1610.2008
Съпрузите от Великобритания Джон и Ан Арън (John and Anne Arran) се едни от най-известните big wall-катерачи, особено по девствени стени във Венецуела. В актива си имат турове като “No Way, José” (E7 6c, Cerro Autana, 2002), “Pizza, Chocolate y Cerveza” (E6 6b, Acopántepui, 2003) и “Rainbow Jambaia”.
Този път успяха да завършват своето “най-голямо big wall-приключение” – без изкуствени опорни точки да преминат състоящия се от 10 въжета “Amurita” (E7 6b, 600 м). Маршрутът се намира на южната стена на Амури Тепуи (Amuri Tepui), в близост до 600-метров безименен водопад.
Стигането до подножието на южната стена на пясъчниковото плато се оказа изтощително начинание. Най-напред с малък самолет се добраха до малко индианско селище, а оттам започна четиридневен преход през почти непроходима джунгла с помощта на местни водачи.
Линията “Amurita” беше премината за седем дни, с организиране на два лагера на стената. Попадайки на ронливи, надвесени и частично обрасли с растителност скали, Ан и Джон катериха основно по фрагменти с трудност E5 и E6, с изключение на две дължини с оценка E4 и относително опасното 50-метрово въже, което Джон Арън определя като E7 6b. Двамата британци забиха само три спита – за “подсилване” на площадки за осигуряване.
Безименният водопад
Снимка: от архива на John Arran
Свръзката катереше в стил onsight. Единственият им неуспех бе на последното въже, което не можаха да преминат след двучасови усилия. В крайна сметка Джон избра линия малко по-встрани – по-лесна, но далеч по-малко атрактивна... Той заяви, че катеренето в такава отдалеченост от всичко, изискващо непрекъснато търсене на път и преминаване на главозамайващи въжета, е било за него най-хубавия момент в цялата му досегашна кариера.
За следващото си посещение във Венецуела съпрузите Арън планират нов маршрут, от другата страна на водопада. След “Amurita” те решиха да се върнат у дома, защото няма време за толкова сериозно изкачване.
Според мнението на Джон Арън стената на Амури Тепуи има потенциал по нея да бъде прокаран най-трудният и най-надвесеният маршрут в света без използване на изкуствени опорни точки.
"Amurita" E7 6b, 600m (fot. arch John Arran)
Този път успяха да завършват своето “най-голямо big wall-приключение” – без изкуствени опорни точки да преминат състоящия се от 10 въжета “Amurita” (E7 6b, 600 м). Маршрутът се намира на южната стена на Амури Тепуи (Amuri Tepui), в близост до 600-метров безименен водопад.
Стигането до подножието на южната стена на пясъчниковото плато се оказа изтощително начинание. Най-напред с малък самолет се добраха до малко индианско селище, а оттам започна четиридневен преход през почти непроходима джунгла с помощта на местни водачи.
Линията “Amurita” беше премината за седем дни, с организиране на два лагера на стената. Попадайки на ронливи, надвесени и частично обрасли с растителност скали, Ан и Джон катериха основно по фрагменти с трудност E5 и E6, с изключение на две дължини с оценка E4 и относително опасното 50-метрово въже, което Джон Арън определя като E7 6b. Двамата британци забиха само три спита – за “подсилване” на площадки за осигуряване.
Безименният водопад
Снимка: от архива на John Arran
Свръзката катереше в стил onsight. Единственият им неуспех бе на последното въже, което не можаха да преминат след двучасови усилия. В крайна сметка Джон избра линия малко по-встрани – по-лесна, но далеч по-малко атрактивна... Той заяви, че катеренето в такава отдалеченост от всичко, изискващо непрекъснато търсене на път и преминаване на главозамайващи въжета, е било за него най-хубавия момент в цялата му досегашна кариера.
За следващото си посещение във Венецуела съпрузите Арън планират нов маршрут, от другата страна на водопада. След “Amurita” те решиха да се върнат у дома, защото няма време за толкова сериозно изкачване.
Според мнението на Джон Арън стената на Амури Тепуи има потенциал по нея да бъде прокаран най-трудният и най-надвесеният маршрут в света без използване на изкуствени опорни точки.
"Amurita" E7 6b, 600m (fot. arch John Arran)
Добави коментар