ЮИАА, обезпокоена от неотдавнашните инциденти, предизвикани от счупването на анкерни клинове, започна наблюдения и изпитания в рисковите зони. Правейки встъпителни тестове, ЮИАА призовава към пределно внимание, особено в тропически и крайбрежни райони.

За пример се посочват катерачните райони в Доминиканската република*.

Още първите изпитания доведоха до изненадващи резултати. От 10 до 20 % от анкерните болтове в тропическите и крайморските райони могат да се разрушат при натоварване от 1 до 5 kN. А според стандартите на ЮИАА анкерният болт трябва да издържа не по-малко от 22 kN (натоварване от 1 kN се създава от окачване на товар с маса 100 кг). В редица от случите клиновете се строшават при натоварване, равно на теглото на един човек...

Най-неприятното е, че много от клиновете, разрушаващи се при изпитанията с натоварване в диапазона от 1 до5 kN, нямат никакви видими пукнатини или други външни белези и се отличават от стандартните единствено по слоя ръжда, който леко разваля външния им вид.





Външният вид на анкерни болтове без видими пукнатини, разрушили се при натоварване от 1 до 5 kN

В предварителния отчет на ЮИАА (на: http://theuiaa.org/upload_area/files/1/risks_of_anchor_failure_in_marine_environments_oct_22_09%20%282%29.pdf )
се отбелязва, че всички изследвани клинове са били изработени от неръждаема стомана, отговаряли са на стандартите на ЮИАА и са били смятани по-рано за безопасни и устойчиви на външни влияния. На този етап се приема, че причина за корозията са процесите на окисление и галванизация, които се провокират от близостта на морето и топлото и влажно време през цялата година, а така също от т. нар. корозия под напрежение.

Председателят на комисията на ЮИАА за изследване на старите клинове Жан-Франк Шарле заяви, че ще е много сложно да се определят мащабите на проблема в целия свят, тъй като е невъзможно да бъдат проверени всички маршрути. Освен това върху всеки въздействието на околната среда е различно (то зависи от отдалечеността от морето, от посоката на вятъра, от изложението спрямо слънцето и т. н., и т. н.).

Докато изследванията не завършат, ЮИАА препоръчва следните мерки:
- преди да започнете изкачване по даден маршрут, запитайте местните катерачи и хората, които се занимават с коване, какво е неговото състояние,

- изяснете си колко често се преоборудват маршрутите в даден район. Опитът показва, че клиновете, които са поставени преди по-малко от три години, по-рядко се оказват слаби и повредени, макар че един от тестваните е успял да излезе от строя само девет месеца след поставянето му...

- потърсете ръжда върху повърхността на клиновете. Ако тя съществува, не натоварвайте този клин и прекратете изкачването. Ако имате възможност, подменете този клин.

- въздържайте се от катерене в тропически и крайморски райони, ако по маршрутите има ръждиви анкерни болтове или ви е неизвестно кога е бил преоборудван маршрутът,

- даже ако информацията ви за маршрута е достоверна и свидетелства за неговата безопасност, задължително лично оценете качеството на всички клинове.

Оригиналът от отчета на ЮИАА – на:
http://theuiaa.org/news_199_Extreme-caution-advised-for-anchors-in-tropical-marine-areas

----------------------
*В Доминиканската република се намира най-високата планинска верига в целия Карибски басейн – Кордилера Сентрал. В нея са разположени четирите най-високи върха в Карибския басейн - Пико Дуарте (3098 м), Ла Пелона (3094 м), Ла Русиля (3049 м) и Пико Йаке (2760 м). В югозападната част на страната, южно от Кордилера Сентрал, са разположени други две планински вериги. Едната е Сиера де Нейба, а другата – Сиера де Баоруко, продължение на планината Масиф де ла Селе в Хаити. Освен тези четири основни вериги, в страната са разположени и други, по-малки планини – Кордилера Ориентал, Сиера Мартин Гарсия, Сиера де Ямаса и Сиера де Самана.