1410.2008
Между 10 и 14 и 18 и 22 септември т. г. в Рила, между върховете Мальовица и Орловец бе направен тролей, който ще кандидатства за най-дълъг в света.
Идеята е на Стефан Симовски (30 г.) и Даниел Стефанов (27 г.), създатели на Stiskaliti.com и катерачната стена в CCS (Сити-център София). В реализацията на проекта се включи целия екип на Stiskaliti.com, както и много приятели, алпинисти и планинари.
За начало и край на тролея бяха избрани връх Мальовица (2729 м). и връх Орловец (2686 м). Измереното разстоянието между тях по права линия бе 1550 м. По-късно измереното свободно висящото във въздуха въже бе с дължина 1594 м. Разбира се нашия екип разполагаше с две въжета по 11 мм с дължина 1750 м, тъй като провисването между двете точки увеличава значително разстоянието. Физикът Кирил Дживджанов направи изчисленията по опъна на въжето, елонгацията и натоварването (в килограми) по цялата му дължина.
След това започна трудната част. През първите три дни 7 човека трябваше да изнесат двете въжета (всяко по 140 кг) над Втора тераса, при Еленини езера. Освен това имаше личен багаж и голямо количество инвентар, няколко помощни въжета (по 300 м и 120 м). Общият товар бе над 600 кг. Затова на ден се правеха по три курса между хижа “Мальовица” и езерата с раници по 25-30 кг.
В следващите дни започна полагането на въжето на земята по линията Орловец – Мальовица. Екипът ни срещна много проблеми с преминаването на кулоарите под връх Орловец, защото се движеше по диретисима. Беше пуснат и 220 метров рапел по стената на върха при голяма опасност от каменопади.
Краят на рапелното въже бе обвързан с краищата на двете километрови въжета и по този начин те бяха издърпани и осигурени двойно на връх Орловец. След това височинната и наземната група се преместиха над и под Мальовица, където процедурата бе повторена. Всичко трябваше да е напълно прецизно, защото дори и най-малкото разкъсване по оплетката на въжето можеше да причини скъсване с неприятни последици. Затова въжето се полагаше на местата с най-плоски повърхности, туфи, поляни, а където е възможно – опънато във въздуха.
На 13 и 14 септември и двете групи работеха по няколко часа на ден при силен вятър и поройни дъждове. Екипът ни бе принуден да преустанови работата за 3 дни, като въжетата не бяха напълно опънати и се допираха на 3-4 места до земята.
Когато на 18 септември се завърнахме, заварихме единствената оставена палатка смазана от бурята, а едно от въжета – прерязано от търкане в камък... Решението бе взето бързо. Скъсаният участък бе изрязан, а двата края - обвързани с троен тъкачески възел с три контролни от всяка страна. Въжето с възела щеше да бъде помощно. А и нямахме голям избор. След толкова дни работа хората бяха поизморени, прогнозите за времето – неблагоприятни, а желанието за успех – все така голямо.
На 19 септември слънцето разкъса облаците. Причудливи мъгли властваха в пропастите под Орловец. Направихме последните обтягания на въжето, което литна високо над долината.
В 15.40 часа Даниел Стефанов увисна на двойното въже. Започна неговото контролирано спускане с помощта на 300-метровото въже, за да се избегнат неприятни инциденти. Когато 300-метровото въже привърши, то бе наставено с краищата на двете километрови въжета, намотани на връх Мальовица.
След час спускане имаше значително забавяне около момента с прехвърлянето на възела на засегнатото от бурята въже. В този момент Даниел премина над лагера, където за двете километрови въжета още преди да бъдат опънати във въздуха, бе фиксирано 120 метрово въже. Той го взе със себе си като спасително, рапелно въже, ако нещо се обърка или силите му привършат.
След това започна неконтролираното спускане.Скоростта в него не бе висока и Даниел премина не повече от 300 метра до най-долната точка на тролея. В следващите 4 часа той се самоизвличаше нагоре към Орловец, допълнително затруднен от усукванията по дължината на въжетата. В началото с два самохвата, по-късно с полиспаст Даниел продължи да се движи, дори когато стана тъмно, а температурата падна под нулата.
По разказите и заснетите материали от крайната точка на тролея – последните 20 метра, той отказва предложената му помощ и въже от посрещащия екип на връх Орловец, въпреки че вече не чувства краката си. Пред погледите на четирима свидетели Даниел стига до скалата и поставя нов световен рекорд за най-дълъг тролей. – 1594 м. Значително измръзнал, той веднага е свален в заслона БАК, направени са му разтривки и е затоплен в спални чували. Когато на-следващия ден се срещнахме и цялата група се събра, Даниел благодари на всички за помощта и добре свършената работа.
Със заснетите повече от 10 часа видеоматериал и много снимки, екипът на Stiskaliti.com, кандидатства пред Гинес за признаването на нов световен рекорд.
Ние всички се надяваме, че кандидатурата ще бъде одобрена в най-скоро време.
Целият екип изказва специална благодарност на управата на хижа “Мальовица” за помощта по време на реализацията на проекта.
Александър Пенков
Идеята е на Стефан Симовски (30 г.) и Даниел Стефанов (27 г.), създатели на Stiskaliti.com и катерачната стена в CCS (Сити-център София). В реализацията на проекта се включи целия екип на Stiskaliti.com, както и много приятели, алпинисти и планинари.
За начало и край на тролея бяха избрани връх Мальовица (2729 м). и връх Орловец (2686 м). Измереното разстоянието между тях по права линия бе 1550 м. По-късно измереното свободно висящото във въздуха въже бе с дължина 1594 м. Разбира се нашия екип разполагаше с две въжета по 11 мм с дължина 1750 м, тъй като провисването между двете точки увеличава значително разстоянието. Физикът Кирил Дживджанов направи изчисленията по опъна на въжето, елонгацията и натоварването (в килограми) по цялата му дължина.
След това започна трудната част. През първите три дни 7 човека трябваше да изнесат двете въжета (всяко по 140 кг) над Втора тераса, при Еленини езера. Освен това имаше личен багаж и голямо количество инвентар, няколко помощни въжета (по 300 м и 120 м). Общият товар бе над 600 кг. Затова на ден се правеха по три курса между хижа “Мальовица” и езерата с раници по 25-30 кг.
В следващите дни започна полагането на въжето на земята по линията Орловец – Мальовица. Екипът ни срещна много проблеми с преминаването на кулоарите под връх Орловец, защото се движеше по диретисима. Беше пуснат и 220 метров рапел по стената на върха при голяма опасност от каменопади.
Краят на рапелното въже бе обвързан с краищата на двете километрови въжета и по този начин те бяха издърпани и осигурени двойно на връх Орловец. След това височинната и наземната група се преместиха над и под Мальовица, където процедурата бе повторена. Всичко трябваше да е напълно прецизно, защото дори и най-малкото разкъсване по оплетката на въжето можеше да причини скъсване с неприятни последици. Затова въжето се полагаше на местата с най-плоски повърхности, туфи, поляни, а където е възможно – опънато във въздуха.
На 13 и 14 септември и двете групи работеха по няколко часа на ден при силен вятър и поройни дъждове. Екипът ни бе принуден да преустанови работата за 3 дни, като въжетата не бяха напълно опънати и се допираха на 3-4 места до земята.
Когато на 18 септември се завърнахме, заварихме единствената оставена палатка смазана от бурята, а едно от въжета – прерязано от търкане в камък... Решението бе взето бързо. Скъсаният участък бе изрязан, а двата края - обвързани с троен тъкачески възел с три контролни от всяка страна. Въжето с възела щеше да бъде помощно. А и нямахме голям избор. След толкова дни работа хората бяха поизморени, прогнозите за времето – неблагоприятни, а желанието за успех – все така голямо.
На 19 септември слънцето разкъса облаците. Причудливи мъгли властваха в пропастите под Орловец. Направихме последните обтягания на въжето, което литна високо над долината.
В 15.40 часа Даниел Стефанов увисна на двойното въже. Започна неговото контролирано спускане с помощта на 300-метровото въже, за да се избегнат неприятни инциденти. Когато 300-метровото въже привърши, то бе наставено с краищата на двете километрови въжета, намотани на връх Мальовица.
След час спускане имаше значително забавяне около момента с прехвърлянето на възела на засегнатото от бурята въже. В този момент Даниел премина над лагера, където за двете километрови въжета още преди да бъдат опънати във въздуха, бе фиксирано 120 метрово въже. Той го взе със себе си като спасително, рапелно въже, ако нещо се обърка или силите му привършат.
След това започна неконтролираното спускане.Скоростта в него не бе висока и Даниел премина не повече от 300 метра до най-долната точка на тролея. В следващите 4 часа той се самоизвличаше нагоре към Орловец, допълнително затруднен от усукванията по дължината на въжетата. В началото с два самохвата, по-късно с полиспаст Даниел продължи да се движи, дори когато стана тъмно, а температурата падна под нулата.
По разказите и заснетите материали от крайната точка на тролея – последните 20 метра, той отказва предложената му помощ и въже от посрещащия екип на връх Орловец, въпреки че вече не чувства краката си. Пред погледите на четирима свидетели Даниел стига до скалата и поставя нов световен рекорд за най-дълъг тролей. – 1594 м. Значително измръзнал, той веднага е свален в заслона БАК, направени са му разтривки и е затоплен в спални чували. Когато на-следващия ден се срещнахме и цялата група се събра, Даниел благодари на всички за помощта и добре свършената работа.
Със заснетите повече от 10 часа видеоматериал и много снимки, екипът на Stiskaliti.com, кандидатства пред Гинес за признаването на нов световен рекорд.
Ние всички се надяваме, че кандидатурата ще бъде одобрена в най-скоро време.
Целият екип изказва специална благодарност на управата на хижа “Мальовица” за помощта по време на реализацията на проекта.
Александър Пенков
Показани от 1 до 2 от 2 (1 страници)
2 коментар(а)
Е, пратете снимки ! ...
"10 часа видеоматериал и много снимки" - къде могат да се видят?
Добави коментар