0209.2009
Симоне Педефери (Simone Pedeferri), Матео делла Бордела (Matteo della Bordella), Лоренцо “Пала” Ланфранки (Lorenzo "Pala" Lanfranchi) и фотографа Рихард Фелдерер (Richard Felderer) бяха в рядко посещаван район на Източна Гренландия.
Те са представители на знаменития алпийски клуб “Пяците от Леко” ("Ragni di Lecco") и за 20 дни направиха пет премиерни изкачвания. Както твърдят самите, изборът им е бил много лесен, защото къде другаде човек може да катери 24 часа без прекъсване? Къде има безброй девствени стени? Къде природата все още определя ритъма на живот? Разбира се, в Гренландия.
Симоне Педефери, Матео делла Бордела, Лоренцо “Пала” Ланфранки, Рихард Фелдерер
Снимка: Рихард Фелдерер
Photo: Richard Felderer
Фиордът Тасиилаг (Tasiilaq fjord) с обкръжаващите го великолепни гранитни стени на циркуса Фокс Джоу (“Устата, челюстта на лисицата”, Fox Jaw Cirque) бе мястото, където се появи базовият лагер на италианците. Участниците сравниха това диво, безлюдно и отдалечено от цивилизацията място, имащо толкова много стени, с Патагония отпреди 30-ина години.
Стените, заобикалящи фиорда Тасиилаг
Снимка: Рихард Фелдерер
Photo: Richard Felderer
Първият от премиерните турове бе преминат от всичките четирима участници в екипа и бе наречен “Emozione Polare”. Той преодолява 700-метрово ребро и предлага трудности до VIII. По цялото му протежение бе забит един-единствен спит и само в няколко пункта за организиране на рапели бе оставен инвентар.
Поредните две линии бяха изкатерени от свръзката Педефери-Ланфранки. Това са “El cavajo dell' angel” (OS, 430 м, 7b, за 16 часа) и “Il Gemello Diverso” (OS, 630 м, 7b, за 20 часа). Целта да бъдат преминавани премиерни маршрути с използване на минимум катерачен инвентар, в “британски стил”, on sight и без оставяне на каквото и да било след себе си бе изпълнена 100%.
По стената
Снимка: Рихард Фелдерер
Photo: Richard Felderer
В същото време Дела Бордела и Фелдерер за два дни се справиха с поредния нов тур – “Ingirumimusnocte” (420 м, 7b+, 6c+ obl.). По него забиха 28 спита (с тези на междинните пунктове за осигуряване), което – след като се вземе под внимание теренът, по който върви линията – предполага много дълги run out-и между пунктовете за осигуровка.
В противовес на този накован маршрут те прокараха “Qui, nell' universo” (480 м, VI) изцяло в стил trad и го посветиха на своя приятел Марчело Мерони (Marcello Meroni).
Те са представители на знаменития алпийски клуб “Пяците от Леко” ("Ragni di Lecco") и за 20 дни направиха пет премиерни изкачвания. Както твърдят самите, изборът им е бил много лесен, защото къде другаде човек може да катери 24 часа без прекъсване? Къде има безброй девствени стени? Къде природата все още определя ритъма на живот? Разбира се, в Гренландия.
Симоне Педефери, Матео делла Бордела, Лоренцо “Пала” Ланфранки, Рихард Фелдерер
Снимка: Рихард Фелдерер
Photo: Richard Felderer
Фиордът Тасиилаг (Tasiilaq fjord) с обкръжаващите го великолепни гранитни стени на циркуса Фокс Джоу (“Устата, челюстта на лисицата”, Fox Jaw Cirque) бе мястото, където се появи базовият лагер на италианците. Участниците сравниха това диво, безлюдно и отдалечено от цивилизацията място, имащо толкова много стени, с Патагония отпреди 30-ина години.
Стените, заобикалящи фиорда Тасиилаг
Снимка: Рихард Фелдерер
Photo: Richard Felderer
Първият от премиерните турове бе преминат от всичките четирима участници в екипа и бе наречен “Emozione Polare”. Той преодолява 700-метрово ребро и предлага трудности до VIII. По цялото му протежение бе забит един-единствен спит и само в няколко пункта за организиране на рапели бе оставен инвентар.
Поредните две линии бяха изкатерени от свръзката Педефери-Ланфранки. Това са “El cavajo dell' angel” (OS, 430 м, 7b, за 16 часа) и “Il Gemello Diverso” (OS, 630 м, 7b, за 20 часа). Целта да бъдат преминавани премиерни маршрути с използване на минимум катерачен инвентар, в “британски стил”, on sight и без оставяне на каквото и да било след себе си бе изпълнена 100%.
По стената
Снимка: Рихард Фелдерер
Photo: Richard Felderer
В същото време Дела Бордела и Фелдерер за два дни се справиха с поредния нов тур – “Ingirumimusnocte” (420 м, 7b+, 6c+ obl.). По него забиха 28 спита (с тези на междинните пунктове за осигуряване), което – след като се вземе под внимание теренът, по който върви линията – предполага много дълги run out-и между пунктовете за осигуровка.
В противовес на този накован маршрут те прокараха “Qui, nell' universo” (480 м, VI) изцяло в стил trad и го посветиха на своя приятел Марчело Мерони (Marcello Meroni).
Добави коментар