Напоследък в България всеки прави проекти. И ние с Митко Илиев* така. Е, вярно, че повечето проекти се свеждат до идеята как да се усвоят едни европейски пари без да се свърши полезна работа. Ние обаче правим обратното – харчим собствени пари, хрущяли и нерви за да осъществим поредната безполезна цел.

Хубавото е, че не ни се налага да подкупваме никого, освен може би жените си.

В петък и събота, на 16 и 17 януари, успяхме да реализираме един проект в района на Седемте езера, който замислихме преди година.


На тази снимка на Владо Владов и Боян Петров отляво надясно са:
Турът на Владо и Сегмента, „Тримата от запаса”, „Измерението X”, Турът на Ники и Вайса,
нашият тур „Старост не, радост”

Когато погледнете стената в дъното на циркуса, няма начин погледът ви да не бъде привлечен от един прав като струна и доста стръмен ръб, непосредствено в дясно от улея, спускащ се от езерото „Сълзата”. В ляво от улея е стената на „Езерния лед”, която в моите представи е българският Айгер. Все още събирам смелост за проект там.


Нашия маршрут „Старост не, радост”

Често нещата не са такива, каквито изглеждат. Миналата година направихме с Митко един опит да изкатерим ръба, но се оказа, че сме на грешния жандарм. Тогава бяхме тръгнали както обикновено за един ден (на Митко трудно му подписват гарнизон с преспиване). В единадесет оставихме ските и тръгнахме по първата скална кула, която като идваш отдолу изглежда като начало на ръба. Това е червеникавата скала в долния десен ъгъл на снимката по-горе. След едно хубаво скално-микстово въже и още едно по сняг се озовахме на отделна чучка, доста далеч от същинския ръб, от който ни деляха улей и широко снежно поле. Свихме знамената и слязохме на рапели.

Този път подходихме по-сериозно. Още в петък по обед се настанихме в (хижа ли, хотел ли) Рилски езера и рано следобед излязохме да проучим началото и да направим по възможност 1-2 въжета. Заобиколихме „неправилния” жандарм. Преценихме, че снегът е доста малко и доста стабилен и лавинната опасност е ниска. Все пак предпочетохме да пресечем улейчето след жандарма в по-тясната му и по-висока част, след което соло пресякохме диагонално по туфи до началото на това, което би трябвало да е второ въже. Когато гледате ръба отдолу в профил ясно личи един голям отвесен камък, като забит в ръба. Малко под него е началото на второ въже. Докато осигурявах Митко се чудех какво толкоз умува и „коментира” 10 метра над мен, в нещо като каминка, над която имаше хубава туфа. Когато дойде моят ред разбрах – туфата беше в надвес. Трябваше да се извиеш назад за да можеш да забиеш сечивата, след което да им се довериш и да се изнесеш на един стърчащ издатък. Оттам трябваше да намериш как да забиеш сечива в рехав сняг и трева за да изпълзиш на равното отгоре. Аз закачих едното „на нещо” под снега, ама нали бях втори – набрах се и минах. Това, може да се каже, беше най-трудният пасаж на нашия тур. От края на второ въже на 2 клина пуснахме 110-метров единичен рапел до основата.

На другата сутрин още в 6:30, на челници, тръгнахме пак със ските нагоре. Навлизайки в склона над „Близнака” този път прецапахме по снощните следи диагонално нагоре до началото на първо въже. При други снежни условия това едва ли би било много разумно. Всъщност за начало може да се определи условно един втори, по-малък жандарм, (видим на снимката), който заобиколихме отляво. Изобщо това е проблемът с този тур – това, което отдалече в профил изглежда като ясно-изразен прав и стръмен ръб, отблизо е поредица от наклонени наляво ребра, чиито леви страни са по-стръмни от десните. Колкото по-навътре се навлиза в улея идващ от „Сълзата”, толкова по-стръмна става стената, но и по-къса.

Доста бързо по оставеното предишния ден въже стигнахме до най-високата точка и продължихме. Нагоре катеренето беше сравнително лесно – предимно по сняг, на места замръзнал, туфи и леки скали. За разлика от туфите, които често бяха прекалено рехави (висока трева смесена със сняг), в замръзналия сняг сечивата държаха „като муци”. Повечето време мина не в катерене а в ровене на снега с цел да се пооткрие поредния скален блок и да се намери цепка или място за джаджа. В повечето случаи такива нямаше. На четвърто въже, единственото, което изведох, успях да сложа един френд, да навия един стар леден клин-тирбушон в един мъх и една цев в туфа. Слава Богу на осигуровката имаше хубава цепка за френдове и клеми.

На пето въже малко избурихме и вместо по изтъняващия ръб влязохме в близкия улей отдясно. Въпреки, че беше лесно, на последните 10-15 метра Митко беше сложил 1 клин и 2 френда. „Защо бе Митко?” „Ами защото имаше възможности!”

Малко преди 11:30 завършихме изкачването и се насладихме за пореден път на страхотната гледка, която се открива от тази „тераса на боговете”, където е скътано езерото „Сълзата”.

Маршрутът преминахме с 5 дължини по около 50 метра. Само трето въже беше малко по-късо. За осигуряване използвахме всичко – скални клинове, френдове, клеми, слайдери и дори ледени клинове в туфи. Изобщо най-сериозното предизвикателство по тура, както очаквахме, беше осигуряването. Въпреки, че теренът е по-скоро тревен и заради това лесен за катерене, наклонът е доста голям и едно свличане може да има фатални последствия. Ако нямате много опит в поставянето на осигуровки, по-добре не тръгвайте оттам, особено в свръзка. Лавинната опасност при подхода също никак не е за подценяване при повече или по-различен сняг.

Доколкото поразпитахме, не е известно този маршрут да е катерен зимата. Е, давам си сметка, че той има този недостатък, че може да се бяга в страни от реброто, по някой от улеите. Така че може някой турист да е минал някога тъдява без да знае, че прави нещо трудно. Освен това няма да се изненадам прекалено, ако някой екстремен скиор или сноубордист вземе да го пусне. Все пак, ако никой не се обади, ще кръстим новия тур – „Старост не, радост”

Няма да се сетите коя беше най-опасната част от нашето катерене – слизането със ските от Рилски езера до Пионерска по замръзналата насечена следа на ратраците. Няма такава простотия!

Орлин Стойчев

-------------------
* Димитър Илиев и Орлин Стойчев са членове на Алпийски клуб „Вихрен” и на Софийския отряд на ПСС.