1908.2009
През отминалия предмусонен сезон в Хималаите не се случи (слава Богу!) нито една голяма трагедия. Но най-високите планини взимаха жертви с ужасна методичност и това кара мнозина наблюдатели да окачествят пролетта на 2009-та като черна.
Към инцидентите с фатален край в планината се прибавят и два, които de facto не произтичат от рисковете на алпинизма. Но така или иначе влизат в печалната статистика. Но нека спазим хронологията.
Сезонът започна много лошо. На 8 април Полският алпийски съюз разпространи тъжната новина, че Пьотр Моравски – един от най-изявените височинни алпинисти в света, е загинал по време на опита си за изкачване на Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи, след като е паднал в огромна ледникова пукнатина. На мястото веднага се оказаха участници в експедиция на Спасителната служба в Татрите по случай нейната 100-годишна, между тях неколцина с огромен хималайски опит. Но усилията им бяха напразни. Пьотр бе изваден от пукнатината незабавно, но само за да бъде констатирано, че не е между живите. Той бе роден през 1976 г. Започва да се катери през 1996 г. и негова страст бяха зимните изкачвания. През 2001 г. участва в първата си експедиция във високите планини – на Кан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан.
Преломен момент в кариерата му бе зимната експедиция “Netia K-2 (8611 m)” в края на 2002 и началото на 2003 г. Замина от квотата на резервите и не пропусна да използва този шанс. Заедно с Денис Урубко стигна до 7650 м, където двамата организираха лагер 4 (7650 м). До момента това е най-високата точка, достигната през зимата по склоновете на втория връх в света. През следващите два зимни сезона бе в състава на екипи, които атакуваха Шиша Пангма (8013 м). Негов партньор бе италианецът Симоне Моро. При втория опит, през зимата на 2003/ 2004 г. двамата изкатериха южната стена на върха и записаха първо зимно изкачване на този осемхилядник.
През следващите години Пьотр Моравски демонстрира изключителна активност в най-високите планини. През 2006 г. се запозна със словашкия хималаист Петер Хамор, с когото от този момент бяха свръзка. Стараеха се да избират рядко посещавани или нови маршрути и си поставяха все по-амбициозни цели. Ефект от тяхната дейност беше, например, траверсът в масива на Гашербрум-1 (8068 м) в чист алпийски стил, което бе първо повторение на това постижение и първо преминаване на Испанския и на Американския маршрут в този стил. През 2005 г., веднага след зимния успех на Шиша Пангма, Пьотр гостува в България по покана на Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” и със съдействието на Полския културен институт в София. Тогава изкачи Мальовица с Дойчин Боянов. От този момент датираха отличните му приятелски контакти с България и български алпинисти.
В понеделник, 20 април, чехът Мартин Минаржик и французойката Елизабет Револ стигнаха до Източния връх на Анапурна (8010 м) след осемчасово изкачване при крайно трудни условия. То бе направено от юг, през върха Рок Ноар (или Кхангшар Канг, 7485 м). В сряда, на 22 април, по време на слизането, Револ изпрати SMS: “Мартин не е добре”. Чешкият сайт www.liboruher.cz съобщи, че двамата алпинисти са се върнали на Рок Ноар и са започнали слизане по северните склонове на масива.
На 7100 м Елизабет е била принудена да остави партньора си, който бил крайно изтощен и не можел да се движи със собствени сили. Крайно изчерпаната и имаща измръзвания Елизабет успя да стигне до Мананг, откъдето с хеликоптер бе евакуирана в Катманду. Двудневните претърсвания на терена с вертолет не дадоха никакъв резултат…
На 29 април, по време на опит за финална атака към Манаслу (8156 м), в лагер 3 от белодробен оток (отделяне на кръвна плазма в алвеолите на белите дробове) бе повален италианецът Джузепе Антонели. Всички опити за помощ от страна на един шерп и на негов сънародник останаха безуспешни. Малко по-късно този ден същите симптоми имаше Марко Рускони. Но настъпването на фаталните изменения беше “хванато” по-рано и с помощта на Марио Мерели, Даниеле Панциери и Алберто Дзафарони Рускони стигна до лагер 2. До базовия лагер той бе съпровождан от лекаря на екипа, ръководен от испанеца Карлос Паунер, от участници във “Val Valesia expedition” и в женската експедиция от Андалусия. Благороден бе жестът на двама иранци, които преустановиха опита си за атака и също се присъединиха към спасителите.
На 1 май, на около 8100 м по склоновете на Дхаулагири (8167 м), изчезна иранецът Мехди Етемадфар. Турският алпинист Тундж Фъндък, който бе в свръзка с чеха Давид Фойтик, писа: “Мехди бе видимо изтощен и обезводнен, но упорито продължаваше нагоре”. А Фойтик, който слезе от върха със ски, добавя: “На спускане в един момент минах покрай иранеца. Той се движеше като призрак в мъглата...”
На 11 май палатковият град от южната (непалската) страна на Еверест бе разтърсен от вестта за смъртта на един шерп от кухненския персонал на експедицията, ръководена от Гейвън Бейт. Той стана жертва на злоупотреба с фалшив алкохол – уиски, произведено нелегално в околностите на Намче Базар. Веднага бе предприето разследване на полицията от Намче с участието на офицера за свръзка на американския екип. Според разпространявана под сурдинка информация незаконни спиртоварни съществуват на много места в района и това не е първият случай на отравяне...
На 19 май агенция “Синхуа” съобщи за смъртта на Ву Вен-хонг от източната част на провинцията Джиангсу, настъпила в 10.00 часа местно време предния ден. Той е бил участник е многобройна китайска група, която е атакувала върха от североизток (по т. нар. Китайски маршрут). На слизане от върха, на 8750 м, той станал жертва на изтощение и въпреки големите количества кислород и помощта на спътниците му, останал завинаги в ледената прегръдка на Чомолънгма (както китайците наричат Еверест).
Същия ден, 19 май, Манаслу отне живота на още един алпинист – унгареца Левенте Сабо. Последният атакува заедно със сънародниците си Жолт Йорьош и Даниел Барна, но на 7800 м бе принуден да се откаже и да тръгне обратно, към лагер 4. Не се знае какво точно е станало, но тялото му бе намерено на 6800 м, с последици от дълго падане.
На следващия ден, 20 май, бе записана нова жертва на Третия полюс от север. Това бе 29-годишният канадец Франк Зийбърт от Калгари, участник в международна свръзка заедно с Александр Паре, Мануел Писаро и Анна Баранска. Четиримата стъпиха на върха, но при слизането Зийбърт започна да изостава с признаци на хипотермия (общо охлаждане на организма и понижаване на телесна температура под 35 ºС). За последен път бе видян на около 8700 м. Той бе опитен алпинист, бе изкачвал (винаги без кислород) Лхотце (8516 м), Чо Ойю (8201 м) и Шиша Пангма (8013 м) и имаше намерение да се ожени веднага след края на експедицията...
На 26 май при опит на Лхотце загина руснакът с казахстански паспорт Сергей Самойлов – между най-силните алпинисти от бившия Съветски съюз. Тялото на Самойлов бе намерено от Максут Жумаев и Василий Пивцов от експедицията, която искаше да траверсира Лхотце и Еверест, на парапета между лагер 3 и 4, без видими наранявания. Сергей Самойлов (52 г.) през 2005 г. заедно с Денис Урубко изкачи Броуд пик (8047 м) по нов маршрут. През 2006 г. същата свръзка прокара нов маршрут по североизточната стена на Манаслу. И двете изкачвания бяха номинирани за наградата “Златния пикел”. През 2007 г. Самойлов и Урубко стъпиха на К-2 (8611 м).
Последната жертва на хималайските осемхилядници за сезона бе холандецът Денис Ферхойве, който на 2 юни изкачи Чо Ойю (8201 м) с трима шерпи и сънародниците си Ян ван де Бос и Марлийс Неефйес. На слизане от върха 52-годишният клиент на една от комерсиалните експедиции се подхлъзна, а падането предизвика смъртоносни наранявания.
За съжаление нещастия се случваха не само най-високите върхове. Сравнително ниския, но изключително труден технически Източен връх на Гонгга (или Маунт Едгард, 6818 м) в Тибет отне живота на американските катерачи от Колорадо Мика Даш, Джонатън Коп и Уейд Джонсън. До един те бяха специалисти по най-адреналиновата и изискващата най-добра физическа, техническа и психическа подготовка разновидност на алпинизма – катеренето по големи отвесни стени (т. нар. big wall climbing). Когато не се завърнаха с уречения срок, бяха предприети действия за издирването им от китайски и пристигнали специално за целта американски спасители. Търсенето в голям район установи, че тримата са били погребани от лавина.
Но това не беше финал на този трагичен сезон. На 9 юни собственикът на един от хотелите в Катманду намери тялото на австралиеца Мик Паркър, който на 21 май стъпи на Макалу. Причина за смъртта му, според лекарите, е комбинацията от изтощение, белодробен оток и злоупотреба с алкохол. Макалу беше петият осемхилядник, на който Мик Паркър стъпи без употреба на кислород.
А като вземем предвид, че на 29 май в района на Шамони, след падане в ледникова пукнатина, загинаха един инструктор от прочутото Национално училище по ски и алпинизъм и олимпийската шампионка (от Нагано през 1998 г. в гигантския слалом) и шесткратна световна шампионка по сноуборд Карен Рюби, можем да кажем, че сезонът беше черен не само в Хималаите...
Петър Атанасов
Към инцидентите с фатален край в планината се прибавят и два, които de facto не произтичат от рисковете на алпинизма. Но така или иначе влизат в печалната статистика. Но нека спазим хронологията.
Сезонът започна много лошо. На 8 април Полският алпийски съюз разпространи тъжната новина, че Пьотр Моравски – един от най-изявените височинни алпинисти в света, е загинал по време на опита си за изкачване на Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи, след като е паднал в огромна ледникова пукнатина. На мястото веднага се оказаха участници в експедиция на Спасителната служба в Татрите по случай нейната 100-годишна, между тях неколцина с огромен хималайски опит. Но усилията им бяха напразни. Пьотр бе изваден от пукнатината незабавно, но само за да бъде констатирано, че не е между живите. Той бе роден през 1976 г. Започва да се катери през 1996 г. и негова страст бяха зимните изкачвания. През 2001 г. участва в първата си експедиция във високите планини – на Кан Тенгри (6995 м) в Тян-Шан.
Преломен момент в кариерата му бе зимната експедиция “Netia K-2 (8611 m)” в края на 2002 и началото на 2003 г. Замина от квотата на резервите и не пропусна да използва този шанс. Заедно с Денис Урубко стигна до 7650 м, където двамата организираха лагер 4 (7650 м). До момента това е най-високата точка, достигната през зимата по склоновете на втория връх в света. През следващите два зимни сезона бе в състава на екипи, които атакуваха Шиша Пангма (8013 м). Негов партньор бе италианецът Симоне Моро. При втория опит, през зимата на 2003/ 2004 г. двамата изкатериха южната стена на върха и записаха първо зимно изкачване на този осемхилядник.
През следващите години Пьотр Моравски демонстрира изключителна активност в най-високите планини. През 2006 г. се запозна със словашкия хималаист Петер Хамор, с когото от този момент бяха свръзка. Стараеха се да избират рядко посещавани или нови маршрути и си поставяха все по-амбициозни цели. Ефект от тяхната дейност беше, например, траверсът в масива на Гашербрум-1 (8068 м) в чист алпийски стил, което бе първо повторение на това постижение и първо преминаване на Испанския и на Американския маршрут в този стил. През 2005 г., веднага след зимния успех на Шиша Пангма, Пьотр гостува в България по покана на Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” и със съдействието на Полския културен институт в София. Тогава изкачи Мальовица с Дойчин Боянов. От този момент датираха отличните му приятелски контакти с България и български алпинисти.
В понеделник, 20 април, чехът Мартин Минаржик и французойката Елизабет Револ стигнаха до Източния връх на Анапурна (8010 м) след осемчасово изкачване при крайно трудни условия. То бе направено от юг, през върха Рок Ноар (или Кхангшар Канг, 7485 м). В сряда, на 22 април, по време на слизането, Револ изпрати SMS: “Мартин не е добре”. Чешкият сайт www.liboruher.cz съобщи, че двамата алпинисти са се върнали на Рок Ноар и са започнали слизане по северните склонове на масива.
На 7100 м Елизабет е била принудена да остави партньора си, който бил крайно изтощен и не можел да се движи със собствени сили. Крайно изчерпаната и имаща измръзвания Елизабет успя да стигне до Мананг, откъдето с хеликоптер бе евакуирана в Катманду. Двудневните претърсвания на терена с вертолет не дадоха никакъв резултат…
На 29 април, по време на опит за финална атака към Манаслу (8156 м), в лагер 3 от белодробен оток (отделяне на кръвна плазма в алвеолите на белите дробове) бе повален италианецът Джузепе Антонели. Всички опити за помощ от страна на един шерп и на негов сънародник останаха безуспешни. Малко по-късно този ден същите симптоми имаше Марко Рускони. Но настъпването на фаталните изменения беше “хванато” по-рано и с помощта на Марио Мерели, Даниеле Панциери и Алберто Дзафарони Рускони стигна до лагер 2. До базовия лагер той бе съпровождан от лекаря на екипа, ръководен от испанеца Карлос Паунер, от участници във “Val Valesia expedition” и в женската експедиция от Андалусия. Благороден бе жестът на двама иранци, които преустановиха опита си за атака и също се присъединиха към спасителите.
На 1 май, на около 8100 м по склоновете на Дхаулагири (8167 м), изчезна иранецът Мехди Етемадфар. Турският алпинист Тундж Фъндък, който бе в свръзка с чеха Давид Фойтик, писа: “Мехди бе видимо изтощен и обезводнен, но упорито продължаваше нагоре”. А Фойтик, който слезе от върха със ски, добавя: “На спускане в един момент минах покрай иранеца. Той се движеше като призрак в мъглата...”
На 11 май палатковият град от южната (непалската) страна на Еверест бе разтърсен от вестта за смъртта на един шерп от кухненския персонал на експедицията, ръководена от Гейвън Бейт. Той стана жертва на злоупотреба с фалшив алкохол – уиски, произведено нелегално в околностите на Намче Базар. Веднага бе предприето разследване на полицията от Намче с участието на офицера за свръзка на американския екип. Според разпространявана под сурдинка информация незаконни спиртоварни съществуват на много места в района и това не е първият случай на отравяне...
На 19 май агенция “Синхуа” съобщи за смъртта на Ву Вен-хонг от източната част на провинцията Джиангсу, настъпила в 10.00 часа местно време предния ден. Той е бил участник е многобройна китайска група, която е атакувала върха от североизток (по т. нар. Китайски маршрут). На слизане от върха, на 8750 м, той станал жертва на изтощение и въпреки големите количества кислород и помощта на спътниците му, останал завинаги в ледената прегръдка на Чомолънгма (както китайците наричат Еверест).
Същия ден, 19 май, Манаслу отне живота на още един алпинист – унгареца Левенте Сабо. Последният атакува заедно със сънародниците си Жолт Йорьош и Даниел Барна, но на 7800 м бе принуден да се откаже и да тръгне обратно, към лагер 4. Не се знае какво точно е станало, но тялото му бе намерено на 6800 м, с последици от дълго падане.
На следващия ден, 20 май, бе записана нова жертва на Третия полюс от север. Това бе 29-годишният канадец Франк Зийбърт от Калгари, участник в международна свръзка заедно с Александр Паре, Мануел Писаро и Анна Баранска. Четиримата стъпиха на върха, но при слизането Зийбърт започна да изостава с признаци на хипотермия (общо охлаждане на организма и понижаване на телесна температура под 35 ºС). За последен път бе видян на около 8700 м. Той бе опитен алпинист, бе изкачвал (винаги без кислород) Лхотце (8516 м), Чо Ойю (8201 м) и Шиша Пангма (8013 м) и имаше намерение да се ожени веднага след края на експедицията...
На 26 май при опит на Лхотце загина руснакът с казахстански паспорт Сергей Самойлов – между най-силните алпинисти от бившия Съветски съюз. Тялото на Самойлов бе намерено от Максут Жумаев и Василий Пивцов от експедицията, която искаше да траверсира Лхотце и Еверест, на парапета между лагер 3 и 4, без видими наранявания. Сергей Самойлов (52 г.) през 2005 г. заедно с Денис Урубко изкачи Броуд пик (8047 м) по нов маршрут. През 2006 г. същата свръзка прокара нов маршрут по североизточната стена на Манаслу. И двете изкачвания бяха номинирани за наградата “Златния пикел”. През 2007 г. Самойлов и Урубко стъпиха на К-2 (8611 м).
Последната жертва на хималайските осемхилядници за сезона бе холандецът Денис Ферхойве, който на 2 юни изкачи Чо Ойю (8201 м) с трима шерпи и сънародниците си Ян ван де Бос и Марлийс Неефйес. На слизане от върха 52-годишният клиент на една от комерсиалните експедиции се подхлъзна, а падането предизвика смъртоносни наранявания.
За съжаление нещастия се случваха не само най-високите върхове. Сравнително ниския, но изключително труден технически Източен връх на Гонгга (или Маунт Едгард, 6818 м) в Тибет отне живота на американските катерачи от Колорадо Мика Даш, Джонатън Коп и Уейд Джонсън. До един те бяха специалисти по най-адреналиновата и изискващата най-добра физическа, техническа и психическа подготовка разновидност на алпинизма – катеренето по големи отвесни стени (т. нар. big wall climbing). Когато не се завърнаха с уречения срок, бяха предприети действия за издирването им от китайски и пристигнали специално за целта американски спасители. Търсенето в голям район установи, че тримата са били погребани от лавина.
Но това не беше финал на този трагичен сезон. На 9 юни собственикът на един от хотелите в Катманду намери тялото на австралиеца Мик Паркър, който на 21 май стъпи на Макалу. Причина за смъртта му, според лекарите, е комбинацията от изтощение, белодробен оток и злоупотреба с алкохол. Макалу беше петият осемхилядник, на който Мик Паркър стъпи без употреба на кислород.
А като вземем предвид, че на 29 май в района на Шамони, след падане в ледникова пукнатина, загинаха един инструктор от прочутото Национално училище по ски и алпинизъм и олимпийската шампионка (от Нагано през 1998 г. в гигантския слалом) и шесткратна световна шампионка по сноуборд Карен Рюби, можем да кажем, че сезонът беше черен не само в Хималаите...
Петър Атанасов
Добави коментар