2010.2003
Явор Панов и Мишо Михайлов участват от 6 до 14 септември в международна среща по DWS на Майорка. Катеренето е вълнуващо и нестандартно. Нашите катерачи се справят със 7c и 7b+ по двадесет метровите надвесени над морето скали. Всяка вечер веселбата продължава с купони. Впечатлени от разкази и снимки, много англичани искат да дойдат догодина в България. Добавени снимки в албума.

Dr. Evil (Грант)
![]() Тим Емет ![]() Мишо на Lobster ![]() Явор на Ejector Seat | В самолета за Майорка още не осъзнавахме с Явор, какво страхотно преживяване ни предстои. През следващите осем дни падна яко deep water solo (DWS) катерене, ежедневна фиеста и завързване на запознанства със страхотни хора. После доста покатерихме в Ceuse във Франция. Пътешествието продължи, за мене, в Германия, а Явор отиде в Гренобъл. Насъбра ни се доста катерене в чужбина. Направо е за завиждане! Но ни се наложи естествено да пестим пари и да ядем почти всяка вечер макарони! На летището в Палма изчакахме да кацнат от Англия нашият добър приятел Грант и Елинор. Грант взе кола под наем и отпрашихме към китното градче Порто Кристо. Там Тим Емет (един от британските топ катерачи) организираше международна DWS среща. Знаехме, че миналата година тайфата англичани е нощувала на върха на старинна кула – местна забележителност. Там ставали шумни купони. Веднъж дошла полицията, но не могла да се качи, защото стъпалата в горната част са счупени и трябва да се катери на камина. Българският катерач може да си позволи понякога да пътува в чужбина, защото спи в спален чувал. Преди да замина за Майорка, попитах Грант с e-mail къде ще се спи. Лаконичният му отговор гласеше: “спането ще бъде уредено;-)“. Притеснявах се да не се наложи да даваме пари за хотел. Оказа се, че ще обитаваме някаква вила. Изненадахме се много, когато пристигнахме на мястото. Вилата беше голяма и луксозна, с басейн в двора. Посрещна ни един здравеняк с буйни руси къдрици – самият Тим Емет от катерачните списания. Запознахме се и с останалите. Все свестни хора, повечето британци, които движат в една компания. Имаше и колумбиец, американец и двама австралийци. Участниците в срещата бяха много. Понеже някои си заминаваха, а други пристигаха, присъстващите бяха обикновено към 20-30 души. Все по-убеден съм, че катерачите са сродни души, независимо от каква националност са. Бяхме приети в гилдията на DWS маняците. Повечето бяха англичани, но не отговаряха изобщо на разпространеното мнение, че хората от острова са студени и лицемерни. Напротив отношенията бяха приятелски и макар хората да бяха с различно ниво на катерене, нямаше йерархични отношения и надути или потиснати катерачи. На скалите пък наблюдаващите така искрено и силно крещяха в подкрепа на катерещите, че беше трудно някой да падне от маршрута. Освен това всяка вечер се купонясваше във вилата и се пиеше бира. През деня обаче катерехме до залез слънце. На Майорка засега са открити пет катерачни района, но има огромен потенциал. Най-популярният обект е Диабло. До момента това е най-доброто място в света за DWS. Масивът с туровете е широк към 200 и е висок 20 метра. Скалата е качествен червеникав и надвесен варовик. Хватките са предимно джобове, но има и малки злобни ръбчета естествено. Един-два тура са 6а категория по френската скала, много са 7b, 7с, а има и 8а. Често пасажите са на високо (10-15 м), а понякога даже на върха. Това прави катеренето вълнуващо, дори опасно. Явор падна от 15 метра, без да успее да се изправи във въздуха. Разби се наведен с трясък. Водата му натърти силно гръдния кош. Като се качи, ми каза, че е плюл кръв. Спомена за това и на Грант, който е доктор. Той се изхили и отвърна: “ами, може да умреш утре”. Черният хумор ни подсказа, че проблемът не е голям. Все пак Явор имаше остри болки дори при ходене. На всичко отгоре по-късно падна още по-лошо и си извади въздуха... За да се стигне до началото на някой тур, се откатерва по четвърта-пета категория и после се траверсира. Първите 15 метра траверс не са много лесни. За маршрутите вляво трябва да се продължи настрани (целият траверс се нарича “Super woman”, 7а+). Друг вариант е да се направи рапел до една пещера. Въжето се отклонява на два пъти заради силния надвес с примки, завързани за скални халки. Никъде не са забити болтове. В морето за щастие няма акули, но е много солено. Веднъж примигвах от солената вода, след разбиване от 15 метра. Изпитвах смесени чувства. Не минах маршрута “Afroman”, 7b+, но пък падането беше забавно, като атракция в лунапарк (само дето топките ми се намачкаха малко). Другите започнаха да ми се смеят “злорадо” и сочеха зад мене. Вълните бяха станали гигантски. Спекох се. Не можах да изляза, въпреки помощното въже в десния край на Диабло. За да не се удавя от изтощение, влязох в спасителната лодка и изчаках морето да се успокои. Освен че се забавлявахме, направихме и някое друго постижение. Още първия ден Явор и аз минахме две 7а-та onsight. Тим беше впечатлен. Вечерта каза: “вие момчета май сте правили доста deep water solo. Не се панирате и оглеждате от страх от височината”. Явор изкатери и “Afroman”, още едно 7b+ onsight и повтори премиерата на Чарли “Wadege”, 7c. Аз се заинатих един ден с “Afroman”. Бях падал пет пъти от него. Уморен, на края на деня, реших да опитам отново преди да си отидем. Всички ме насърчаваха. Тим дори застана на края на тура и даваше съвети, виждайки облещеното ми от зор лице. Хванах удобната хватка след пасажа и радостният ми вик се разнесе надалече. “Go on mate”, подкани ме Тим. Работата беше там, че след това имаше още няколко не лесни движения, защото малко липсваха стъпките. Изпомпах се до последно, но удържах на напрежението... Успях най-накрая!!! Направо се метнах в морето от кеф. Калени от традиционното катерене на джаджи в Англия, момичетата седяха в публиката, само когато не катереха. Бяха смели. Това се разбра след падането на Елинор от 18 метра и на Рут също от толкова, само че с камък колкото монитор на компютър. Много от новите ни приятели, особено момичетата, изявиха голямо желание да дойдат в България на DWS среща догодина. Те разгледаха хубава колекция снимки от Камен бряг и Враца. Оказа се, че им се отдава българският. Псуват без грешки, т.е. подготвени са да ни посетят. Веднъж на вечеря в един хотел започнаха да редят нашенски сосни простотии на висок глас, доволни, че не ги разбират. Дойде време обаче да се разделим. Ние потеглихме към Франция, а те към Ибиса. Но догодина супер купона ще продължи на Камен бряг!!! Мишо Михайлов Албум със снимки |

Dr. Evil (Грант)
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)



1 коментар(а)
pi6e ti Boryana milya te day mi nyakakuv mail za vruzka . pozdravi Boryana
Добави коментар