Презентация за миналогодишното си изкачване на пик Авицена (някогашния пик Ленин, 7134 м) в Памир ще направи Цветозар Станчев от алпийски клуб “Вихрен” (София). Началото й е в 19.15 часа.


Пик Ленин* (до 1928 г. – пик Кауфман**, 7134 м) е един от четирите седемхилядника на бившия Съветски съюз, един от най-високите върхове в Централна Азия, в Памир.

Върхът е открит и описан през 1871 г. от големия руски географ и пътешественик Алексей Павлович Федченко, който му дава името на Константин Петрович Кауфман. През 1928 г. е преименуван на пик Ленин.

До 1933 г. е смятан за най-висок в Памир, докато не е установено, след изкачването му, че върхът, наречен пик Комунизъм, в този момент (до 1962 г.) носещ името пик Сталин, възлиза на 7495 м и е по-висок от пик Ленин.

Първото изкачване на пик Ленин е дело на немските алпинисти Карл Вийн (Karl Wien), Ойген Алвайн (Eugen Allwein) и Ервин Шнайдер (Erwin Schneider) през 1928 г. Към момента до върха водят 16 маршрута – девет от север, седем от юг.

На 4 юли 2006 г. с постановление на правителството на Таджикистан пик Ленин е преименуван на името на знаменития средновековен таджикски учен Абу Али ибн Сина (Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина или латинизирано Авицена, ок. 980-1037 г.).

Това е първият седемхилядник, изкачен от българи. На 13 август 1967 г. на него стъпват Георги Атанасов, Енчо Петков, Ангел Петров, Сандю Бешев и Евгени Христов.

Входът е свободен.
Заповядайте!

Организатори:
Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”,
“Арт клуб”,
Спортен клуб “Вертикален свят”,
Алпийски клуб “Планинец”.

-------------------------------------
*Пик Ленин не бива да се бърка с пик Независимост (на таджикски Куллаи Истиклол), висок 6974 м, който се намира в центъра на Горно-Бадахшанската автономна област, в източната част на Язгулемския хребет. Той е четвърти по височина в Памир. Открит е през 1928 г. от съветско-германска експедиция. До юли 2006 г. се наричаше пик Революция (Куллаи Инкилоб).

**Константин Петрович Кауфман (Константин Петрович фон Кауфман, 19 февруари 1818- 4 май 1882 г., Ташкент) е руски военен деец, генерал-адютант (1864 г.), инженер-генерал (1874 г.). Образованието си получава в знаменитото Инженерно училище. От 1844 г. служи в Кавказ и получава много отличия. В т. нар. Източна война, командвайки Кавказкия сапьорен батальон, участва в обсадата и щурма на Карс и по поръчение на генерал Муравьов сключва споразумението за неговата капитулация с английския му комисар Уилям Фенуик Уилямс (William Fenwick Williams).

През юли 1867 г. е назначен за командващ войските на Туркестанския военен окръг (Централна Азия). Нанася редица поражения на бухарци, хивинци и кокандци и се прославя с превземането на Самарканд (1868 г.) и Хива (1873 г.). За последния си подвиг е награден с ордена Свети Георги и е произведен в чин инженер-генерал. През 1875 г. завладява и подчинява на руската корона Кокандското ханство, от което е образувана Ферганска област.

Генерал-губернаторството на Туркестан и град Ташкент дължат на К. П. фон Кауфман много, в това число създаването на Градския съвет (Городская дума) и на Публичната библиотека (днес – Държавна библиотека на Република Узбекистан “Алишер Навои”).
През 1878 г. Думата присвоява на Константин Петрович фон Кауфман звание “първи гражданин на град Ташкент”, което тогава, очевидно, е съответствало на днешното “почетен гражданин”.

К. П. фон Кауфман умира на 4 (17) май 1882 г. и е погребан на площада в града, който впоследствие започва да носи неговото име.

----------------------
“Арт клуб”-ът се намира почти на Орловия мост – на около 25 м след него от дясната страна на улица “Иван-Асен II”, ако се върви към бул. “Ситняково”. Повече за него – на:
http://zavedenia.gbg.bg/index.phtml?tid=20&oid=5142&restaurant_id=3367
http://restaurants.pop.bg/resort580.html