През септември миналата година в Пакистан бе американската свръзка Клинт Истъс (Clint Estes) и Мат Хеп (Matt Hepp). Първоначалната им цел бе долината Кондус (Kondus), но сблъсъкът с местната бюрокрация ги накара да променят плановете си.

Така те се оказаха в долината Нангма (Nangma) в Каракорум. Най-напред се насочиха към северната стена на Логмун Тауър (Logmun Tower), позната също като Зелената кула (Green Tower, 4600 м), преминавайки по лявата част на стената линия, която – както стана ясно по-късно – е вече изкачваната “Inshallah Mi Primo” (5.10b A3, 850 м) на свръзката Джонатан Ларанга (Jonatan Larranaga), Горка Диас (Gorka Diaz) и Дани Аскасо (Dani Ascaso).


Логмун Тауър с линията “Inshallah Mi Primo”
Снимка: Джонатан Ларанга
Photo: Jonatan Larranaga

Следващата цел на американците бе южният гребен на Денбор Брак (Denbor Brakk, 4800 м). Този маршрут, изобилстващ с обрасли пукнатини и покрити с растителност площадки, бе истинско “диво” приключение. Двамата нарекоха новата линия “Good From Zafar, But Zafar From Good” (IV 5.10 A1, около 20 въжета, 550 м). Според мнението им, този маршрут не е за препоръчване на никого заради терена, по който преминава. Но въпреки това го смятат за свое огромно преживяване.


Западната стена на Денбор Брак (4800 м) в долината Нангма, означена е линията по южния гребен “Good From Zafar, But Zafar From Good”
Снимка: Клинт Истъс
Photo: Clint Estes


Мар Хеп на Денбор Брак
Снимка: Клинт Истъс
Photo: Clint Estes

Накрая на престоя си в Пакистан, на 14 септември м. г., след организиране на лагер в подножието на кулата Занг Брак (Zang Brakk, 4800 м), Истъс и Хеп започнаха изкачване по южната стена, преодолявайки 300 м по система от пукнатини. На следващия ден продължиха нагоре, но внезапно разразила се снежна буря ги принуди да се спуснат до подножието.