Години наред се е смятало, че първи на най-високия връх в Юлийските Алпи се е изкачил Белсасар Хакет (Belsazar Hacquet). Но по-късно се оказало, че той е стигнал само до Малък Триглав.

Една година след това събитие на главния връх стъпват лекарят д-р Лоренц Вилоницер (Lorenz Willonitzer) от селището Стара Фужина (тогава Althammer), а така също козарите от околните махали Лука Корошец (Luka Korošec), Щефан Рожич (Štefan Rožič) и Матия Кос (Matija Kos). Те правят изкачването си на 26 август 1778 г.

През август 2003 г. в словенския град Бохиня беше отбелязана 225-ата годишнина от това историческо постижение. Тържеството се състоя пред паметника на четиримата, дело на скулптура Стоян Батич. Президентът на Словенския алпийски съюз (Planinska sveza Slovenije) – Франц Екар (Franc Ekar), подчерта с гордост, че местните хора са били на Триглав 8 години преди първото изкачване на Монблан и 22 г. – преди първото изкачване на Гросглокнер.

В Бохиня през 1872 г. се е появил и предвестникът на днешната словенска алпийска организация. – сдружението “Приятели на Триглав”, за съжаление просъществувало съвсем кратко. Не бива да забравяме, че за словенците Триглав е национален символ – както Криван за словаците. Неговият силует украсява герба на страната и се оказа върху първата серия пощенски марки, издадена в независима Словения.