Скално и стенно катерене - Как да избираме екипировка?

Специализирани обувки

Обектите, на които предпочитате (или имате възможност) да се катерите, може да предлагат определен тип скала с определен релеф. Затова, от самото начало или на даден етап от катерачната си практика, може да предпочетете да си купите по-специализирани еспадрили. Съществуват различни особени типове обувки - включително модели със странна банановидна форма, които са удивително удобни и позволяват да използвате палеца си за стъпване в дупки и върху малки ръбчета. Тези еспадрили не се препоръчват за начинаещи, тъй като изискват голяма сила на малка група мускули, движещи палеца на крака, които се развиват с целенасочени тренировки.

По време на дълги изкачвания твърде тесните еспадрили не са най-доброто решение. На къси, трудни и технични турове по-доброто сцепление компенсира болката, пък и човек винаги може да се събуе.

Как да се грижим за еспадрилите си?

Подметката трябва да се поддържа колкото се може по-чиста и да се мие след всяко катерене (препарати за миене, вода, изтъркване с четка). Дори да се чистят редовно, подметките постепенно губят еластичността си поради запълването на микроскопичните пори на гумата с прах. За да осигурите по-дълъг живот на обувките си, избягвайте да стъпвате по прашни и кални места и ги избърсвайте с мек парцал преди всяко сериозно катерене. Много катерачи, особено занимаващите се с боулдъринг, си носят постелка от мек плат, върху която да стъпват. Празната торба за въжето също е подходяща.

А. За цепки: търсете твърда подметка, добро прихващане на глезена и висок борд за защита на пръстите от натъртване.
B. За катерене на триене (гладки плочи): по-меки, гъвкави и плътно прилягащи към крака еспадрили, които да осигуряват по-добро сцепление със скалата. Еспадрилите без връзки са подходящи за целта.
C. За плочи: изберете също по-меки еспадрили, но не чак толкова като за катерене на триене, за да можете да се задържате по малки ръбчета.
D. За скала с дупки и джобове: ако се катерите по варовик или подобна скала, имате нужда от еспадрили с по-остър връх и с висок борд на петата, за куковидно захващане.
Е. За изкуствени стени: поради късите изкачвания еспадрилите без връзки са много подходящи, защото се обуват и събуват лесно. Трябва обаче да ги пазите, защото са с по-тънка подметка, която се износва бързо и трудно се подменя.

Магнезий и торбички за магнезий

Видове магнезий

В катеренето под "магнезий" обикновено се има предвид магнезиевият карбонат (MgCO₃.5H₂O) с някои добавки като силициев двуокис, които увеличават сцеплението. Трябва да се помни, че магнезият не се използва за маркиране на хватките, а за подсушаване на дланите и пръстите на онези, които се потят лесно.

Продава се на бучки (които трябва да се раздробят на малки парченца или на прах), на прах или в дунапренови топки (където прахът е включен в порите на материята). Дунапреновите топки стават все по-популярни в залите, където прекаленото отделяне на магнезиев прах във въздуха, може да причини здравословни проблеми. Опитайте всички видове магнезий, докато установите кой е най-подходящ за вас.

Видове торбички за магнезий

Торбичките за магнезий се изработват с различни форми и размери - за боулдър катерене е по-подходяща голяма торбичка, докато за трудни спортни турове е хубаво да се ползва по-малка, лека и компактна.

Добрата торбичка за магнезий:

*Достатъчно е голяма, за да бръкнете в нея.

*Стяга се добре на гърлото, за да не се разсипе магнезият.

*Изработена е от здрав плат.

*Има периферия от по-твърд плат, за да не се затваря по време на катерене.

*Има подплата от порест или влакнест плат, за да улеснява полепването на магнезия по пръстите.

Предупреждение

Изразходвайте магнезия пестеливо - много катерачи прекаляват с него и го използват за смелост, не само за истинската му цел, да изсуши пръстите от потта. Белият прах загрозява скалата и в някои райони използването му е забранено (като пясъчниците в Саксония и Фонтенбло във Франция). Спазвайте забраните - често, дали ще ви допуснат до даден обект, зависи от дисциплинираността на катерачите, дори забраните да ви се струват глупави и ненужни. Както в Саксония, така и във Фонтенбло за това си има разумна причина - порестият пясъчник лесно се изглажда и става хлъзгав от магнезия (за най-голямо разочарование на катерачите).

Малко магнезий позволява да се задържите на хватки, които иначе може да ви се сторят хлъзгави.

Магнезият е извънредно полезен, но трябва да се изразходва пестеливо.

Седалката

Това е следващата важна част от катерачния инвентар и тук също има няколко варианта. В общи линии те са два: обикновената седалка - с колан за кръста, ленти около бедрата и някакъв вид система за прикачване към въжето (виж отдолу, фиг. А), обикновено се предпочита пред пълната сбруя - седалка + гръдна обвръзка (фиг. В).

Струва си да изхарчите малко повече пари, за да си осигурите удобна седалка. Не допускайте компромиси - в крайна сметка, може да ви се наложи за "повисите" в нея за известно време! Ако продължавате да растете или имате намерение да се катерите при различни метеорологични условия, изискващи облекло с различна дебелина (например къси панталони през лятото и вълнени дрехи през зимата), изберете седалка с променлива широчина на лентите около бедрата (седалка с катарами за краката). Отделете известно време, за да си намерите хубава седалка. Уверете се, че приляга плътно около бедрата и талията ви, но без да ви стяга, за да не се изхлузите от нея, ако се обърнете надолу с главата. Пробвайте няколко различни модела и размера и повисете за минута-две още в магазина, за да разберете дали ви е удобна. Задачата на седалката е да ви държи здраво и да разпределя натоварванията при падане и спускане върху колкото се може по-голяма част от тялото, без да засяга важни органи.

Каква трябва да е добрата седалка?

*Да има широки и меки колани на кръста и бедрата, за да е удобна и да ви държи по-здраво.

*Лентите около краката да са отделени от колана за кръста, но да се свързват с основното закрепване за въжето.

*Да има здрава катарама, която да позволява двойното прекарване на колана за кръста.

*Разстоянието между лентите за краката и колана за кръста да може да се регулира.

*Да има здрави инвентарници (ленти или въженца, на които са закачва инвентарът).

А. Седалки с варираща широчина на лентите за краката и колана за кръста се използват от алпинистите и другите екстремни катерачи, за да могат да ги нагласят върху различни слоеве дрехи, или в катерачните центрове, където могат да бъдат използвани от различни хора.
Седалките с фиксирани ленти за краката се използват от повечето скални катерачи, те са по-леки и прилягат по-удобно.

В. Пълната сбруя се използва рядко, най-вече при алпийски изкачвания, при които може да се наложи прекосяване на ледници и спасяване от ледени пукнатини, при висящи ремонтно -строителни работи и от малки деца, които нямат ясно изразена талия и могат лесно да се изхлузят от обикновена седалка.

! Поставяне на седалката

Ако имате седалка с катарами на краката, първо я стегнете добре на кръста, а после нагласете лентите на бедрата. В противен случай седалката ще остане опасно ниско под кръста ви, както е показано на снимката по-долу. Избягвайте го на всяка цена.

!Обратно прекарване на колана за кръста през катарамата.

Много катерачи са си изпатили, защото не са прекарали втори път колана през катарамата на кръста. Това често се получава, когато катерачът се разсее, докато си обува седалката. Проверявайте дали сте прекарали втори път колана през катарамата всеки път, когато си слагате седалката . (виж снимки 1 и 2 отдолу).

Стандартите на UIAA и СЕ

Абсолютно всеки отделен артикул от инвентара - седалка, карабинери, въже, примки, протриващи съоръжения, каски и други приспособления за осигуряване - трябва да са одобрени от UIAA или СЕ. Преди да купувате, проверявайте дали носят тези знаци!

UIAA (Международната алпийска асоциация) определя стандарти за катерачната екипировка, които гарантират определена минимална сигурност. Печатът на UIAA показва, че определеното приспособление е изпитано не само при лабораторни условия, а и в реални ситуации.

СЕ е европейски стандарт за безопасност, който се използва за приспособления за безопасност или "лична екипировка за безопасност", с което се означава катерачната екипировка. Печатът СЕ ISO 9002 представлява, макар и много строг, изключително лабораторен стандарт. За да получи одобрение по UIAA и СЕ, всеки артикул преминава сериозни тестове. Всички одобрени само по СЕ части от екипировката се продават с разбираеми инструкции за употреба. Не пренебрегвайте тази информация, тя може да ви е много полезна.

Когато избирате каквато и да било катерачна екипировка, проверявайте за знаците на международните стандарти за сигурност, които показват, че съответният артикул е преминал необходимите тестове.

Карабинерите

Служат за прикачване на катерача към въжето, протриващите съоръжения, примките и осигуровките на скалата. Има различни видове, но най-общо се разделят на два типа: карабинери с муфа и карабинери без муфа.

А. Карабинер със завиваща се муфа.
В. Самозаключващ се карабинер.
С. Ключалките на обикновените карабинери могат да бъдат прави и криви.

Карабинери с муфа

Използват се за закачване на въжето към седалката и във всички ситуации, когато като свързващо звено се използва само един карабинер, който не бива да се отваря при никакви обстоятелства.Някои муфи трябва да се завиват и отвиват, други са самозаключващи се.

Самозаключващи се карабинери

Те са полезни, защото при тях няма опасност да се забрави муфата отвита. Не допускайте замърсяване на механизма, защото може лесно да заяде.

Обикновени карабинери

Те се използват за закачване на въжето към примките и осигуровките. Не са толкова сигурни като карабинерите с муфа, но са лесни за отваряне с една ръка.

Издръжливост на карабинерите

Издръжливостта на карабинерите се измерва в килонютони - кН, и лежи в границите между 10 и 40 кН. Един нютон се равнява на около 1/10 кг сила, следователно карабинерите могат да издържат удар, равняващ се на 1000 до 4000 кг. Тези данни важат за натоварване по дължина на карабинера, ако се натоварят настрани и при отворена ключалка, издръжливостта им спада до 1-7 кН (100-700 кг).

Някои карабинери имат телени ключалки - те издържат същото натоварване като нормалните. Телената ключалка има за цел да предотврати случайното отваряне при удар. При падане ключалката може да се отвори за момент от вибрацията, създавайки възможност въжето да излезе. При леката телена ключалка това е по-малко вероятно, което прави използването й малко по-сигурно.

Грижи за карабинерите

За да са максимално леки, карабинерите се изработват от алуминиеви сплави. За съжаление този материал лесно се надрасква, напуква (при изпускане) и се поврежда от солена вода.

Карабинерите могат да се измият със сапунена вода, след което да се изплакнат добре. Хубаво е да се сушат на течение, дори със сешоар. Сложете малко силиконова смазка на ключалката, за да не заяждат. (Никога не използвайте машинно масло, което може да повреди въжетата и лентите.)

! Изпуснатия инвентар

Всеки карабинер или друг метален елемент от екипировката, който е бил изпускан от високо върху твърда повърхност, трябва да се третира като съмнителен и за предпочитане, изобщо да не се използва. Може да се получат невидими микропукнатини, които да предизвикат счупване при следващо натоварване.

Карабинерите са ключовото звено между катерача и осигуровката.

! Странично натоварване на карабинерите

Издръжливостта на карабинера при странично натоварване през ключалката може да спадне до 1 кН (100 кг). Избягвайте такива ситуации (виж снимката вдясно) на всяка цена. Винаги проверявайте всеки карабинер, който използвате, за знака на СЕ или UIAA (Международната алпийска асоциация). Някои марки свръхлеки карабинери не са одобрени по тези стандарти и могат да се счупят при натоварване.

Протриващи съоръжения (съоръжения за осигуряване и спускане)

Съществува голям избор от такива съоръжения, но всички те изпълняват една и съща функция - да създават триене на въжето, което преминава през тях, като по този начин го забавят или спират при падане и спускане. Силата на задържане (най-голямата сила, упражнена върху въжето, след която то започва да се изхлузва неконтролируемо) се дава в килонютони или килограми. Минималните стойности са за тънки и меки въжета, максималните - за дебели и твърди. Съществуват четири основни типа протриващи съоръжения: осмица (80 - 200 кг); тръбовидна пластина (200 - 400 кг); пластина (150 - 400 кг) и григри (200 - 350 кг); всеки от които има както предимства, така и недостатъци.

Внимание!

Съоръжения като григрито причиняват неприятности при катерачи с недостатъчен опит в използването им (като се натисне лостчето назад, въжето се освобождава и осигуровката се отпуска). Известни са сериозни нещастни случаи при инстинктивно заключване на съоръжението в отворено положение от осигуряващия. Преди да се катерите, се уверете, че партньорът ви има опит с използването на григри.

Осмица

Описание

*Това е най-често използваното протриващо съоръжение сред начинаещи и спортни катерачи. Отначало са били създадени само за рапели, но много от тях (при постоянно натоварване на свободното въже) могат да се ползват и за осигуряване. (Не всички модели обаче са подходящи - прочетете инструкциите за употреба.)

Предимства

*Евтини *Лесни за боравене *Идеални за рапели на единично или двойно въже *Могат да се използват доста успешно за осигуряване

Недостатъци

(Забележка: Осигуряването с осмица не е препоръчително) *Не са много подходящи за осигуряване на двойно въже*Големи са и сравнително тежки*Усукват въжето при осигуряване или при дълги рапели*Създават много малко триене, затова не се препоръчват за начинаещи.

Тръбовидна пластина

Описание

*Евтини и многофункционални - много препоръчителни.(На снимката е показан най-разпространеният модел на фирма "Ди Ем Ем".)

Предимства

*Сравнително евтини*Леки*Подходящи за плавно осигуряване както на единични, така и на двойни въжета*Създават добра сила на задържане*Могат да се закачат за седалката с късо въженце, за да не се изгубят

Недостатъци

*Неподходящи за дълги и бързи рапели, тъй като се загряват твърде много*Не винаги отпускат равномерно въжето при рапели.

Асиметрична пластина

Описание

*Подобна на тръбовидната пластина, но с различен начин на ползване. Това съоръжение може да се натовари в две посоки: в едната създава по-малко триене, за по равномерно осигуряване и рапели; в другата - по-голямо, за сериозни падания.

Предимства

*Евтина *Лесна за ползване *Подходяща за рапели на единично и двойно въже *Подходяща за осигуряване на единично и двойно въже

Недостатъци

*Не може да се използва за дълги и бързи рапели заради загряването *При спускане на мокро или прекалено твърдо въже, отпуска въжето на тласъци

Обикновена (Щихт) пластина

Описание

*Пластината без пружина се използва за рапели и установки, когато не се очакват големи падания. Закачете допълнителен карабинер между пластината и седалката, за да действа по-плавно.

Предимства

*Като по-горе *Пластина с пружина (Щихт-пластина) позволява по-плавно боравене със съоръжението, особено при осигуряване и рапели на двойно въже.

Недостатъци

*Като по-горе. *Забележка! Не използвайте допълнителния карабинер между пластината и седалката, когато водачът може да реализира голямо падане, защото така силата на задържане се намалява с около една трета.

Самозаключващи се съоръжения

Григри

Описание

Задържат падащия, без да се налага осигуряващият да упражнява сила върху свободния край на въжето, също създават допълнителна сигурност, ако осигуряващият не внимава и забрави да следи водача. Много са популярни в спортното катерене, където многобройните къси падания са обичайно явление. Самозаключват се при рязко натоварване и освобождават осигуряващия от част (но не от цялата) от отговорността.

Предимства

*Заключват се автоматично при рязко натоварване*Могат да се използват за спускане на единично въже*Предотвратяват нещастните случаи вследствие на невнимание от страна на осигуряващия*Не изискват упражняването на голяма сила върху въжето, затова са добри за млади и неопитни катерачи*Задържат падане, без да се натоварва свободното въже

Недостатъци

*Скъпи са, особено григрито*Тежки и обемисти*Действат само с единични въжета с диаметър по-голям от 10 мм*Фаталната грешка, да се натовари свободният край на въжето, се допусна сравнително лесно

Въжето

Ако се занимавате с истинско катерене, въжето е най-важната част от екипировката. Използва се във всички типове катерене освен свободните соло изкачвания. Въжето ви дава сигурност в случай на падане, помага ви при преминаването на трудни пасажи, чрез него можете да се върнете на земята или да изтеглите другиго при себе си. Някои катерачи използват въже с години, без нито веднъж да го натоварят - то обаче им е необходимо, крайно необходимо!

Катерачните въжета са продукти, създадени с помощта на най-напреднали технологии; трябва да бъдат избирани с изключително внимание, грижете се за тях с любов. В тази глава ще откриете доста информация, но не прекалено много! В главата "Как да боравим с въжетата?" ще научите още много полезни неща, които ще допринесат за по-безопасното ви катерене, затова я прочетете внимателно. Въжетата биват два основни типа: статични и динамични; но и двата типа се състоят от броня и сърцевина.

Статични и динамични въжета

Статичните въжета имат малка здравина, яка външна броня и са оплетени от неразтегливи нишки. Обикновено се използват за вертикални пещери (при изкачване със самохвати), каньонинг, за парапети при алпийски изкачвания и за изтегляне на товари при покоряване на високи стени. Повечето статични въжета са бели с една или две цветни обозначителни нишки, но съществуват и черни и зелени (главно за военни цели).

Както подсказва наименованието им, динамичните въжета са "въжета на движението". Имат способността да обират енергията на падане чрез разтегляне - до 30 %. Това ще рече, че при падане с 50-метрово въже, можете да прелетите допълнително още 15 метра до пълно разтягане! Колкото по-старо е едно въже, толкова по-малка става способността му да се разтяга, а оттам и да издържа на падания.

Въжетата са с двуслоен строеж

Катерачните въжета се състоят от сърцевина, заобиколена със защитна броня от малко по-различен материал. Всяка отделна нишка продължава непрекъсната по дължина на цялото въже. Въжетата се произвеждат с различен диаметър - от няколко до 20 милиметра и повече - и с различна дължина - от няколко метра до километри!

А. В. С. Помощни въженца (прусеци) с различна дебелина. D. Статично въже. Е. 9 мм динамично въже. F. 9,5 мм динамично въже. G. 10 мм динамично въже. Н. 11 мм динамично въже.

Съвременно катерачно въже със сложна вътрешна структура.

Разликите в материала, дебелината и вида на оплетката обуславят различната здравина, разтегливост и износоустойчивост на въжетата. Повечето въжета се изработват от найлон, перлон или полиамидни влакна. Сърцевината обикновено е бяла на цвят, тъй като добавянето на оцветители, макар и малко, може да намали здравината на нишките. Около 90 % от общата здравина на въжето се дължи на сърцевината. Външният слой - бронята - се изработва в различни цветове както за обозначаване дали въжето е статично, или динамично, така и за намаляване вредата от ултравиолетовите слънчеви лъчи. Разликата в цвета на бронята и сърцевината помага и за по-лесното установяване на сериозни повреди по въжето.

Здравина на въжето

Най-важната роля на въжето е да поглъща енергията на падане. Това се получава чрез разтегляне (елонгация) и усукване на нишките до ниво молекули. Катерачните въжета могат да издържат големи натоварвания - от 10 кН (1000 кг) за 8,5 мм до 30 кН (3000 кг) за 11-милиметровите. Това са статични натоварвания, т. е. въжето се натоварва постепенно с все по-голяма сила, докато се скъса. При динамични падания, по време на водене например, те претърпяват рязко разтегляне и вибрации и се претриват по остри ръбове, докато омекотят удара. Това намалява здравината им, понякога драстично. Известно успокоение е все пак да се знае, че въжетата рядко се късат при нормално използване. След малки падания, ако го оставите за около половин час на спокойствие, въжето бавно възстановява почти напълно първоначалната си дължина и оплетка, макар че някои нишки може да са се скъсали. Като позволявате на въжето ви да се възстановява между паданията, ще удължите и живота му.

Как да си изберем въже

В магазините могат да се намерят въжета с различен диаметър, като най-често се използват 9, 10,5 и 11-милиметрови. 9-милиметровите въжета (според стандартите на UIAA) се означават като "половин въжета" - т. е. смята се за безопасно само ако се използват по две едновременно (на двойно въже). Краищата на въжето са маркирани със знака "¹/₂". Катеренето на двойно въже позволява на водача да поставя осигуровки встрани от основната ос на катерене, без да се получава нежелано триене, както ако включва въжето ту от едната страна, ту от другата (на зигзаг). Двойното въже позволява също така организирането на по-дълги рапели. 10,5 и 11-милиметровите въжета се определят като "цели въжета" и се маркират със знака "1". Използват се най-често при спортното катерене или на маршрути, които не се отклоняват много от основната посока.

Подходящото въже:

*Трябва да е подходящо за стила ви на катерене - двойното въже се използва повече за традиционни маршрути, единичното - за спортни.

*Трябва да е с подходяща дължина - най-често се използват 50-метрови, въпреки че и 60-метровите са популярни. (В България се използват най-често 40 и 45-метрови въжета. - Б. пр.)

*Трябва да е с подходящата гъвкавост. По-меките въжета позволяват правенето на по-стегнати възли и се усукват по-малко; по-твърдите са по-устойчиви на износване.

*Да не се мокри (да е хидрофобно), особено ако се катерите много по сняг и лед. Всички въжета са третирани с тефлон или силикон, за да не попиват твърде много вода, която увеличава теглото им.

! Статичните въжета Статичните въжета не могат са обират енергията на големи удари и затова не са подходящи, ако съществува опасност от падане, т. е. при водене или дори при установки, когато се очакват падания над 0,5 метра. Въжето предава изключително голяма енергия на осигуровките и тялото на катерача. Никога не водете на статично въже - при падане има опасност от счупване на гръбначния стълб.

Как да се грижим за въжето

От въжето зависи животът ви - затова отнасяйте се с него добре. Избягвайте триенето през остри ръбове; въжетата се прерязват обезпокоително лесно. Избягвайте да го оставяте дълго време на действието на ултравиолетова светлина, не го дръжте на слънце и не го пренасяйте на задното стъкло на колата. Химикалите също са много вредни, особено силните киселини (киселината от акумулаторите например) или основи (протекли батерии). Пясъкът и прахта, попаднали по въжето, бавно прерязват микроскопичните нишки, затова не го тъпчете (и не позволявайте на никого да стъпва върху него). Въжетата може и трябва да се мият редовно в хладка вода с мек перилен препарат. Могат да се мият и в пералната машина. Сушете ги на хладно място или, ако бързате, на най-слабото на сушилнята за дрехи.

Торбата за въже може да се окаже много ценна покупка; тя е много полезна, защото го защитава от ултравиолетовите лъчи, от химикали и напрашване.

Защитната торба за въжето е добро вложение.

Добрата торба:

*Отваря се по цялата си дължина, за да можете да вадите лесно въжето.

*Има здрави ленти за стягане и презрамки, за да го пренасяте лесно.

*Има малки примки отвътре, за които да завържете двата края на въжето, за да предотвратите образуването на възли.

*Има допълнително отделение заеспадрилите, магнезия, примките и други дреболии.

*Има голямо парче плат, прикрепено за нея, върху което да можете да разпънете въжето преди катерене.

Каски

За голямо съжаление много катерачи смятат, че каската е отживелица, въпреки добрата защита, която предлага. Ако се занимавате със спортно катерене, можете да минете и без нея, стига да се катерите по здрава скала и партньорът ви да внимава! При традиционното катерене обаче каската е много полезно нещо, защото тук паданията са по-дълги и по-сериозни отколкото при спортните турове. Освен това вторият може да пострада от падащи камъни или инвентар.

Добрата катерачна каска, като този олекотен, снабден с дупки за проветрение модел от карбонизирани влакна, е незаменима защита за класическия катерач

Добрата катерачна каска:

*Снабдена е с удобна лента с променлива дължина, която не й позволява да падне

*Разполага с допълнителна лента, която й пречи да се клати напред-назад

*Има съвсем малка козирка, която не пречи на видимостта

*Лека е, без това да се отразява на здравината й

*Неутрализира част от силата при страничен удар

*Снабдена е с някакви дупки за проветрение

Общи грижи за екипировката

Мекият инвентар

Уврежданията по мекия инвентар обикновено лесно се забелязват. Всички въжета, седалки, ленти, примки и помощни въженца (произведени най-често от найлонови или полиамидни влакна) бързо се амортизират с времето. Механичните повреди се забелязват лесно по следите от претъркване, прерязване или стапяне. Меките неща от инвентара, които са силно избелели от ултравиолетовите лъчи или химически агенти или са загубили чувствително гъвкавостта си, трябва да бъдат своевременно отстранени. Мекият инвентар трябва да се подменя след всяко сериозно падане.

Твърдият инвентар

Металният инвентар също старее и то не само вследствие на изтъркване, напукване или изпускане. Повечето съвременни приспособления за катерене се изработват от алуминий, който поради химичната си структура става чуплив с времето. Това означава, че повредите по твърдия инвентар не винаги са видими - затова внимавайте. Всички метални предмети могат да се мият със студена или хладка сапунена вода, за се избършат или да се изсушат на хладно, проветриво място. Подвижните части, трябва да се чистят и смазват със смазка на силиконова основа. Никога не използвайте смазочни вещества на базата на нефт и нефтопродукти, защото те увреждат изкуствените влакна на седалките, въжетата, лентите и примките.

Кога да подменяме инвентара?

На мекия инвентар обикновено се дава живот от пет години от датата на първата му употреба, стига да не е бил излаган на лоши условия по време на съхранение. На твърдия инвентар се дават десет години при идеални условия. Това обаче е само теоретично - едно лошо падане или разливане на бензин в багажника на колата ви, и всичко трябва да се изхвърли. Златното правило гласи: "Грижи се за инвентара си, за да се грижи и той за теб." Водете си дневник на паданията и на условията, на които е бил подложен инвентарът. Взимайте предвид и какво е правено с него, ако сте го давали на заем.

Инвентар на старо

Поради високите цени на новата катерачна екипировка, човек може да се изкуши да си купи използван инвентар. Преди да го направите, поинтересувайте се какво е правено с него и дали можете да имате доверие на онзи, който ви го продава. Разберете как е съхранявана екипировката, защо собственикът иска да я продава и на колко години е. Животът ви - и този на някой друг - може да зависи от това!

Маркиране на инвентара

Повечето производители препоръчват по продуктите им да не се оставят никакви отличителни знаци. Какво все пак да направим, за да предотвратим смесването на инвентара ни с този на други катерачи или евентуална кражба? Обикновено се налага да си го маркираме по някакъв начин. *Избягвайте маркери и бои, защото съдържат разтворители, които повреждат мекия инвентар, а освен това надписите лесно се изтриват от твърдия. *Металният инвентар може да се маркира с боя или цветно тиксо. Тиксото не остава много дълго при нормални условия на ползване, но ако се подменя редовно, това е добър начин да обявите собствеността си върху твърдия инвентар. *Въпреки че никой производител не го признава официално, лекото гравиране на знаци върху карабинерите и другите метални съоръжения негласно се приема за безвредно. Дълбоките нарези обаче могат да нарушат структурата на метала. Внимавайте да не правите нарези върху онези участъци от твърдия инвентар, в които се трият лентите или въжето, тъй като нишките лесно се повреждат. *Мекият инвентар се маркира най-добре с тънък флумастер върху части без жизнено значение, т. е. такива, които не се натоварват. Маркирайте само крайчетата на въжето, краищата на лентите на седалката и етикетите на производителя върху примките, лентите и каските.