Важен елемент от представянето на най-големите фирми по време на изложението ISPO Winter 2009 в Мюнхен бяха срещите с едни от най-известните алпинисти и катерачи, начело с Щефан Гловач (Stefan Glowacz) и Курт Алберт (Kurt Albert).

Там бяха също Лио Хоулдинг (Leo Houlding), Маркус Бок (Markus Bock), Алберт Лайхтфрийд (Albert Leichtfried), Джеймс Пиърсън (James Pearson) и бейз-джъмпърката Аникен Бинц (Anniken Binz).

Ето кратък разговор с младата звезда на британското катерене Джеймс Пиърсън по време на ISPO Winter 2009.



Какво е по-важно за тебе – да изкатериш тур E12 или да бъдеш звезда по време на изложението?
- Бих казал, че и двете неща са ми еднакво трудни. Изкатерването на “The Walk of Life” и задълженията да съм звезда на изложението са напълно сравними, но по различни причини. Когато работех над “The Walk of Life”, ми се струваше, че това е най-трудният маршрут, който съм катерил. До края не вярвах, че ще успея да го завърша. От друга страна, на изложението знам, че след два дни всичко свършва и ще мога да се върна у дома. И може би тъкмо заради това турът “The Walk of Life” беше по-труден. Но само малко.

От момента, в който успя да преминеш серия екстремно трудни маршрути, стана широко известен в света на катеренето. Когато започваше да се катериш, представяше ли си, че ти предстои нещо подобно? И как преценяваш себе си в тази нова роля?
- Още от ранните ми юношески години исках да стана професионален спортист. В началото опитах силите си в ролковите кънки, след това в някои от екстремните спортове. Но винаги се оглеждах наоколо в търсене на спонсори. След това започнах да се катеря. Да си кажа честно, в началото не подозирах, че ще се мога да се справя толкова добре. Помня, когато се изправих пред първия тур с оценка Е5 в Англия, се обърнах към приятеля ми с думите: “Не мисля, че някога ще мога да премина категорията E5”. Така започна дългото ми пътешествие в света на катеренето, по време на което всичко се случваше постепенно и бавно. Т. е. в този период моят напредък в никой случай не е бил шокиращ. На места се препъвах, но се изправях и продължавах напред. За да стигна дотук. Сега, от дистанцията на времето, виждам, че моят път не е бил нито гладък, нито прав, нито лесен. Но това всъщност са негови плюсове, които ми позволиха да заема сегашната си позиция. Давам си сметка, че да съм звезда и рекламно лице на фирма е част от моите задължения. Аз съм професионален спортист и имам задължения към спонсорите си, които трябва да изпълнявам максимално добре. Това има и положителни, и лоши страни.

Каква е твоята следваща катерачна цел, след преминаването на E12? И как оценяваш противоречията, които възникнаха при оценката на “The Walk of Life”?
- Когато работех над “The Walk of Life”, му дадох такава оценка, защото турът ми се струваше по-труден от всички останали, които бях катерил преди това. Напоследък започнаха спорове, но оценката на маршрутите винаги е била спорен и проблематичен елемент на катеренето. За мене поставянето на категория е честно мнение за трудността на линията. Една може да бъде по-лесна, друга – по-трудна, но на мене ми е невъзможно да установя това, защото в даден ден съм почувствал нещата точно по определен начин. Затова от този момент искам да се насоча към правенето на невероятни, наистина красиви линии, без да се вълнувам особено за тяхната оценка. Ще бъда щастлив толкова дълго, колкото дълго супертрудните маршрути ще представляват предизвикателство за мене. Най-важна е мотивацията и убеждението, че това което правиш, е правилно.