Явор Панов и Мишо Михайлов участват от 6 до 14 септември в международна среща по DWS на Майорка. Катеренето е вълнуващо и нестандартно. Нашите катерачи се справят със 7c и 7b+ по двадесет метровите надвесени над морето скали. Всяка вечер веселбата продължава с купони. Впечатлени от разкази и снимки, много англичани искат да дойдат догодина в България. Добавени снимки в албума.


Тим Емет


Мишо на Lobster


Явор на Ejector Seat		В самолета за Майорка още не осъзнавахме с Явор, какво страхотно преживяване ни предстои. През следващите осем дни падна яко deep water solo (DWS) катерене, ежедневна фиеста и завързване на запознанства със страхотни хора. После доста покатерихме в Ceuse във Франция. Пътешествието продължи, за мене, в Германия, а Явор отиде в Гренобъл. Насъбра ни се доста катерене в чужбина. Направо е за завиждане! Но ни се наложи естествено да пестим пари и да ядем почти всяка вечер макарони!

На летището в Палма изчакахме да кацнат от Англия нашият добър приятел Грант и Елинор. Грант взе кола под наем и отпрашихме към китното градче Порто Кристо. Там Тим Емет (един от британските топ катерачи) организираше международна DWS среща.

Знаехме, че миналата година тайфата англичани е нощувала на върха на старинна кула – местна забележителност. Там ставали шумни купони. Веднъж дошла полицията, но не могла да се качи, защото стъпалата в горната част са счупени и трябва да се катери на камина.

Българският катерач може да си позволи понякога да пътува в чужбина, защото спи в спален чувал. Преди да замина за Майорка, попитах Грант с e-mail къде ще се спи. Лаконичният му отговор гласеше: “спането ще бъде уредено;-)“. Притеснявах се да не се наложи да даваме пари за хотел. Оказа се, че ще обитаваме някаква вила. Изненадахме се много, когато пристигнахме на мястото. Вилата беше голяма и луксозна, с басейн в двора.

Посрещна ни един здравеняк с буйни руси къдрици – самият Тим Емет от катерачните списания. Запознахме се и с останалите. Все свестни хора, повечето британци, които движат в една компания. Имаше и колумбиец, американец и двама австралийци. Участниците в срещата бяха много. Понеже някои си заминаваха, а други пристигаха, присъстващите бяха обикновено към 20-30 души.

Все по-убеден съм, че катерачите са сродни души, независимо от каква националност са. Бяхме приети в гилдията на DWS маняците. Повечето бяха англичани, но не отговаряха изобщо на разпространеното мнение, че хората от острова са студени и лицемерни. Напротив отношенията бяха приятелски и макар хората да бяха с различно ниво на катерене, нямаше йерархични отношения и надути или потиснати катерачи. На скалите пък наблюдаващите така искрено и силно крещяха в подкрепа на катерещите, че беше трудно някой да падне от маршрута. Освен това всяка вечер се купонясваше във вилата и се пиеше бира. През деня обаче катерехме до залез слънце.

На Майорка засега са открити пет катерачни района, но има огромен потенциал. Най-популярният обект е Диабло. До момента това е най-доброто място в света за DWS. Масивът с туровете е широк към 200 и е висок 20 метра. Скалата е качествен червеникав и надвесен варовик. Хватките са предимно джобове, но има и малки злобни ръбчета естествено. Един-два тура са 6а категория по френската скала, много са 7b, 7с, а има и 8а. Често пасажите са на високо (10-15 м), а понякога даже на върха. Това прави катеренето вълнуващо, дори опасно.

Явор падна от 15 метра, без да успее да се изправи във въздуха. Разби се наведен с трясък. Водата му натърти силно гръдния кош. Като се качи, ми каза, че е плюл кръв. Спомена за това и на Грант, който е доктор. Той се изхили и отвърна: “ами, може да умреш утре”. Черният хумор ни подсказа, че проблемът не е голям. Все пак Явор имаше остри болки дори при ходене. На всичко отгоре по-късно падна още по-лошо и си извади въздуха...

За да се стигне до началото на някой тур, се откатерва по четвърта-пета категория и после се траверсира. Първите 15 метра траверс не са много лесни. За маршрутите вляво трябва да се продължи настрани (целият траверс се нарича “Super woman”, 7а+). Друг вариант е да се направи рапел до една пещера. Въжето се отклонява на два пъти заради силния надвес с примки, завързани за скални халки. Никъде не са забити болтове.

В морето за щастие няма акули, но е много солено. Веднъж примигвах от солената вода, след разбиване от 15 метра. Изпитвах смесени чувства. Не минах маршрута “Afroman”, 7b+, но пък падането беше забавно, като атракция в лунапарк (само дето топките ми се намачкаха малко). Другите започнаха да ми се смеят “злорадо” и сочеха зад мене. Вълните бяха станали гигантски. Спекох се. Не можах да изляза, въпреки помощното въже в десния край на Диабло. За да не се удавя от изтощение, влязох в спасителната лодка и изчаках морето да се успокои.

Освен че се забавлявахме, направихме и някое друго постижение. Още първия ден Явор и аз минахме две 7а-та o­nsight. Тим беше впечатлен. Вечерта каза: “вие момчета май сте правили доста deep water solo. Не се панирате и оглеждате от страх от височината”.

Явор изкатери и “Afroman”, още едно 7b+ o­nsight и повтори премиерата на Чарли “Wadege”, 7c. Аз се заинатих един ден с “Afroman”. Бях падал пет пъти от него. Уморен, на края на деня, реших да опитам отново преди да си отидем. Всички ме насърчаваха. Тим дори застана на края на тура и даваше съвети, виждайки облещеното ми от зор лице. Хванах удобната хватка след пасажа и радостният ми вик се разнесе надалече. “Go o­n mate”, подкани ме Тим. Работата беше там, че след това имаше още няколко не лесни движения, защото малко липсваха стъпките. Изпомпах се до последно, но удържах на напрежението... Успях най-накрая!!! Направо се метнах в морето от кеф.

Калени от традиционното катерене на джаджи в Англия, момичетата седяха в публиката, само когато не катереха. Бяха смели. Това се разбра след падането на Елинор от 18 метра и на Рут също от толкова, само че с камък колкото монитор на компютър.

Много от новите ни приятели, особено момичетата, изявиха голямо желание да дойдат в България на DWS среща догодина. Те разгледаха хубава колекция снимки от Камен бряг и Враца. Оказа се, че им се отдава българският. Псуват без грешки, т.е. подготвени са да ни посетят. Веднъж на вечеря в един хотел започнаха да редят нашенски сосни простотии на висок глас, доволни, че не ги разбират.

Дойде време обаче да се разделим. Ние потеглихме към Франция, а те към Ибиса. Но догодина супер купона ще продължи на Камен бряг!!!

Мишо Михайлов

Албум със снимки


Dr. Evil (Грант)