През 2009 г. четиричленна австралийско-новозеландската свръзка Ейдриън Лейнг (Adrian Laing), Скот Стендън (Scott Standen), Бруус Даурик (Bruce Dowrick) и Джон Сидън (Jon Sedon) прокара линията „Naughty Daddies” (630 м 7b) на Нафеес Кап.

Това е гранитна игла в масива на К-7 от обкръжението на долината Чаракуса в Каракорум, Пакистан.


С черната линия е отбелязан "Naughty Daddies", с червената - "Ledgeway to heaven" [1300 м, 7c, Шон Вилнуева (Sean Villanueva), Никола Фаврес (Nicolas Favresse), Оливие Фаврес (Olivier Favresse) и Адам Путелник (Adam Pustelnik), 2007]

След пристигането на четиримата в долината се оказа, че рекордните снеговалежи са превърнали редица от потенциалните нови линии във водопади. Затова изборът им падна върху възможно най-сухия терен. Две „ледени” и едно скално въже им позволиха да стигнат до система от пукнатини. От това място през първите шест дни те изкатериха (без изкуствени опорни точки) 10 въжета с трудност до 7b, използвайки с нощуване през цялото време бивачни платформи.


Ейдриън Лейнг води по седмото въже (40 м, 7a+)
Снимка: Джон Сидън
Photo: Jon Sedon

След това настъпи бързо връщане до базовия лагер за попълване на запасите. Лейнг и Сидън се върнаха на стената без Даруик и Стендън, които започнаха да усещат влиянието на височината. Там те прекараха поредните четири дни и преминаха още осем въжета. Дългата 12 въжета пукнатина ги изведе почти до рамото на реброто, където линията им се включи в "Ledgeway to heaven" [1300 м, 7c, Шон Вилнуева (Sean Villanueva), Никола Фаврес (Nicolas Favresse), Оливие Фаврес (Olivier Favresse) и Адам Путелник (Adam Pustelnik), 2007].

След нощувка Лейнг и Сидън решиха да преминат оставащата част от стената до върха по „Ledgeway to Heaven”, но бяха спрени от леда на площадките и в пукнатините. След още две въжета, по които опънаха парапети, двамата се отказаха и се върнаха в подножието.

Според австралийците и новозеландците те са имали работа с отлична скала, а околните върхове предлагат много възможности за нови трудни класически линии.