: Reinhard Fichtinger
През 2007 г. Ауер бе на Блааман с Мартин Хелд (Martin Held) и двамата записаха първо еднодневно изкатерване без изкуствени опорни точки по “Arctandria” (8b, A2+). По време на изкачването двамата не пропуснаха възможността да набележат нов маршрут. Така, в началото на юли т. г. Ауер се появи в основата на стената с Мъч Майр, с когото постигна няколко впечатляващи успеха напоследък (например, “Waiting for Godot” в Патагония, “La Cattedrale” на Мармолада в Доломитите).
Първоначалният им план предвиждаше първо изкатерване без изкуствени опорни точки по “Bongo Bar” (6c+ A3, 400 м, Blixt-Ekefalk-Massih, 1998 г.) в лявата част на стената. Но линията се оказа непрекъснато мокра и австрийците не можаха да преминат “на класика” ключовото трето въже в надвес.
Тогава се роди идеята да траверсират наляво до тура “Atlantis” (7b+, Guldal-Nesheim-Nesheim, 1980 г., първоначално A1) и по него да завършат изкачването. Траверсът се оказа възможен, но поради качеството на скалата на този фрагмент от стената се наложи забиването на един спит, без който преминаването без изкуствени опорни точки би било проблематично.
Много е вероятно траверсът на австрийците да е пресякъл, а може би изцяло да е съвпаднал, с друг маршрут по стената – “Lost and Fund” (6b, A3, Henttonen-Kärkkäinen-Kurki, 2008 г.).
Мъч Майр по второто въже (7c+) на “Tingeling”
Снимка: Райнхард Фихтингер
Photo: Reinhard Fichtinger
Хансйорг и Мъч посветиха пет дни на изкачването без изкуствени опорни точки по комбинацията от двата тура. Но заради честите дъждове не можаха да направят еднодневно изкатерване. За осигуряване по “Tingeling”, за който двамата предложиха оценка 7с+, използваха copperhead-ове, клинове, клеми, френдове и един спит.
Към момента по северната стена на Блааман има девет маршрута, като всички са били прокарани с клинова техника. Четири от тях са преминати без изкуствени опорни точки. Скалата е с добро качество и все още предлага многобройни възможности за нови маршрути с алпийски характер.
Добави коментар