Както писахме, швейцарецът Ули Щек (Ueli Steck) и американецът Алекс Хонълд (Alex Honnold) планираха опит за скоростен рекорд по Носа (The Nose) на Ел Капитан. Но сериозен “полет” по време на тренировките охлади ентусиазма им...

“The Nose” (VI 5.9 C2, 870 м) с неговите 31 въжета е мега-класически тур в Йосемити. Прокаран е през 1958 г. от Уорън Хардинг (Warren Harding, Уейн Меъри (Wayne Merry) и Джордж Уитмор (Georg Whitmore) и е един от най-знаменитите big wall маршрути в света.

Практически от момента на появата му катерачите непрекъснато правят опити за все по-бързото му изкатерване.

Първото изкачване е продължило 48 дни в рамките на 18 месеца (финалната атака – 12 дни). Първото повторение е било седем дни [през 1960 г. – Ройъл Робинс (Royal Robbins), Джо Фичън (Joe Fitschen), Чък Прат (Chuck Pratt) и Том Фрост (Tom Frost)]. Първото еднодневно изкатерване е направено през 1975 г. и е дело на Джон Лонг (John Long), Джим Бридуъл (Jim Bridwell), Били Уестби (Billy Westbay) – 17 часа и 40 минути.

След това рекордните постижения изглеждат така:
1978 г., Майк Лечлински (Mike Lechlinski), Джон Бейчър (John Bachar) – 15 часа,
1979 г., Тиери “Турбо” Рено (Thierry “Turbo” Renault) + партньори – под 13 часа,
1984 г., Дейв Шулц (Dave Shultz), Джон Мидъндорф (John Middendorf) – 10 часа, 47 мин,
1984 г., Дънкън Критчли (Duncan Critchley), Ромен Фоглер (Romain Vogler) – под 10 часа,
1984 г., Джон Бейчър, Питър Крофт (Peter Croft) – 10 часа, 5 минути,
1988 г., Ксавер Бонгард (Xaver Bongard), Ромен Фоглер – 9 часа, 20 минути (?),
1990 г., Стийв Шнайдър (Steve Schneider), Ханс Флорин (Hans Florine) – 8 часа, 6 минути,
1990 г., Дейв Шулц (Dave Shultz), Питър Крофт – 6 часа, 40 минути,
1991 г., Андрес Пухвел (Andres Puhvel), Ханс Флорин – 6 часа, 1 минута,
1991 г., Дейв Шулц, Питър Крофт – 4 часа, 48 минути,
1992 г., Питър Крофт, Ханс Флорин – 4 часа, 22 минути,
2001 г., Тими О’ Нийл (Timmy O'Neil), Дийн Потър (Dean Potter) – 3 часа, 59 минути, 35 секунди,
2001 г., Джим Хърсън (Jim Herson), Ханс Флорин – 3 часа, 57 минути, 27 секунди,
2001 г., Тими О’ Нийл, Дийн Потър – 3 часа, 24 минути, 20 секунди,
2002 г., Юджи Хираяма (Yuji Hirayama), Ханс Флорин – 2 часа, 48 минути и 50 секунди,
2007 г., Алекс Хубер (Alex Huber), Томас Хубер (Thomas Huber) – 2 часа, 48 минути, 37 секунди,
2007 г., Алекс Хубер, Томас Хубер – 2 часа, 45 минути, 45 секунди,
2008 г., Юджи Хираяма, Ханс Флорин – 2 часа, 43 минути, 33 секунди,
2008 г., Юджи Хираяма, Ханс Флорин – 2 часа, 37 минути, 5 секунди.

Източник: speedclimb

Както става ясно, рекордите от последните години са наистина близо до границата на човешките възможности. За да преминат 31 въжета на “The Nose” за по-малко от три часа, катерачите използват т. нар. симултантно (т. е. едновременно) придвижване и т. нар.”short fixing”. И играта става необикновено рискована...

Изглеждаше, че Ули Щек и Алекс Хонълд имат шанс да се приближат до рекордните времена и дори да слязат под тях. По време на първия им опит – на 19 май т. г., веднага след пристигането на Щек в САЩ, двамата постигнаха време 4 часа и 40 минути. При втория, още на следващия ден – “свалиха” още 20 минути от това време.

В началото на юни 2010-а вече имаха 3 часа и 45 минути. Но на 3 юни, по време на поредния тренировъчен опит, Щек се подхлъзна и прелетя 25 метра. За щастие, между двамата имаше две междинни осигуровки и всичко свърши относително благополучно – само с няколко натъртвания и охлузвания.

Ето какво писа Щек в своя блог:
- Започнахме да ставаме доста бързи, но подобряването на рекорда изисква значително по-големи усилия. Сигурно знаете, че Ханс Флорин е катерил Носа 82 пъти. А и рискът не е никак малък. Така че ще покатерим още малко с Алекс (Хонълд – бел. пр.), но не по “Носа” за време”.

След кратко прекъсване, на 8 юни т. г., Ули и Алекс стигнаха до връхната точка на Ел Кап, изкатервайки “Freerider” (5.13a, 37 въжета).


Ел Кап


Алекс и Ули след падането на втория