Информации за изкачвания по кулите от пясъчник Фишър (Fisher Towers) в щата Юта се появяват рядко в специализираните медии – заради спецификата на катеренето по тях и малкия брой желаещи да опитат силите си на този “червен катерачен ужас”.


Затова толкова по-впечатляващи са информациите за преминаване на тамошните турове без използване на изкуствени опорни точки.

Американците Джейсън Хаас (Jason Haas) и Роб Пайзъм (Rob Pizem) направиха опит да изкатерят “на класика” 250-метровата линия “West Side Story” на Котънтейл Тауър (Cottontail Tower, “Заешката кула” – в свободен превод), една от кулите Фишър. Въпреки всеобщото мнение за сериозността на този тур, чиято оценка бе 5.9/ C3, неговата версия без изкуствени опори се оказа най-лесна сред маршрутите по тази най-трудна от четирите кули Фишър. “Почти класическото” изкатерване принуди катерачите да преминат три въжета 5.12 и им струваше две пукнати кости. А то е определено като “почти класическо”, защото едно от въжетата бе преминато с горна осигуровка (в стил top rope, TR). Оценката след изкачването на Хаас и Пайзъм е 5.12 R (9 въжета).


Cottontail Tower вдясно, “West Side Story” извежда на премката, след което продължава по очертаващия се на фона на небето ляв ръб на кулата
Снимка: Роб Пайзъм
Photo: Rob Pizem

Хаас и Пайзъм преминаха маршрута, без да използват клинове, след като прекараха по него дни наред през пролетната ваканция (Пайзъм е учител по професия). Първите лесни въжета (до 5.10+) бяха преминати OS. Но неочаквано разразила се буря принуди двамата с това да приключат първия ден от изкачването си. С развалено настроение те се върнаха вкъщи, но с твърдото намерение при следващия си опит максимум за една седмица да изкачат тура на класика.


Началните въжета на “West Side Story”
Снимка: Роб Пайзъм
Photo: Rob Pizem

При втория си опит, след катерене със и без изкуствени опорни точки, двамата стигнаха до “стълбата” от нитове на петото въже, без все още да са сигурни дали ще успеят да изкачат тура на класика. След като Пайзъм премина въжето 5.12- с горна осигуровка, двамата решиха да се спуснат надолу и да подменят част от спитовете по стената преди опита без изкуствени опори. След един ден прекъсване тръгнаха отново и стигнаха до ключовото място на седмото въже, което Хаас се опита да премине “от пръв поглед” (OS). За съжаление не успя. Той падна, изтръгвайки два междинни пункта за осигуровка, и получи спукване на две кости на дясното си стъпало при съприкосновението с малка площадка. Въпреки болката в крака Хаас предложи на Пайзъм да се занимава само с осигуряването му, за да може да бъде завършено започнатото въже. След подмяна на три поредни спита двамата слязоха в подножието.


Спецификата на катеренето по Кулите Фишър (Fisher Towers)
Снимка: Роб Пайзъм
Photo: Rob Pizem

След един ден, през който почти непрекъснато валя сняг, Джейсън и Роб се върнаха на маршрута в мразовитото утро. Контузеният крак на Хасс го обрече единствено да осигурява Пайзъм, който посвети на ключовия пасаж няколко часа, преди да успее да го изкатери с горна осигуровка и без увисване на въжето. Но пред самия връх ги очакваше още една изненада. След сравнително лесното осмо въже се изправиха пред боулдър-проблем (оценен като V5), който преграждаше пътя към близкия финал.

Разбира се, трудно е да се говори за цялостно изкачване без изкуствени опорни точки (след въжето в стил TR). Но въпреки това за всички, на които не е чужда спецификата на катеренето по Кулите Фишър, е ясно, че става дума за стойностно изкатерване. А на дневен ред са първо изкачване изцяло на класика и първо преминаване на тура за един ден без изкуствени опорни точки.