2408.2009
Тази история за младата френска състезателка по катерене Марин Тевене (Marine Thevenet) е поучителна във всяко отношение. Затова я предлагаме на вашето внимание. “Пристигнахме в Шамони за поредния кръг на Световна купа” – така започва Марин.
И продължава:
- Започва квалификацията. По време на загрявката нервнича. Всеки момент ще ме извикат на старт. И – о, ужас! – изпитвам ужасна жажда. По дяволите! Не съм взела със себе си бутилката с вода! Какво да се прави? Грабвам първата, която ми попада пред погледа, надигам я и жадно, пия, пия, пия...
Първият маршрут е изкатерен. Влизам в залата, за да тръгна по втория... И повече не помня нищо... Разказваха ми, че съм бълнувала, преди да тръгна по втория маршрут. Казвала съм, че не чувствам краката си и че се боя да не припадна. Даже долипран 1000 (медикамент на основата на парацетамола – бел. прев.), който родителите ми са ме принудили да поема, не помага и не успокоява бълнуването.
Какво съм правила по втория маршрут от квалификацията? Не зная. Не помня. Родителите ми, изпаднали в паника, ме отвели в болница. Първо лекарят установил, че не съм болна от свински грип. После погледна очите ми... И – ужас! Еуфория, разширени зеници, тръпки по цялото тяло... “Момиче, та ти си под действието на наркотик!” Какво? Отказах да остана за изследвания и лекарят ме пусна да си ходя.
След това се свързах със своя спортен лекар, който ми каза, че става дума за кокаин. Вероятно, някой е разтворил доза кокаин в своята бутилка с вода – за по-добра концентрация. Но тогава защо нищо не помня? При първи прием резултатът е противоположен. Едва след привикване кокаинът започва да действа като стимулиращо средство.
На следващата сутрин исках да се върна в Лион и да се подложа на анализи и изследвания. Но моят спортен лекар ми забрани, тъй като – ако съм участвала в състезанието под въздействието на наркотици – веднага ще бъде уведомена Федерацията. И веднага ще започне разследване, по време на което ще бъдат спрени състезателните ми права и аз няма да мога да участвам в състезания.
След този драматичен епизод (драматичен, естествено, само за мене) разговарях с представители на Федерацията. Обясних им колко съм разочарована от факта, че дори надпреварите по състезателно катерене не са отминати от допинга. Изразих и своето пълно объркване и изненада от това, че всеки, дори дете, може да пие от подобна бутилка.
Но никой, струва ми се, не ме слушаше и не ме приемаше сериозно. Нищо повече. Добре, че Паоло взе нещата в свои ръце (много му благодаря!) и във Федерацията се позамислиха над проблема.
Винаги съм предполагала, че се занимавам със “здрав” и “здравословен” вид спорт. Но се оказа, че само аз споделям това убеждение. Само аз бях искрено удивена от случилото се. Всички останали въобще не се учудиха.
Какво да правя? Да прекратя участието си в състезания, защото не ми харесва средата, в която се провеждат и атмосферата, която ги съпътства? Не зная.
Зная само, че все още искам да се състезавам, но не искам да бъда въвлечена в спорт, където има наркотици по време на състезанията и никой не упражнява контрол. Ще видим...
По:
Charles Loury. PlanetGrimpe
И продължава:
- Започва квалификацията. По време на загрявката нервнича. Всеки момент ще ме извикат на старт. И – о, ужас! – изпитвам ужасна жажда. По дяволите! Не съм взела със себе си бутилката с вода! Какво да се прави? Грабвам първата, която ми попада пред погледа, надигам я и жадно, пия, пия, пия...
Първият маршрут е изкатерен. Влизам в залата, за да тръгна по втория... И повече не помня нищо... Разказваха ми, че съм бълнувала, преди да тръгна по втория маршрут. Казвала съм, че не чувствам краката си и че се боя да не припадна. Даже долипран 1000 (медикамент на основата на парацетамола – бел. прев.), който родителите ми са ме принудили да поема, не помага и не успокоява бълнуването.
Какво съм правила по втория маршрут от квалификацията? Не зная. Не помня. Родителите ми, изпаднали в паника, ме отвели в болница. Първо лекарят установил, че не съм болна от свински грип. После погледна очите ми... И – ужас! Еуфория, разширени зеници, тръпки по цялото тяло... “Момиче, та ти си под действието на наркотик!” Какво? Отказах да остана за изследвания и лекарят ме пусна да си ходя.
След това се свързах със своя спортен лекар, който ми каза, че става дума за кокаин. Вероятно, някой е разтворил доза кокаин в своята бутилка с вода – за по-добра концентрация. Но тогава защо нищо не помня? При първи прием резултатът е противоположен. Едва след привикване кокаинът започва да действа като стимулиращо средство.
На следващата сутрин исках да се върна в Лион и да се подложа на анализи и изследвания. Но моят спортен лекар ми забрани, тъй като – ако съм участвала в състезанието под въздействието на наркотици – веднага ще бъде уведомена Федерацията. И веднага ще започне разследване, по време на което ще бъдат спрени състезателните ми права и аз няма да мога да участвам в състезания.
След този драматичен епизод (драматичен, естествено, само за мене) разговарях с представители на Федерацията. Обясних им колко съм разочарована от факта, че дори надпреварите по състезателно катерене не са отминати от допинга. Изразих и своето пълно объркване и изненада от това, че всеки, дори дете, може да пие от подобна бутилка.
Но никой, струва ми се, не ме слушаше и не ме приемаше сериозно. Нищо повече. Добре, че Паоло взе нещата в свои ръце (много му благодаря!) и във Федерацията се позамислиха над проблема.
Винаги съм предполагала, че се занимавам със “здрав” и “здравословен” вид спорт. Но се оказа, че само аз споделям това убеждение. Само аз бях искрено удивена от случилото се. Всички останали въобще не се учудиха.
Какво да правя? Да прекратя участието си в състезания, защото не ми харесва средата, в която се провеждат и атмосферата, която ги съпътства? Не зная.
Зная само, че все още искам да се състезавам, но не искам да бъда въвлечена в спорт, където има наркотици по време на състезанията и никой не упражнява контрол. Ще видим...
По:
Charles Loury. PlanetGrimpe
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Само не ми е ясно защо при тази тръпка и приток на адреналин някой би се друсал? Да не би да не му стига изживяването? Убеден съм, че има доста наркомани между катерачите, макар и да не си го признават, това е като с пияниците измислят си всякакви поводи да се напият. Това за мен са нещастни хора, които не могат да си докарат удоволствие по друг начин или им е по лесно.
човек, те спортистите не се "друсат" за да им е готино по време на състезанието или защото са пристрастени, а за това, че стимулантите дават повече издържливост на организма и човек не усеща умора, така, че могат да направят по-големи спортни постижения! То за това е и забранено в спорта, не само защото е вредно, но се губи и спортната етика и не е честно, един човек на стимуланти е много по-издържлив и силен от останалите...
Абе се ми се струва, че за две седмици зареждане с Метандростенолон или Анаполон ще свършат много по добра работа, но както казах зависимите все ще си намерят повод да се надрусат я ги боли корем я ги сърби някъде я ги боли зъб я нещо друго.
Добави коментар