Двама великолепни алпинисти и специалисти по Айгер – немецът Роберт Яспер (Robert Jasper) и швейцарецът Роже Шели (Roger Schäli), изкачиха без изкуствени опорни точки Японската диретисима по северната стена на върха.

Наричан от алпинистите “Супердиретисимата”, този маршрут с оценка 5.13b/ 8a M5 (или 10- по UIAA) актуално е най-трудната линия по легендарната стена на Айгер.

През последните шест години класическото му (без изкуствени опорни точки) изкатерване не даваше спокойствие на Яспер. Заедно със своя приятел и партньор по свръзка Шели той направи опити за чисто преминаване на два ключови участъка – т. нар. Трудна цепнатина (Difficult Crak) и “Rote Fluh”. Монолитът “Rote Fluh” е най-трудният и най-надвесеният фрагмент от Северната стена. В крайна сметка преодоляването на тази най-непристъпна част от маршрута на класика стана факт в деня на 40-годишнината от прокарването на Японската диретисима през 1969 г.


Първото изкачване на класика по Японската диретисима на Айгер
Снимка: Франц Валтер
Photo: Franz Walter

Малко история
Японската диретисима (5.9 A3, 1800 м, Imai-Kato-Kato-Negishi-Hirofumi-Kubo) е прокарана от японски екип в края на юли и началото на август 1969 г. Над т. нар. Трудна цепнатина по Класическия маршрут от 1938 г. японците напускат последния (който продължава наляво) и решават да продължат право нагоре, през издигащия се над главите им монолит Rote Fluh. Монолитната, гладка скала, с малобройни ръбчета и тънки цепнатини изглежда непреодолима. Японците се придвижват право нагоре, стремейки се да прокарат идеално права линия. Катерят с техниката на изкуствените опорни точки, като пробиват дупки за 250 роолплъгови клина.

Яспер за първи път се сблъсква с този тур през 1991 г. По време на катерене (тогава все още с клинова техника) преживява ужасяващо срутване, което го принуждава да се откаже от опита си. Още по това време започва да размишлява над възможността за класическо изкатерване не само по Rote Fluh, но и по целия маршрут. Но тогава ръждивите клинове по пътя на японците не настройват за катерене на границата на собствените възможности.

Роже Шели пък са първи път премерва сили с тура по време на зимното му изкачване през 2002 г. През лятото на 2003-а заедно със Симон Антаматен (Simon Anthamatten) – младата звезда на швейцарския алпинизъм, прави опит за изкачване на класика. Двамата посвещават на това цялото лято и успяват да преодолеят по-голямата част от монолита Rote Fluh без изкуствени опорни точки. Но се отказват на ключовото въже "Harakiri-Variation", което е лишено от всякаква възможност за осигуровка. Ново скално срутване слага край на усилията им след изкатерването на около 1000 м.

Пътят от Второто ледено поле е изложен на обстрел от падащи камъни, които се откъсват от горната част на стената. Rote Fluh предлага монолитна скала с много добро качество, по която има много стари японски роолплъзи. Но над него скалата е в ужасно състояние, а възможностите за осигуряване са сведени до минимум. Някои от пунктове за междинно осигуряване бяха преекипирани с нови спитове при опита на Яспер и
Шели.

Преди края на август Роберт и Роже направиха пореден опит за чисто изкатерване, който този път бе успешен.


Роберт Яспер (води) и Роже Шели по време на изкатерването по Японската диретисима без изкуствени опорни точки
Снимка: Франк Кречман
Photo: Frank Kretschmann