Така започва кореспонденцията на Моника Рогожинска от базовия лагер на К-2, изпратена на 18 февруари. - Част от тях слязоха в разположения по-ниско "Китайски лагер", където има по-добри условия за почивка и за лекуване на измръзванията. Не се знае какво ще остане от експедицията след отминаването на снежната буря, която вилнее от няколко дни.

Мухамад Ханиф като добър дух бди над нас. Доайенът на пакистанските метеоролози ни изпраща по електронната поща много точни прогнози, съпроводени с доброжелателни коментари и съвети - "Внимание! Скрийте се на сигурно място!" или "Следват три дни хубаво време. Тръгвайте нагоре!" Тези дни на два пъти ни предупреди, призовавайки приемем информацията с пълна сериозност - приближава фронт, който ще предизвика ураганен вятър. И макар че силните въздушни течения и ниските температури са нормални за зимата в Каракорум, този път опасността е огромна.

Кшиштоф Виелицки се отнесе към тези съвети с пълна сериозност и - както вече казах - изпрати част от участниците в "Китайския лагер", който е на един път и на 1000 м по-ниско. В горния базов лагер (5100 м) при температура минус 30-35(С е трудно да се говори за възстановяване на силите. Всеки, който пребивава тук, е обречен на сигурно отслабване, независимо какво и колко яде. Все пак няколко души трябваше да останат. Подпухналите пръсти на измръзналите крака трудно влизат в обувките... Първо трябва да се подложат на лечение, макар че и това е много трудно.

Преди няколко дни пристигна керванът от камили на петчленна група наши познати и приятели. Случаят беше използван за доставка главно на храна. От Канада дойде Жак (или по-точно Яцек, защото е поляк) Олек. На приятелството му с Анджей Завада полският алпинизъм дължи осъществяването на победната пионерска експедиция на Чо Ойю (8201 м) и първия и единствения досега опит за изкачване на К-2 през зимата (от пакистанската му страна). И подготовката на настоящата експедиция беше започната от Завада и Олек. Тежкото заболяване на Анджей бе причина на планираното разузнаване в китайското подножие на К-2 през 2000 г. да заминат Яцек Олек и Дариуш Залуски. Трябваше да се провери дали по това време на годината може да се стигне по тези места и дали е преодолима дивата река Шаксгам. От Полша пристигна и Роберт Яник - хирург, опитен планински спасител, дългогодишен началник на Спасителната служба в Татрите, лекар на експедицията, записала първото зимно изкачване на Еверест през 1980 г. "Тук съм от съвсем скоро и не искам да демонизирам положението - каза Яник. - Но има усещането, че през зимата Хималаите дават поне миг почивка, докато Каракорум е изключително враждебен към хората.

"Мухамад Ханиф имаше право, че силата на вятъра ще бъде необикновена дори за зимата. Снежната виелица беснее с неописуема сила. Дуралуминиевите рейки на палатките се чупят като кибритени клечки. Трудно ми е да пиша този текст. Палатката ми е плътно затворена, а масичката, на която е лаптопът ми, подскача като бясна и не мога да го догоня.Как ще изглеждат палатките в лагерите след тази буря? Дали въобще ще остане нещо по северната стена на К-2?"

19.02 - "Базовият лагер потъна в снежната буря"
Иззад стената от мъгла и облаци вие ураганен вятър. Видимостта е толкова лоша, че един от гостите на експедицията, връщайки се снощи от тоалетната, се изгуби в мрака и виелицата. Това комично на пръв поглед събитие можеше да има трагичен финал. Повечето алпинисти слязоха до долния ("Китайския") базов лагер. Става дума не толкова за почивка. По едно време горният базов лагер заприлича на фронтови лазарет или на санаториум. Нарасна броят на нуждаещите се от лечение на измръзванията. Целият живот се концентрира около масата. Запасите започнаха да намаляват застрашително. Междувременно се разболяха двама хунци, които търпеливо и самоотвержено изнасяха храна и гориво по ледника К-2 (или Чогир). Д-р Роман Мажик слезе до междинния базов лагер, където живеят носачите. Оказа се, че няма нищо сериозно, ако не смятат последиците от общото изтощение.

Някои от участниците по всяка вероятност няма да се завърнат нагоре. Когато времето се подобри, Кшиштоф Виелицки ще свика под знамената само тези, които не са заплашени от ампутации. Най-напред ще бъде изпратена група, която да провери какво е състоянието на лагерите. Ако нещо от тях все пак е останало, ще бъде направен опит за атака преди края на февруари. В момента само двама - Марчин Качкан и Денис Урубко, са в здравословно и физическо състояние да го предприемат. Но първият никога не е бил на осемхилядник. Ръководителят причислява и себе си към тях. Запитах поотделно Виелицки и Урубко дали биха предприели опит за солова атака. Отговорите и на двамата бяха удивително еднакви - "Нужни са няколко дни за размисъл."

Следващият материал за зимната атака на К-2
Предишният материал за зимната атака на К-2.