3101.2009
“Тази красива жена има по-силен характер от не един мъж. Останала в масовото съзнание с “голата” си сесия за “Playboy” преди седем години, в началото на 2009-а тя изкачи шести континентален първенец – този път най-високата точка на Антарктида Маунт Винсън (4897 м).
Тя стигна до него за седем часа, при минус 35 градуса по Целзий и силен, поривист вятър. Но това бе само начало на изпитанията, защото Мартина и колегите й се оказаха в смъртоносна клопка. На слизане от върха започна снежна буря, която блокира алпинистите в т. нар. High Camp на около 4000 м. Скоростта на вятъра надхвърли 100 км/ час, а температурата падна до минус 40 градуса. Това наложи тридневно изчакване при късаща нервите неизвестност и стопяващи се запаси от храна и гориво. За щастие на четвъртия ден виелицата стихна и всички благополучно слязоха в подножието”. По този начин полските медии в средата на януари писаха за схватката с първенеца на Белия континент на известната телевизионна водеща, журналистка, писателка и пътешественичка Мартина Войчеховска.
А самата тя, вече след връщането си в родината, резюмира преживяното в Антарктида така: “Това е най-суровото и най-негостоприемното място на Земята, а Винсън е най-трудният връх, на който съм се изкачвала – тъкмо заради своята изолираност и ужасните климатични условия. Кошмарът беше пълен. Три дни нямахме нищо за ядене, защото първоначално някои много лекомислено погледнаха на идеята да въведем дневни дажби. Аз бях добре обезпечена, но в един момент трябваше да сложа всичко на общата трапеза и така останах без троха. А бурята ни връхлетя неочаквано. Беше ужасно студено. Не можех да заспя – толкова страховито плющеше палатката. На моменти мислех, че ще отлети... И това почти се случи – моето убежище рухна, рейките се изпотрошиха и трябваше да се пренеса в палатката на австрийците. Тресях се от студ. За първи път през живота си се сблъсках с минус 30 градуса вътре в палатката. Можех да разчитам единствено на добрата ми пухенка, на пухения спален чувал
и на химическите грейки”.
Коя е Мартина Войчеховска? Родена е на 28 септември 1974 г. във Варшава. Завършила е висше икономическо образование. Работи за телевизия TVN. Била е водеща на програмите “Децата от класа” и “Мисията “Мартина” (авторска програма, в рамките на която прави две околосветски обиколки) , а сега – на “Студио “Златните тераси”. В TVN Turbo има авторско предаване – “Автоманиак”. Сътрудничи на списанията “Светът на мотоциклетите”, “Авто Мото”, “Voyage”. От 17-годишна възраст притежава международен спортен лиценз като автомобилен състезател и рали-пилот. Първата жена от Централна и Източна Европа, завършила ралито “Париж-Дакар” (2002 г., 43-то място в генералното класиране). Другите й големи увлечения са гмуркането (притежава степените “Dive Master” на Професионалната асоциация на инструкторите по леководолазно дело, PADI, от 2003 г., и “Normoxid Trimix Diver” на Международната асоциация по леководолазно дело с използване на газови коктейли и технически средства, IANTD, от 2005 г.), спортната стрелба (член на Стрелковия клуб “Легия” – Варшава) и преди всичко пътешествията.
От няколко години голямата й страст са планините, като актуалната й цел е събирането на колекцията “Seven Summits” от най-високите точки на земните материци. Досега е била на Монблан (28 август 2002 г.), Килиманджаро (26 февруари 2003 г.), Аконкагуа (11 февруари 2006 г.), Еверест (18 май 2006 г., третата полякиня на този връх след Ванда Руткиевич и Анна Червинска), Маккинли (11 юни 2007 г.), Елбрус (29 август 2007 г.) и Винсън (2 януари 2009 г.). Остава й само първенецът на Австралия и Океания – Карстенс Пирамид (Ириан Джайа, Пунчак Джайа, 4884 м) в Папуа-Нова Гвинея.
От февруари 2007 г. е главен редактор на полските издания на “National Geographic” и “National Geographic Traveller”. Участвала е в три игрални филма и е авторка на книгите “Мисията Еверест” и “Еверест. Да отместиш хоризонта” (2006 г.). Името на втората носи и филмът за изкачването й на Еверест (с режисьор и оператор добре познатият у нас Дариуш Залуски), чиято премиера в чужбина бе на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г. Всъщност, идеята за експедиция на Еверест се ражда в хода на възстановяването й след тежка контузия на гръбначния стълб, получена по време на автомобилно рали в Исландия (лекарите заявяват, че ще остане прикована към инвалидната количка до края на живота й), когато загива приятелят й.
Собственичка е на туристическата фирма “Martyna Adventure”, която се занимава с приключенски туризъм и организира прояви тип “incentive” (поощряващи и вдъхновяващи младите хора да следват своите увлечения). А агенцията й “Martyna Studio” организира всичките й експедиции, а така също мотивационни срещи и конференции.
На 17 април 2008 г. се роди дъщеря й Маришя. Неин баща е известният полски пътешественик, гмуркач и леководолаз Йежи Блашчик, с когото Мартина живее на съпружески начала.
Тук ви предлагаме фрагменти на едно интервю на Мартина Войчиеховска за полското списание “Cooltura”.
- Била ли сте в Лас Вегас?
- Да, прекарала съм там доста време.
- И колко пари заложихте?
- Нито един долар. Аз съм пресметлива, предвидлива, прагматична. В живота много пъти съм играла va bank, но в по-друг смисъл. Преди ралито Париж-Дакар мнозина ме разубеждаваха с аргумента, че шансовете да не успея са много големи и тогава какъв е смисълът?
- Наистина, какъв е смисълът? Не беше ли подобна и ситуацията на Еверест?
- Реших да заложа всичко на една карта и не съжалявам за това. Моята цел не беше спечелването на някаква награда. Поемането на различни трудни предизвикателства, които в определен момент са изглеждали като утопия за някого, е причина днес да седим тук и да водим този разговор. Ако в определени етапи от живота ми не бях доказвала, че мога да хвана бика за рогата, нямаше да съм това, което съм.
- Искате да кажете, че сте стигнала до “National Geografic” през Еверест?
- Въобще не съм вървяла към “National Geografic”. След експедицията си бях направила съвършено различен план за следващите няколко години. Купих офис, наех хора, имах напълно различни, преди всичко експедиционни и алпийски, планове. Всичко тръгна много добре. Разполагах със собствена агенция за неконвенционални пътешествия в страната и извън нея. И в този момент към мене се обърнаха издателите на списанието и ми предложиха да се... откажа от всичко. В първия момент благодарих и учтиво отказах, макар да си давах сметка колко престижно е всичко това и каква висока оценка за мене представлява. Но се боях, че всичко, за което се бях преборила до момента, ще се преобърне с краката нагоре.
- Обичате ли да планирате?
- Да.
- Но обичате и да правите точно обратното на здравия разум, защото интуицията и вътрешното усещане винаги точно ви помагат да прецените с какво трябва да се захванете и с какво - не?
- Така е, макар че нещата не изглеждат точно по този начин. Не става дума какво е по силите ми и какво не, защото всяко нещо е по силите на човек. Във всеки от нас дреме огромен потенциал. Какви могат да бъдат постовете, които не бихме могли да заемем, или предложенията, с които не можем да се справим? Ако човек страда от някакъв вроден физически недостатък, може да има някакви ограничения. Но в останалите случаи всичко е въпрос на време. Ако сега ви попитам, ще вземете ли решение за експедиция на Еверест?
- Не, разбира се.
- Защо?
- Защото мисля, че няма да се справя.
- Но това важи само за днес. Но днес вземате само решение, а от утре започвате да се подготвяте. Не знаете колко време ще ви отнеме това и какъв ще е процесът на тази подготовка, но ви уверявам, че това е в границите на вашите възможности. Дори ако имате диабет, астма или ви болят колената.
- ?
- Точно така, аз страдам от астма и съдова недостатъчност.
- И по този начин се лекувате?
- Това е специална техника (смее се). Много прост метод. Аз съм заложник на собствените си мечти. Измислям си някаква цел и започвам да разказвам на всички за нея. Чета всичко достъпно по темата. И така се навивам. След известно време хората ме питат какво става с моите планове, как върви подготовката. И тогава вече ми е невъзможно да се откажа (смях).
- Откъде черпите тази енергия?
- Не бих казала, че съм твърде дисциплинирана. Че всеки ден ставам в пет часа сутринта и започвам да тренирам. Това би било лъжа. Ако в близко бъдеще ми предстои експедиция, да кажем на Маккинли, залепвам върху вратата на хладилника лист с надпис: “Ще се изкача на Маккинли!” и под него шивашки метър. Всеки отрязан от него сантиметър е една направена тренировка. Ако преценя, че са ми необходими сто тренировки, отрязвам такова парче от метъра. Ако дължината му не започне да намалява, значи не правя нищо.
- А психологическата подготовка? Постигането на физическа тренираност е по-лесно.
- Не, въобще нямам проблеми с нея. Просто взимам решение и тръгвам. Едва като стъпя на ледника си помислям: “О, Боже, в каква каша се забърках?” При мене нещата изглеждат горе-долу по този начин.
- Не си ли давате сметка за възможните последствия? За това, че можете да станете жертва на някакъв инцидент или дори да загинете?
- Не мисля за това, защото мога да пострадам при нещастен случай по всяко време, дори когато отивам на работа. Характерът ми е такъв, че първо скачам в дълбокото, а едва след това започвам да мисля как ще доплувам до брега.
Тя стигна до него за седем часа, при минус 35 градуса по Целзий и силен, поривист вятър. Но това бе само начало на изпитанията, защото Мартина и колегите й се оказаха в смъртоносна клопка. На слизане от върха започна снежна буря, която блокира алпинистите в т. нар. High Camp на около 4000 м. Скоростта на вятъра надхвърли 100 км/ час, а температурата падна до минус 40 градуса. Това наложи тридневно изчакване при късаща нервите неизвестност и стопяващи се запаси от храна и гориво. За щастие на четвъртия ден виелицата стихна и всички благополучно слязоха в подножието”. По този начин полските медии в средата на януари писаха за схватката с първенеца на Белия континент на известната телевизионна водеща, журналистка, писателка и пътешественичка Мартина Войчеховска.
А самата тя, вече след връщането си в родината, резюмира преживяното в Антарктида така: “Това е най-суровото и най-негостоприемното място на Земята, а Винсън е най-трудният връх, на който съм се изкачвала – тъкмо заради своята изолираност и ужасните климатични условия. Кошмарът беше пълен. Три дни нямахме нищо за ядене, защото първоначално някои много лекомислено погледнаха на идеята да въведем дневни дажби. Аз бях добре обезпечена, но в един момент трябваше да сложа всичко на общата трапеза и така останах без троха. А бурята ни връхлетя неочаквано. Беше ужасно студено. Не можех да заспя – толкова страховито плющеше палатката. На моменти мислех, че ще отлети... И това почти се случи – моето убежище рухна, рейките се изпотрошиха и трябваше да се пренеса в палатката на австрийците. Тресях се от студ. За първи път през живота си се сблъсках с минус 30 градуса вътре в палатката. Можех да разчитам единствено на добрата ми пухенка, на пухения спален чувал
и на химическите грейки”.
Коя е Мартина Войчеховска? Родена е на 28 септември 1974 г. във Варшава. Завършила е висше икономическо образование. Работи за телевизия TVN. Била е водеща на програмите “Децата от класа” и “Мисията “Мартина” (авторска програма, в рамките на която прави две околосветски обиколки) , а сега – на “Студио “Златните тераси”. В TVN Turbo има авторско предаване – “Автоманиак”. Сътрудничи на списанията “Светът на мотоциклетите”, “Авто Мото”, “Voyage”. От 17-годишна възраст притежава международен спортен лиценз като автомобилен състезател и рали-пилот. Първата жена от Централна и Източна Европа, завършила ралито “Париж-Дакар” (2002 г., 43-то място в генералното класиране). Другите й големи увлечения са гмуркането (притежава степените “Dive Master” на Професионалната асоциация на инструкторите по леководолазно дело, PADI, от 2003 г., и “Normoxid Trimix Diver” на Международната асоциация по леководолазно дело с използване на газови коктейли и технически средства, IANTD, от 2005 г.), спортната стрелба (член на Стрелковия клуб “Легия” – Варшава) и преди всичко пътешествията.
От няколко години голямата й страст са планините, като актуалната й цел е събирането на колекцията “Seven Summits” от най-високите точки на земните материци. Досега е била на Монблан (28 август 2002 г.), Килиманджаро (26 февруари 2003 г.), Аконкагуа (11 февруари 2006 г.), Еверест (18 май 2006 г., третата полякиня на този връх след Ванда Руткиевич и Анна Червинска), Маккинли (11 юни 2007 г.), Елбрус (29 август 2007 г.) и Винсън (2 януари 2009 г.). Остава й само първенецът на Австралия и Океания – Карстенс Пирамид (Ириан Джайа, Пунчак Джайа, 4884 м) в Папуа-Нова Гвинея.
От февруари 2007 г. е главен редактор на полските издания на “National Geographic” и “National Geographic Traveller”. Участвала е в три игрални филма и е авторка на книгите “Мисията Еверест” и “Еверест. Да отместиш хоризонта” (2006 г.). Името на втората носи и филмът за изкачването й на Еверест (с режисьор и оператор добре познатият у нас Дариуш Залуски), чиято премиера в чужбина бе на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г. Всъщност, идеята за експедиция на Еверест се ражда в хода на възстановяването й след тежка контузия на гръбначния стълб, получена по време на автомобилно рали в Исландия (лекарите заявяват, че ще остане прикована към инвалидната количка до края на живота й), когато загива приятелят й.
Собственичка е на туристическата фирма “Martyna Adventure”, която се занимава с приключенски туризъм и организира прояви тип “incentive” (поощряващи и вдъхновяващи младите хора да следват своите увлечения). А агенцията й “Martyna Studio” организира всичките й експедиции, а така също мотивационни срещи и конференции.
На 17 април 2008 г. се роди дъщеря й Маришя. Неин баща е известният полски пътешественик, гмуркач и леководолаз Йежи Блашчик, с когото Мартина живее на съпружески начала.
Тук ви предлагаме фрагменти на едно интервю на Мартина Войчиеховска за полското списание “Cooltura”.
- Била ли сте в Лас Вегас?
- Да, прекарала съм там доста време.
- И колко пари заложихте?
- Нито един долар. Аз съм пресметлива, предвидлива, прагматична. В живота много пъти съм играла va bank, но в по-друг смисъл. Преди ралито Париж-Дакар мнозина ме разубеждаваха с аргумента, че шансовете да не успея са много големи и тогава какъв е смисълът?
- Наистина, какъв е смисълът? Не беше ли подобна и ситуацията на Еверест?
- Реших да заложа всичко на една карта и не съжалявам за това. Моята цел не беше спечелването на някаква награда. Поемането на различни трудни предизвикателства, които в определен момент са изглеждали като утопия за някого, е причина днес да седим тук и да водим този разговор. Ако в определени етапи от живота ми не бях доказвала, че мога да хвана бика за рогата, нямаше да съм това, което съм.
- Искате да кажете, че сте стигнала до “National Geografic” през Еверест?
- Въобще не съм вървяла към “National Geografic”. След експедицията си бях направила съвършено различен план за следващите няколко години. Купих офис, наех хора, имах напълно различни, преди всичко експедиционни и алпийски, планове. Всичко тръгна много добре. Разполагах със собствена агенция за неконвенционални пътешествия в страната и извън нея. И в този момент към мене се обърнаха издателите на списанието и ми предложиха да се... откажа от всичко. В първия момент благодарих и учтиво отказах, макар да си давах сметка колко престижно е всичко това и каква висока оценка за мене представлява. Но се боях, че всичко, за което се бях преборила до момента, ще се преобърне с краката нагоре.
- Обичате ли да планирате?
- Да.
- Но обичате и да правите точно обратното на здравия разум, защото интуицията и вътрешното усещане винаги точно ви помагат да прецените с какво трябва да се захванете и с какво - не?
- Така е, макар че нещата не изглеждат точно по този начин. Не става дума какво е по силите ми и какво не, защото всяко нещо е по силите на човек. Във всеки от нас дреме огромен потенциал. Какви могат да бъдат постовете, които не бихме могли да заемем, или предложенията, с които не можем да се справим? Ако човек страда от някакъв вроден физически недостатък, може да има някакви ограничения. Но в останалите случаи всичко е въпрос на време. Ако сега ви попитам, ще вземете ли решение за експедиция на Еверест?
- Не, разбира се.
- Защо?
- Защото мисля, че няма да се справя.
- Но това важи само за днес. Но днес вземате само решение, а от утре започвате да се подготвяте. Не знаете колко време ще ви отнеме това и какъв ще е процесът на тази подготовка, но ви уверявам, че това е в границите на вашите възможности. Дори ако имате диабет, астма или ви болят колената.
- ?
- Точно така, аз страдам от астма и съдова недостатъчност.
- И по този начин се лекувате?
- Това е специална техника (смее се). Много прост метод. Аз съм заложник на собствените си мечти. Измислям си някаква цел и започвам да разказвам на всички за нея. Чета всичко достъпно по темата. И така се навивам. След известно време хората ме питат какво става с моите планове, как върви подготовката. И тогава вече ми е невъзможно да се откажа (смях).
- Откъде черпите тази енергия?
- Не бих казала, че съм твърде дисциплинирана. Че всеки ден ставам в пет часа сутринта и започвам да тренирам. Това би било лъжа. Ако в близко бъдеще ми предстои експедиция, да кажем на Маккинли, залепвам върху вратата на хладилника лист с надпис: “Ще се изкача на Маккинли!” и под него шивашки метър. Всеки отрязан от него сантиметър е една направена тренировка. Ако преценя, че са ми необходими сто тренировки, отрязвам такова парче от метъра. Ако дължината му не започне да намалява, значи не правя нищо.
- А психологическата подготовка? Постигането на физическа тренираност е по-лесно.
- Не, въобще нямам проблеми с нея. Просто взимам решение и тръгвам. Едва като стъпя на ледника си помислям: “О, Боже, в каква каша се забърках?” При мене нещата изглеждат горе-долу по този начин.
- Не си ли давате сметка за възможните последствия? За това, че можете да станете жертва на някакъв инцидент или дори да загинете?
- Не мисля за това, защото мога да пострадам при нещастен случай по всяко време, дори когато отивам на работа. Характерът ми е такъв, че първо скачам в дълбокото, а едва след това започвам да мисля как ще доплувам до брега.
Добави коментар