Вчера световните средства за масово осведомяване съобщиха тъжната новина за смъртта на словенския алпинист Томаж Хумар, който правеше опит за солово изкачване по северна стена на връх Лангтанг Лирунг (7246 или 7227 м) в Непалските Хималаи.


На 12 ноември, след обаждане по сателитния телефон, стана известно, че той се намира на 6300 м със счупен крак и по-всяка вероятност ребро – след падане. Собственикът на обслужващата го агенция “Ейша трекинг”, който е и председател на Непалската федерация по алпинизъм – Анг Тсеринг Шерпа, веднага изпрати спасителен екип, който същия ден стигна до 6200 метра. В петък ден издирванията продължиха, но участниците в акцията не откриха никакви следи на мястото, където се предполагаше, че се намира изпадналия в беда словенец. Предвидения полет с хеликоптер не се състоя заради лошото време. Същия ден вечерта към усилията се присъедини специално пристигнал тим от швейцарски планински спасители.

А днес пилотът Роберт Анденматен и спасителят Симон Антаматен, който е между най-силните швейцарски алпинисти от младото поколение и един от най-добрите катерачи по ледени и смесени терени в света, съобщиха, че са намерили Томаж Хумар, спуснали са го в подножието, но той е починал от раните си.

През 2005 г., след безпрецедентна спасителна акция с хеликоптер на Нанга Парбат, международен екип изтръгна Томаж Хумар от прегръдката на “Планината-убиец” – Нанга Парбат. Тогава той направи опит за солово изкачване по знаменитата Рупалска стена на върха, която със своите 4500 метра е най-дългата в света и се оказа блокиран горе-долу на същата височина, както на Лангтанг – 6400 метра. Но тогава нямаше никакви контузии.

На 10 август 2005 година два хеликоптера “Лама” на пакистанските ВВС се снижиха над зелената поляна, върху която бе базовият лагер на словенската експедиция. На дълго въже под единия висеше човек. Когато докосна твърдата земя – за първи път от една седмица, човекът се откачи от въжето, наведе се и я целуна. За Томаж Хумар, за колегите му, за цяла Словения и световната алпийска общественост това бе хепиенд на история с много неизвестност, тревога и усещане за катастрофа. Всичко – на фона на ужасното време, с което – тогава – Каракорум и Западните Хималаи отблъснаха почти всички над 80 експедиции. Четири години по-късно щастието изневери на Томаж.

Томаж Хумар (род. на 18 февруари 1969 г. в Любляна, живеещ в Камник) има над 1500 изкачвания в родината си и по света. Световна слава му донесе соловото изкачване по южна стена на Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи. Носител е на наградата “Златния ледокоп” за 1996 г. (за стигането по нов маршрут до Ама Даблам, 6856 м) и бе номиниран за нея през 1999 и 2000 г. Най-добър алпинист на Словения за 1999 г. Носител на най-високи държавни отличия на родината си и на специална награда от Международния фестивал на планинарския филм в Тренто (Италия) през 2000 г., връчена му лично от Райнхолд Меснер и Едмънд Хилари. Филмът му “Стената на мълчанието” е удостоен със специална награда в Тренто и с Голямата награда на Международния фестивал на планинарския филм в Катманду, а “Dhaulagiri Express” – със “Златна камера” и с “Гран При” на аналогичните кинофоруми в Грац (Австрия) и Попрад (Словакия).

Няма съмнение, че представителите на малката Словения са сред най-добрите алпинисти в света, а алпинизмът е национален спорт. За съжаление, в него любовта към планините и опитите летвата да се вдига все по-нагоре имат много висока цена.

Прощавай, Томаж!