Катерене на големи стени - Извличане и събиране на инвентара

Извличането на багажа е една от най-уморителните дейности на стената. Веднъж Уорън Хардинг определи бигуол катеренето като "упражнение по вертикално извличане на товари". След първото си неколкодневно изкачване ще разбереш защо. Често може да ти се стори, че най-много време и енергия отделяш за това изтощително занимание. Всъщност то отнема малка част от времето ти по маршрута, но ако се извършва неефективно, може да е твърде неприятно. Разумно е да си усвоил добра система за извличане, преди да тръгнеш по стената.

В зависимост от тежестта на торбата съществуват няколко техники. Ако е по-лека от тялото ти, се използва следното: Въжето за извличане се прекарва през надеждно фиксирана ролка. Коремът на свободното въже се обира, а натовареният край се фиксира с обратно включен самохват. Трябва да се използва карабинер с муфа, за да се предотврати случайното отключване на системата. Вторият самохват се използва за издърпване на въжето през ролката. За това съществуват няколко начина. Към самохвата може да се прикачи стълбичка; катерачът стъпва в нея и натиска, при което самохватът изтегля торбата. Вторият самохват може да е прикачен и пряко за седалката, което позволява цялото тяло да се използва за противотежест. Това се нарича "извличане с тяло". Извличането с тяло се използва често при площадки на перваз или под лек наклон, когато въжето преминава през ръб и триенето налага да дърпаш директно въжето с ръкавица или допълнителен самохват.

 

 

Ако торбата надвишава телесното тегло на катерача, обикновено се прибягва до извличане с противотежест. На противоположния край на въжето за багажа се закачват два самохвата - така, сякаш извличащият ще се катери по фиксирано въже. Катерачът се осигурява хлабаво с трето въже за площадката и използва цялото си тяло за противотежест на торбата с багажа. Както при извличането с тяло, тук също се налага директно дърпане на въжето с ръкавици или допълнителен самохват. Заради по-голямата тежест в този случай ролката трябва да е дублирана с друга ролка или карабинер с муфа. Ако товарът е особено голям, вторият също може да помогне от долната площадка. При леки катерачи и тежки товари може да се наложи използването на две системи за извличане едновременно.

Когато се организира полиспаст, най-добре ролката да се фиксира встрани от площадката; така торбата няма да пречи. Когато подготви системата, водачът извиква: "Дърпам!" и вторият освобождава торбата от осигуровките на долната площадка. Ако въжето е било вертикално, той просто я откачва от карабинерите и известява водача, че е готов.

Ако въжето преминава диагонално или има голям надвес, торбата трябва да се спусне или залюлее. Ако има опасност да се удари в скалата при залюляването, трябва да се спусне, за да се избегне спукването на бутилките и самата торба.

Съществуват много начини за откачване и спускане на багажа. Най-просто е да се закачи за трето въже, което се прокарва през карабинер над торбата. С помощта на щихт пластина и тялото на катерача като противотежест торбата се освобождава от точките на закрепване и се спуска.

Ако обаче въжето преминава под голям страничен ъгъл и багажът е твърде тежък, задачата се усложнява. В този случай вторият трябва да организира полиспаст със самохвати и да повдигне торбата, докато облекчи точките на закрепването и я откачи. Не забравяй винаги да предупреждаваш водача, че торбата ще увисне на въжето, за да е подготвен.

Не е лошо след спускане на торбата, помощното въже да се осигури за площадката. Вятърът лесно може да отвее края му настрани и да го заклещи по скалата. При силен вятър въжето за извличане също трябва да е събрано; така ще си спестите много пухтене и ругатни. Когато има опасност от заплитане, винаги събирай свободните въжета, за да си спестиш излишни главоболия.

Торбата винаги може да се закачи на скални издатъци или тавани и да стане причина за големи неудобства. Обикновено водачът вижда къде минава въжето и може да предотврати подобни проблеми. Ако торбата все пак се закачи, спусни я леко и опитай с няколко последователни дръпвания на въжето встрани, за да премине покрай препятствието. Ако и това не помогне, може да се наложи да изчакаш, докато вторият стигне до нея, или да го накараш да я дръпне с въжето за спускане. Грубата сила понякога помага, но може да доведе да претриване на въжето, скъсване на торби и излишни затруднения. Старай се да бъдеш търпелив.

След издърпването й на горната площадка торбата трябва да се осигури с дублирани карабинери. Някои торби имат фабрично зашита осигурителна лента с няколко примки. Това улеснява и достъпа до съдържанието, защото не се налага торбата да виси на лентите при отвора си. Багажът трябва да се фиксира възможно най-високо, за да се осигури повече свободно въже за водача при изкачването до следващата площадка. Въжето за извличане лесно може да се събере между лентите при отвора на торбата.

 

 

В миналото за изкачване по фиксирани въжета се използвали самозатягащи възли. Те се правят от тънък прусек, който се увива около основното въже. При натоварване възелът се стяга. За преместването му нагоре се налага всеки път да се разхлабва и пак да се стяга. Катерачът е прикачен за самозатягащия възел чрез стълбичките или директно за седалката. Стълбичките осигуряват последователно пренасяне на тежестта от един самозатягащ възел на друг, а директното закрепване служи за осигуряване на катерача към въжето. От време на време катерачът може да увисне на седалката си за почивка. За допълнителна осигуровка се практикува последователно привързване с осмица за средата на основното въже в хода на изкачването.

Самохватите са механичният еквивалент на самозатягащите възли. Когато е натоварен надолу, самохватът се фиксира за въжето с помощта на палец (лостче), непозволяващ придвижването му надолу. При облекчаване самохватът може да се придвижва нагоре. Когато е натоварен, преместването нагоре е невъзможно.

Трябва да се помни, че тези устройства са създадени единствено за изкачване по единично въже; не са в състояние да задържат динамичен удар и товари, много по-тежко от човешко тяло. При използване на самохвати винаги дублирай осигуровката. Никога не им се доверявай като единствена точка за обезопасяване. Самохватът може да се счупи или да изпусне. Винаги се осигурявай за основното въже, като направиш възел осмица със средата му и се закачиш за седалката с карабинер с муфа. Много хора са загубили живота си поради липса на такова допълнително осигуряване при изпускане на самохватите. Като всяка друга екипировка самохватите могат да се счупят при големи натоварвания или да имат фабрични дефекти. Трябва редовно да се проверяват за износване и пукнатини, особено по палеца.

Има много видове самохвати. Кой ще предпочетеш, е въпрос на личен избор. В Йосемити най-популярни са жумарите, благодарение на възможността да се използват при извличане. Както "Ксерокс" и "Кока кола", "Жумар" е станало нарицателно за всички съоръжения, използвани за изкачване по единично въже.

Има и други видове самохвати. Моделът "Клог" има по-широка ръкохватка, позволяваща използването на ръкавици при тежки метеорологични условия. "Гибс" самохватите са леки и функционални, но нямат ръкохватка. Те са добри като помощни съоръжения при спасителни операции. Самохватите на "Конг" използват система от лостчета и са по-добри за мокри и кални въжета. "Пецъл" произвежда и гръдни самохвати.

Изкачването по единично фиксирано въже може да се осъществи по няколко начина. Най-разпространеният използва две осигурителни ленти, закачени пряко за седалката и самохвата. Лентата за горния самохват трябва да е нагласена за пълно протягане на ръката. На всеки жумар се закачва и по една стълбичка. Някои катерачи използват педали с фиксирана дължина вместо стълбички.

Преди да започнеш изкачването, задължително се уверявай, че си вързан за въжето. Вдигни самохватите нагоре, докато обереш цялата елонгация. Стъпи в долната стълбичка и вдигни горния жумар. Пренеси тежестта си на горната стълбичка и вдигни долния самохват. Продължавай все така. След като изкачиш 6-7 метра, направи възел осмица, за да се осигуриш по-нагоре по въжето. Никога не махай предишния възел, преди да се осигуриш със следващия. След като се вържеш, ще забележиш, че долният жумар се движи по-трудно. Дърпай въжето с ръка, докато тежестта на края под теб стане достатъчно, за да върви само. След известна практика ще свикнеш. Ще влезеш в ритъм и изкачването ти ще става плавно. Ако обаче въжето минава в надвес, по наклонен пасаж или диагонално, ще се сблъскаш с някои проблеми.

  

Изкачването по въже при наклонена (полегнала) скала е трудно, защото се получава една постоянна борба с елонгацията. Когато се подпреш на скалата, въжето се облекчава от тежестта ти; когато увиснеш на жумара, то се удължава. В такъв случай просто извади крака от стълбичките и стъпи на скалата. Можеш да я използваш за стъпване, а да се набираш със самохватите.

При изкачване в надвес има тенденция към залитане назад. В такъв случай включи долния жумар с по-къса примка за седалката, за да можеш да почиваш. Премести горния жумар в максимално горно положение, пренеси тежестта си на него и бързо вдигни долния. Увисвай на седалката, когато трябва да почиваш. Движи краката си, сякаш ходиш, така няма да натоварваш излишно ръцете.

Страничното придвижване и траверсирането са опасни. Въжето лесно може да излезе от самохвата. Когато траверсираш на жумари, ВИНАГИ СЕ ВРЪЗВАЙ ЗА ОСНОВНОТО ВЪЖЕ! Не едно нещастие на Ел Кап се е получило в следствие на този пропуск. Дръжката на самохвата може да е директно закачена за въжето с карабинер, за да не се криви. При траверсиране с жумари често е по-лесно да се придвижваш по осигуровките с допълнителен комплект стълбички, отколкото да използваш самохватите. Използвай жумарите и се връзвай пряко на въжето за допълнителна осигуровка. Закачвай се за основното въже през малки разстояния в случай на изваждане на осигуровките и падане. При траверсите за втория е по-лесно, ако първият е оставил повече осигуровки.

При изкачване с жумари никога не извършвай ненужни резки движения, защото въжето по-лесно се претрива. Това трябва да се има предвид, когато водачът фиксира въжето за изкачване. На всяка цена трябва да се избягва триенето по остри ръбове.

Понякога се налага самохватът да се свали от въжето, за да се мине над осигуровка при диагонално преминаване, при пандюл или фиксирани точки на закрепване. Винаги се осигурявай за въжето или със самозатягащ възел, преди да свалиш жумара. НИКОГА НЕ СЕ ОТВЪРЗВАЙ ОТ ОСНОВНОТО ВЪЖЕ! Когато сваляш горния самохват, внимавай цялата ти тежест да е върху долния и да не се клатиш. Постави горния самохват над осигуровката и бавно пренеси тежестта си на него. Когато облекчиш долния самохват, въжето се отпуска и позволява да свалиш осигуровката или да махнеш жумара и да я подминеш. При пренасяне тежестта върху горния самохват, въжето може да дръпне долния и да го притисне към осигуровката. Дръпни въжето с ръка, за да го освободиш, и го премести над осигуровката. Още по-добре, докато пренасяш тежестта си на горния самохват, задръж палеца на долния отворен, за да може въжето да се изтегли през него. Никога не предприемай тези действия прибързано. Погрижи се самохватите да са добре закрепени за въжето.

За пример виж фиг. 3.7. Преди да натовари десния жумар, катерачът трябва да се привърже по високо за основното въже. После натоварва десния жумар и облекчава левия. При това отпуска палеца, за да може въжето да премине свободно през левия самохват, докато цялата тежест на катерача се пренесе на десния. Накрая изважда осигуровката и придвижва левия жумар нагоре.

В някои случаи привързването за основното въже може да се окаже невъзможно. Тогава за допълнителна осигуровка се използва самозатягащ възел или друго въже. Никога не се изкачвай по фиксирано въже без допълнителна система за обезопасяване освен самохватите.

 

Тази дейност е необходимо да се извършва бързо и ефикасно. Винаги подреждай свалените джаджи. Така прехвърлянето на инвентара за водене на следващото въже става по-лесно. Разделяй лентите и карабинерите. Събирай клемите и клиновете със сходни размери на един карабинер. Ако подреждаш джаджите при свалянето им, на площадката прехвърлянето на инвентара ще стане по-бързо и лесно.

 

За събирането на клиновете обикновено се жертва някой голям и здрав карабинер. Закачи го за клина, който трябва да вадиш, и го привържи с прусек за седалката си. Така ще предотвратиш изпускането на клина и ще имаш допълнителен лост. Удряй клина от едната и от другата страна по дължината на цепката, докато започне да излиза. В определен момент ще си в състояние да го извадиш с острия край на чука, с дърпане на карабинера или с ръка.

В рядко използвани цепки е по-добре клиновете да се удрят повече от долу нагоре. Така се създават v-образни белези, удобни за поставяне на клеми. Тази техника е известна като "градивно нараняване" и е особено важна при меки скали.

 

Най-простият, бърз и безопасен начин за прибиране на инвентара от къси пандюли е чрез спускане по фиксираното въже. Първо, направи ухо с края на въжето, за което си вързан, и го прекарай през закрепването на пандюла. Закачи се за ухото с карабинер и увисни на него, за да облекчиш жумарите. Откачи карабинера на пандюла и се спусни. Когато достигнеш позиция, от която можеш отново да започнеш вертикално изкачване, закачи жумарите за основното въже и се откачи от ухото. Изтегли въжето от закрепването на пандюла. Не забравяй да се осигуриш за фиксираното въже, преди да издърпаш ухото.

Ако няма достатъчно въже, за да се спуснеш, можеш да използваш допълнително въже. Само на всяка цена се старай да си осигурен.

 

Преминаването от катерене като втори към водене на следващото въже може да се окаже един от най-непохватните моменти в изкачването, особено когато площадката е тясна. При добре организираните площадки, където точките на закрепване са раздалечени, смяната на ролите става лесно. Всичко трябва да е предвидено.

Инвентарът трябва да е готов за използване със съвсем малко пренареждане. Ако и двамата катерачи имат индивидуални комплекти примки, прехвърлянето на инвентар се свежда до минимум. Въжетата за извличане и осигуряване трябва да са събрани далеч едно от друго и да вървят свободно. "Системата на кадаифа", когато всичко се оставя да виси и да се преплита, както си иска, не е за препоръчване. Внимателното подреждане и разделяне на въжетата пести време и енергия. Различното оцветяване спомага за бързото им разпознаване. Събирането на въжето през дълга примка или в калъф предотвратява отвяването и оплитането му. Старайте се водачът да разполага с целия инвентар, необходим за организиране на следващата площадка. За тази цел смятам, че е най-разумно всеки катерач да носи собствена ролка, вместо да има само една и да се предава непрекъснато. Така ще имате резерва при неволно изпускане на едната.

Когато се сдобие с всичко необходимо, в това число жумари за извличане на багажа и ролка, водачът е готов да тръгва. Винаги слагай първата си осигуровка непосредствено след площадката. При падане, ударът ще е върху нея, не върху точките на закрепване на площадката. Грижи се въжето за извличане да върви свободно и следи какво е нужно на водача.

Понякога в процеса на воденето първият се нуждае от допълнително инвентар, който да му бъде изпратен по въжето. Може да го изтегли по свободното въже за извличане. Това не е проблем, ако е разпънато по-малко от половината въже. Ако обаче е изразходено повече от половината, въжето за извличане трябва да се откачи от торбата с багажа и тя да се осигури на въжето за спускане. Това е голяма разправия. За да се избягват подобни случаи, винаги се грижи да имаш всичко необходимо за стигане до следващата площадка преди средата на въжето или използвай допълнително въже. При по-трудни маршрути вместо въжето за извличане водачът влачи 7-милиметрово помощно въже. То е по-леко, позволява изпращането на инвентар от площадката на всеки етап от воденето и служи за изтегляне на по-тежкото въже за извличане от следващата площадка.

 

Висящите площадки да много неудобни. Една възможност е да седнеш върху торбата с багажа. При осигуряване на трудни изкуствени въжета вторият може да разпъне порталеджето (виж Глава 4). Така площадката става много по-комфортна. Може да се направи удобна седалка от квадратна облицована с плат дъска. В ъглите от едната страна и по средата от другата се пробиват дупки. През тях седалката се привързва с ленти. Централната лента трябва да може да се наглася. Върхът на удобството в това отношение е един шезлонг, използван от Джей Лейдин на "Сентрал скрутинайзър" на Ел Кап.

Тези приспособления могат да се носят отделно от основната торба.

Винаги внимавай на площадките. Понякога едно трудно изкуствено въже може да отнеме цял ден. Човек лесно се разсейва със зяпане на облаците или прелитащи птици. Винаги дръж здраво въжето и дори си направи възел, за да не го изпуснеш. Постоянно следи хода на въжето и нуждите на водача.

Някои катерачи си носят книжка, за да не скучаят. В това няма нищо лошо, стига да не пречи на осигуряването.

- Внимавай, на труден пасаж съм.

- Чакай да си довърша главата!

 

Оборудването на първите няколко дължини на маршрута с фиксирани въжета е стандартна практика. Така се извършва подготовка за останалата част от изкачването, без човек да се преуморява. Оборудването с фиксирани въжета може да се използва и когато е достигнат удобен перваз за бивак и искаш да подготвиш изкачването за следващия ден. Ако е възможно, фиксирай въжетата на площадките. Иначе се налага да се навързват едно за друго и да висят свободно. Както споменахме, най-добре е по дължината на фиксираното въже да се оставят междинни осигуровки за допълнително обезопасяване.

Оставянето на инвентар по стената може да те облекчи за следващия ден, но внимавай за крадци на екипировка, най-нисшите скални обитатели. Всъщност напоследък това не е голям проблем, защото ако те хванат в кражба, може (и би трябвало) да се окаже фатално.

Добре, дотук разбрахме как Бърт и Ърни се катерят по "Големия дувар". Обаче какво става, ако им се приходи по нужда? Къде спят? Вярно ли е, че катерачите си носят изстудена бира по туровете? Ако искаш отговор на тези въпроси, чети нататък.