Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) и Крис Макнамара (Chris McNamara) – известни със скоростните си изкачвания, обединиха усилията си за първо еднодневно изкатерване без изкуствени опорни точки по южната стена на Маунт Уоткинс (Mt. Watkins, 5.13a, 19 въжета) в Йосемити.

Отначало водачеството пое Томи, който се оказа в свои води. В средата на стената се намира голяма площадка за бивакуване, наречена “Шератон Уоткинс” (Scheraton Watkins), на която трябваше да настъпи смяна във водачеството. Но тогава двамата решиха, че Томи се справя много добре – толкова, че дори може да се мисли за преодоляване на линията “от пръв поглед” (on-sight). И Томи продължи да води.


Томи в средата на ключовото въже
Снимка: Крис Макнамара
Photo: Chris McNamara


Предпоследното въже с фантастичната пукнатина за заклинване на дланите (5.10c)
Снимка: Крис Макнамара
Photo: Chris McNamara

Изглежда, че тъкмо това решение е причината маршрутът да не бъде изкачен “от пръв поглед”. Пет дължини преди финала по-ниският в свръзката Томи Колдуъл откърти хватка и падна. Оказа се, че за сравнително ниски катерачи (и двамата са под 180 см) преминаването на това място (с боулдър-оценка V9) изисква извършването на мощно динамично пресягане. В крайна сметка Колдуъл успя след около двадесетина опита, когато най-сетне се докопа до ключовата хватка. Нагоре катеренето бе чиста формалност и след още четири въжета свръзката стигна до върха на Маунт Уоткинс.

Южната стена на Маунт Уоткинс бе изкатерена за първи път без употребата на изкуствени опорни точки в късните 90 години на ХХ век. През 2008 г. младият катерач от Великобритания Лио Хоулдинг (Leo Houlding) в компанията на Дийн Потър (Dean Potter) почти успя да премине стената on-sight. Почти, защото Лио падна неочаквано на едно от най-лесните въжета. На следващия ден свръзката се върна и преодоля стената чисто.


Южната стена на Маунт Уоткинс с маршрута
Снимка: Набийл Атик
Photo: Nabeel Atique